– При Хаджи Муса, главен лекар на двореца Топкапъ в Константинопол.
– Била си му помощничка?
– Не, бях лекар! – поправи го натъртено тя.
Той замълча изумено, защото освен акушерките и селските врачки, които можеха да отърват някоя жена от нежелано бебе или да осигурят стъкленица с отрова за нежелан съпруг, жените и медицината не вървяха ръка за ръка по техните земи.
– Как се озова в дома на Паладио?
Момичето очевидно обмисли отговора си, преди да отговори:
– От един кораб. Баща ми беше морски капитан и той… разболя се от чума – говореше добре венециански с тежък, но всъщност не непривлекателен акцент. – После, когато стигнахме Венеция, аз се грижих за него, но той умря. После потърсих работа в къщата на архитекта и той ме нае.
Човекът птица не бе по изразите на съчувствие. Вместо това предпочете да отиде право на най-важния въпрос:
– И не си била заразена?
– Едва не умрях от чумата на борда на кораба, но бубоните ми се спукаха и оживях.
– Значи си била болна от чума, но си оцеляла.
– Да.
– А баща ти не.
Тя мълча толкова дълго, че той се почувства длъжен да каже нещо:
– Ще ти покажа острова. Не всичко е довършено, но засега системата работи доста ефективно.
Не беше много сигурен защо трябва да ѝ обяснява работата си, но все пак посочи към голямата сграда с широкия покрив в центъра на острова и изрече:
– Това е моята болница, позната като тедзон – не бе в състояние да скрие гордостта в гласа си, а след това продължи да ѝ показва останалата част от малкото си царство. Нямаше представа защо я развежда лично, губейки от безценното си време, когато можеше просто да я прехвърли на абатесата, както беше първоначалното му намерение. По някаква неясна за себе си причина мина много бързо и през гробищата. Предполагаше, че отново става въпрос за гордостта му, защото напоследък имаха доста смъртни случаи, достатъчно, за да го карат нощем да се върти, пълен с угризения относно ефективността на методите си. – Това са къщичките, където живеят семействата на заразените – добави, като я погледна странично. Но тя не направи никакъв коментар, просто оглеждаше загрижено къщите и се усмихна, когато видя деца, играещи на стълбите. Усмивката ѝ изведнъж го накара да забрави какво се канеше да каже, Тя тръгна пред него и попита:
– А това?
Анибале просто сви рамене и мина бързо през ботаническата градина, доволен от геометрично изрядните редици и квадрати и от трудещите се неуморно из тях монахини. Спря чак при кладенеца. Разказа ѝ за дъждовната цистерна и за седемте цикъла на филтриране на минералните соли и пясъка, които превръщаха венецианската вода в най-чистата градска вода в целия свят. Но забеляза, че момичето е вперило заинтригуван поглед в лъва със затворената книга, издялан в камъка.
– А онези сестри, в черните раса, са сестрите от Ордена на чудесата – допълни Анибале.
– Те помагат на пациентите, така ли?
– Не. Само аз влизам в тедзона. Те помагат на семействата, а на мен ми помагат да ръководя острова. Грижат се за градините, зареждат езерцата с пъстърви и други риби, перат, ходят до града за провизии, отглеждат кокошки и кози. Ще те оставя на грижите на абатесата. Можеш да се настаниш при сестрите и да им помагаш в ежедневната им работа – погледна я през маската си, право в голата плът на врата ѝ. За него нямаше никакво значение, че тя е туркиня, но бе наясно, че жените от тази култура ходят покрити с воали, затова не можа да не се запита какво ли ѝ е коствало да ходи толкова дълго непокрита. Освен това щеше да бъде облекчение това лице да бъде скрито – облекчение както за нея, така и за него. – Ако желаеш, можеш да забулиш лицето си – добави сковано.
Фейра се загледа в безизразните червени очи на маската, опитвайки се да отгатне какво се крие зад тях.
В Османската империя залагаха много на понятието ферасет – физиогномиката. То изхождаше от схващането, че човешкото тяло е облекло на душата, откъдето следваше, че чрез изучаването на физическите черти на човека е напълно възможно да отгатнеш характера и темперамента му. Но Човекът птица, създал това място, беше покрит от глава до пети, много повече дори от начина, по който тя някога се обличаше, а лицето му не беше нищо повече от един страховит клюн. Оставаше ѝ да го прецени само по речта и действията и да не забравя, че този човек ѝ бе предложил убежище – не само в географски, но и в духовен смисъл. Както ставаше ясно, тук най-сетне щеше да ѝ бъде позволено да покрие лицето си. Това беше първата проява на любезност от негова страна, която бе демонстрирал към нея.
