Макар и неофициално, Нурбану се бе държала с Фейра като истинска майка. Момичето си знаеше, че по-късно, когато шокът премине, тя наистина щеше да скърби за нея. Но днес нямаше никаква необходимост да поглежда към отношенията им от различен ъгъл. Между двете имаше взаимна любов и уважение, имаше прегръдки, поощрение, множество часове, прекарани заедно – с други думи повече, отколкото и официална дъщеря би могла да очаква. Фейра предпочиташе да не се самоизмъчва с неизказаните неща. Всичко, което трябваше да бъде казано, беше казано през последни кошмарни часове днес, а останалото остана неизречено през двайсетте години преди това. Единственото, за което Фейра съжаляваше, бе, че майка ѝ не бе успяла да ѝ разкаже повече за тези конници. За черния кон, който баща ѝ беше принуден да откара до Венеция, за нещата, които самата тя трябваше да стори.
Накрая улиците отвън утихнаха. Моментът настана. Фейра се изправи безшумно като котка. Нямаше нужда да се облича, защото изобщо не се бе събличала. Единственото, което добави към облеклото си, бе плътен дълъг воал под шапката. Този път криеше не красотата си, а самоличността си.
Все така безшумно тя отвори прозореца и филигранните кепенци, през които бе съзерцавала града едва тази сутрин. Къзлар ага не бе сметнал за необходимо да поставя стражи в задната част на къщата им. Скочи тихо върху покрива на бараката, в която съседите затваряха нощем козите си. Окаяните твари вътре започнаха да блеят и Фейра вдиша отвратителната им воня с ужас, но после побърза да скочи в тъмната уличка зад бараката. Промъквайки се на пръсти към ъгъла, тя видя, че улиците са пусти и хукна колкото сили имаше към доковете. Там, със сърце в гърлото, тя зърна стотиците дървени корпуси на корабите, платната и мачтите им, извисяващи едни до други снаги подобно на армия вражески пики, които блокираха пътя ѝ за отстъпление. Как можа да си помисли, че ще познае на кой кораб ще бъде баща ѝ? Та за всяко пътуване му даваха различен кораб! Ами ако вече е отплавал?
Започна да се лута отчаяно из пристанището, четейки бомбастичните имена, с които мъжете кръщаваха корабите си, с надежда за бъдеща победа. Дали да се прокрадне на някой кораб, който и да е, и да рискува с екипажа, който ѝ се падне, или да се върне незабелязано у дома, да се събуди в собственото си легло и утре да бъде отведена в харема? Фейра не беше толкова невежа по отношение желанията на мъжете. Отлично знаеше каква ще бъде съдбата ѝ като единствена жена на борда на кораб с непознати мъже, без присъствието на баща ѝ, който да я пази. Но кое беше по-лошо – това или съдбата, която я очакваше в харема? Вярно е, че в харема би била играчка не на двайсетима мъже, а само на един, ала този един мъж беше собственият ѝ брат, който беше истинско чудовище. Така че избор всъщност не съществуваше.
Тъкмо се канеше да огледа корабите за последен път, когато забеляза изписаното със златна боя име на кораб, който изглеждаше различно от всички останали. С правите дъски на леко издутия корпус и обилно украсената предна част корабът изглеждаше чуждоземски, а изписаното със златна боя име гласеше "Ил Кавалиере". Нурбану не бе пропуснала да я научи и на буквите на своя език – на венециански това име означаваше просто "конникът".
Фейра се скри зад купчина бъчви и зачака. Трапът беше спуснат, а поредицата от факли, поставени на стойки из пристанището, осветяваха влизащите и излизащите от кораба. Фейра зърна двама моряци от екипажа на баща ѝ, които сновяха напред-назад по палубата с различно оборудване и провизии, които бяха взели от склада на доковете. За момент си помисли да им се разкрие и да ги помоли да я отведат в каютата на капитана, но тя бе повече от сигурна, че къзлар ага е все още при баща ѝ, затова не можеше да рискува.
Вместо това предпочете да се посвети на наблюдение на работата на моряците. Корабите бяха нейна площадка за игра още от мъничка и тя бе обикаляла и разглеждала не един, дивейки се на буретата и сандъците с товари, които виждаше в тях. Обикновено до трюма се стигаше през капак с метална гривна в самата палуба, но досега тя не бе виждала точно такъв кораб и не знаеше какво да очаква. После забеляза, че на този венециански търговски кораб вратите на трюма се отваряха директно към дока, за да може да бъде натоварен по-лесно, и тези врати бяха двойни, и се намираха доста над ватерлинията. В момента един друг трап отвеждаше право към мрака на корабното складово помещение.
В харема, когато се грижеше за наложниците, Фейра често обичаше да казва, че най-ефективното разрешение на даден проблем обикновено е най-простото. Тук като че ли също беше така. Тя просто изчака, а после се шмугна като сянка по трапа и влезе право в търбуха на кораба.