Затова, с огромна мъка на сърце, последното нещо, което предпочете да каже на майка си, бе лъжа:
– Не, нищо няма да усетиш.
След още един час Фейра беше повече от сигурна, че господарката ѝ е мъртва.
Очите на валиде султан бяха ококорени невиждащо нагоре, плътта ѝ беше сгърчена и почерняла като рана. Фейра затвори нежно сините като морето очи – това море и онова, което носеше в люлката си Венеция – а после излезе на пръсти от стаята.
Знаеше, че е време да намери доктора. Олюлявайки се, тя се отправи към Фонтана на пречистването. Последният път, когато беше тук, светът ѝ си беше напълно на мястото си. А сега бъдещето ѝ бе абсолютно несигурно, да не говорим пък, че в рамките на няколко часа бе намерила майка си само за да я изгуби завинаги.
Изпрати един от черните евнуси да повика лекаря, а когато той се появи, Фейра видя, че старецът не изглежда много по-различно от господарката ѝ. Беше сив като пепел и трепереше, а тюрбанът му се клатеше. Тя му се поклони и каза:
– Изглежда, че вече знаете, учителю, онова, което дойдох да ви съобщя.
Хаджи Муса я изгледа така, сякаш бе погледнал в собствения си гроб, и смотолеви:
– Фейра, трябва да ти кажа, че баща ти е в огромна опасност! Не му позволявай да отплава!
– Баща ми ли? Но аз дойдох да ви кажа, че моята… – замълча за момент – моята господарка се спомина. Не знаехте ли?
Но докторът като че ли изобщо не я чуваше.
– И без това вече казах твърде много – продължи да каканиже. – Не му позволявай да отплава! Товарът му е много опасен! Ще го убие!
– Товарът му ли? – вцепени се Фейра. – Какъв е товарът на баща ми? – беше разкъсвана от загубата на Нурбану и силно объркана, а за днес намеците ѝ бяха предостатъчно. Затова му се тросна безцеремонно: – Кажете ми всичко, но без заобикалки!
И нейният учител и покровител, великият Хаджи Муса, видимо се смали пред нея. Отстъпи.
– И без това вече казах твърде много – повтори, а после сложи ръце на устата си и добави: – Преди малко случайно да спомена, че господарката ти умира?
– Вече е мъртва.
Но тази новина като че ли не го впечатли особено, възприе я като дребна подробност.
– В такъв случай, Фейра, се прибери у дома! Веднага! Не трябва да бъдеш тук, когато я открият. И отведи баща си, надалеч! Не му позволявай да отплава!
– Почакайте! – повика го тя.
Но той вече бързаше обратно към основната част на двореца.
– И без това казах твърде много – подвикна през рамо. – Това е напълно достатъчно да ми вземат главата. Ако кажа още, до довечера ще съм мъртвец!
Фейра го проследи как се скрива зад колоните и разбра, че никога повече няма да го види.
И тъй като не знаеше какво друго да стори, тя пое през тихите вътрешни дворове по посока на дворцовите порти. Майка ѝ й беше заръчала да тръгне с Тимурхан. Наставникът ѝ я беше предупредил за нищо на света да не позволява на баща си да отплава. И двамата бяха говорили за товара на кораба му. Нурбану го бе нарекла черен кон, а Хаджи Муса ѝ бе казал, че този товар ще убие баща ѝ. Изведнъж Фейра се почувства отново като малко дете. Прииска ѝ се да се покатери в скута на Тимурхан, да дръпне брадата му, както правеше, когато беше малка, да се отпусне на гърдите му и да го попита какво трябва да направят.
Докато минаваше покрай покоите на султана, дочу отвътре гръмовния му глас. Ускори крачка, изпълнена с неясния страх, че всеки момент оттам ще изскочи самият Мурад и ще я прониже с ятагана си, защото е позволила майка му да умре. Но ако беше слушала по-внимателно и ако не бързаше толкова, щеше да чуе и още един мъжки глас.
Щеше да успее да разпознае и втория глас. Защото в този момент на аудиенция при султана беше баща ѝ.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Султан Мурад III бе започнал властването си по начина, по който възнамеряваше и да продължи.
Непосредствено след завръщането си от провинция Маниса, за да предяви претенциите си към престола, той бе заповядал да удушат петимата му по-млади братя, които баща му беше припознал от други съпруги. Династичната линия беше пределно ясна. А сега, само на деветнайсет, млад, енергичен и едноличен господар на цялата империя, той бе готов да пусне в ход мечтата на своя живот.
По думите на къзлар ага, с когото току-що бе провел много интересен разговор, към този момент майка му вече би трябвало да е мъртва. Най-после бе свободен от обвързаността, която напоследък бе започнала да го задушава, и вече нямаше да му се налага да търпи непрестанните вмешателства на майка си в политиката.