И тогава, и сега тя много добре разбираше, че точката, от която няма връщане назад, е онази, от която нататък вече не можеш да се върнеш и единствената ти възможност е да продължиш напред. Тя бе един от най-важните знаци в мореплаването, защото, ако провизиите не достигаха или избухнеше битка, или изникнеха пирати, бе задължително да знаеш дали корабът все още може да обърне назад или е по-добре да продължи напред. Следователно, ако успееше да запази присъствието си в тайна до половината път до Венеция, Фейра знаеше, че оттам нататък не биха могли да се върнат назад, дори и да искаха. За зло или за добро тя също бе поела на това пътешествие и щеше да сподели съдбата на баща си, независимо каква беше тя.
Светлината на зората постепенно започна да се процежда през тесните процепи на дъските. Фейра опря око о най-широкия от тях и веднага усети пръските на солената вода и движението на ветровете. Но иначе не видя нищо с изключение на движещите се морски вълни. Тук водите вече не бяха с тъмносиньото на лапис лазули и сапфир, а драконовосиви, прегърбени като звяр, дълбоки и много опасни. Тук дори и морето беше различно. Фейра си даде сметка, че бе оставила зад себе си всичко познато. Даде си сметка, че има болезнена нужда от баща си.
Сълзите ѝ се смесиха с пръските морска пяна, но тя ги прогони, примигвайки бързо с клепачи, натежали за сън. Лекарят в нея се събуди и тя си даде съвет да си почине. Не беше мигвала от вчерашния изгрев, отпреди едно денонощие, което беше сякаш в един друг свят – свят, в който тя се бе обличала прилежно пред огледалото, за да отиде както винаги на работа в двореца. Докато се отпускаше в прегръдките на съня, последната ѝ съзнателна мисъл бе, че на сутринта ще прекоси люлеещия се трюм и ще дръпне бялата завеса.
И ще види какво се таи зад нея.
Когато се събуди, Фейра усети непреодолима жажда, но първоначално не успя да си вдигне главата, защото тя буквално барабанеше. Повдигна се с усилие до седнало положение, точно както ѝ бе трудно да се надигне и предишната вечер. Тогава причината за това бе морето. Сега тя усети, че онова, което не е наред, е тялото ѝ.
Плътта ѝ гореше, очите ѝ бяха разфокусирани, главата ѝ щеше да се пръсне. Налагаше се веднага да намери питейна вода. В паметта ѝ изплува фрагмент от спомен, мъгляв и ужасно далечен, за малка локвичка дъждовна вода върху капака на едно буре. С огромно усилие на волята тя накара дясната си ръка да изпълзи по чувала, а после да достигне до капака на бурето до него. Сви пръсти около ръба и постепенно успя да ги потопи в благословената дъждовна локвичка. После ги плъзна обратно към устните си и изсмука безценните капки.
Когато дръпна пръстите от устата си, забеляза, че върховете им са черни. В резенчето позлатена утринна светлина от цепнатините в дъските видя, че пръстите ѝ са целите на черни петна, като че ли току-що бе писала с перо и мастило. Сигурно в това буре има катран. Фейра изсмука пръстите си, но черното не се махна. Самите ѝ пръсти бяха черни като катран.
Фейра бе добре запозната със симптомите на гангрената, но тя нямаше никаква рана, никакво одраскване дори, което би могло да събуди заразата на гангрената. Неспособна да държи по-дълго ръката пред лицето си, тя я остави да падне в скута ѝ. Това движение отключи пронизваща болка в подмишницата ѝ. С другата си ръка опипа внимателно мястото над гърдата си, в подмишницата, и откри огромна подутина, кръгла и подпухнала като смокиня.
Пламналата кожа на Фейра изведнъж изстина от ужас. Тя опипа внимателно издутината – всяко докосване ѝ причиняваше пронизителна болка. Възможно ли е това да е бучка, като онези, който някои от наложниците бяха получавали на гърдите си? Не, нямаше как да е бучка. Защото тя знаеше, че подобно злокачествено заболяване не се развива за една нощ, а освен това най-опасното на тези бучки беше, че те изобщо не боляха.
Тогава какво беше? Фейра знаеше, че подмишниците, слабините и гърлото понякога отичаха по време на заболяване, защото течностите в тялото се събираха там като в бурета за дъждовна вода, но никога досега не се беше сблъсквала с нещо подобно. Отпусна се отново назад, безсилна от шока. Тялото ѝ отново пламтеше, потта ѝ се стичаше в чувалите под нея. От този момент нататък не помнеше почти нищо.