Фейра се загледа в най-близката монахиня – наведена над лехата, тя копаеше. Пред лицето ѝ беше паднала проста дървена броеница, в единия край на която висеше кръстче от обикновен метал, проблясващо на слънцето. Беше същото като онова, което ѝ бе дала Корона Кучина и което Фейра все още носеше на роклята си – с миниатюрния пророк пастир, висящ от кръста. Сега тя откопча малката брошка с кръстчето от шала си и го хвърли в кладенеца. След това уви дантелата около главата си и се обърна към него.
– Ще помагам, но не на тях, а на теб! – отсече, обръщайки се към тедзона.
На Човека птица му бе достатъчен само един час, за да си даде сметка какъв късмет бе извадил с Фейра. Докато камбаните звъннат четири пъти, той вече я бе повикал при себе си.
– Много добре! – кимна. – От днес нататък ще бъдеш моя медицинска сестра!
Фейра не каза нищо. Това беше понижение от ролята ѝ в харема, но повишение от ролята ѝ на прислужница.
– Колко ти плащаше архитектът?
– Една секвина седмично.
– Тогава и аз ще ти плащам същото.
И ако Фейра си бе мислила, че е повишена, скоро разбра, че дълбоко се бе заблуждавала. Работата ѝ тук бе далеч по-обременителна от онази, която бе вършила в къщата на Паладио. Прекара първия си ден в смяна на подгизналите дюшеци на болните, в раздаване на храна и вода, в смяна на превръзките и лапите по многобройните хирургични шевове, които откриваше по всеки от пациентите. Бе впечатлена от някои елементи в организацията на тедзона, но като цяло болницата бе далеч от образцова. Вярно е, че Човекът птица бе постигнал чудеса с изолирането на пациентите, димната стаичка при входа го почистваше на влизане и на излизане, и бе осигурил относително удобни условия за живот на болните. Медицинските му шкафове бяха добре заредени, ботаническите му градини бяха плодородни. Провизиите от храна и вода бяха оставяни отвън от пазача. Но пациентите бяха поставени един до друг плътно като херинги в щайга и очевидно никой не се сещаше да се погрижи за умовете им.
От разговорите, които тя проведе с тях, ѝ стана ясно, че някои дори не съзнаваха, че близките им са само на няколко крачки от тях. Когато посвикна с обстановката, Фейра реши да въведе в крачка някои промени. Освен това болницата ѝ предоставяше възможност да си спечели още секвини, за да напълни жълтата си пантофка. Така, след като епидемията преминеше и Венеция отново започнеше да пропуска кораби, тя щеше да разполага с достатъчно пари, за да плати обратния си път до Константинопол.
През онзи първи ден, докато седеше с пациентите си в тедзона, тя забеляза турските надписи, изписани по стените с железен оксид. Те бяха само товарителници, описание на съдържанието и количествата на товарите като например коприна или подправки, мед или памук, но в момента ѝ звучаха като великите саги на османските поети. А имената на корабите, надраскани тук и там – имена, които "бе зървала по корабите на баща си, както и по други морски съдове още от детството си – в момента придобиваха за нея стойността и красотата на тугра[23] – златните калиграфски знаци на султаните.
И съвсем подходящо, на източната стена на тедзона имаше прекрасна рисунка на кораб от османски тип, точно като онзи, с който баща ѝ някога обикаляше моретата. Спомни си как като дете, някъде осемгодишна, стоеше на носа, върху който бе разположен Топкапъ сарай, и наблюдаваше с нетърпение пролива, за да зърне появата на бащиния си кораб. Носталгията я сполетя изведнъж, като удар в корема, и единственият начин, по който Фейра успя да успокои болката си, бе като си представи как жълтата ѝ пантофка се пълни със секвини, пантофката, която накрая щеше да я върне у дома.
23
Тугра или тура – калиграфски печат или подпис, използван за узаконяване на султански фермани в Османската империя. –