Келебек сви рамене и отвърна:
– Господарката е била доведена тук преди много години, от корсари, които са я отвлекли. Дали не са били четирима?
– Може би. Ами името? Коя е тази Сесилия Бафо?
– Не знам! – изпищя Келебек уплашено.
Фейра се замисли и накрая отсече:
– Опиши ми деня на господарката, минута по минута, още от ставането ѝ!
Келебек сплете пръсти и започна:
– Събуди се и заповяда да я облечем в нощницата ѝ със скъпоценни камъни, защото щяла да има гости.
Фейра присви очи. Не беше против протокола валиде султан, която и без това беше вдовица, да приема любовници, но Фейра беше сигурна, че господарката ѝ дори не беше поглеждала друг мъж от смъртта на съпруга си султан Селим преди две години. Затова сега попита подозрително:
– Какви гости? Мъж ли?
– Не, не. Каза, че ще подели закуската си с дожаресата на Генуа, преди генуезкият кораб да отплава със сутрешния прилив.
– Корабът отплава ли?
– Преди няколко минути.
– Сесилия Бафо – започна да размишлява на глас Фейра. – Името ми звучи чуждоземско. Възможно е да е генуезко. Как се нарича тази дожареса на Генуа? Някой може ли да разбере?
– Как ма, Фейра? – достатъчно способна според възможностите си, в моменти на криза Келебек забравяше и малкото научено в двореца и автоматично издаваше селския си произход.
Фейра усети, че ѝ е дошло до гуша да бъде любезна с тази простовата жена, и отсече заповеднически:
– Попитай някого! Например къзлар ага.
Очите на Келебек се разшириха от страх – къзлар ага[8], господарят на момичетата и началник на черните евнуси, беше представителят на султана в харема и човекът, който раздаваше правосъдие между неговите стени. Настоящият ага – Баязид, беше страховит колос с абаносова кожа, висок над два метра. Ако някое момиче допуснеше грешката да не достави удоволствие на султана, ако отхвърлеше вкусовете на султана като твърде авантюристични, беше моментално зашивано в чувал и Баязид лично го хвърляше от Кулата на правосъдието право в Босфора.
Останалите момичета биваха принуждавани да се събират, за да гледат как чувалът потъмнява, докато се напоява с вода, и постепенно потъва под повърхността, да слушат писъците на жертвата и да видят с очите си какви могат да бъдат последиците от неподчинението. Затова сега, само при споменаването на къзлар ага, Келебек отстъпи крачка назад и прошепна:
– Не мога да сторя такова нещо, Фейра!
Фейра въздъхна раздразнено. Страхуваше се от агата не по-малко от Келебек, но далеч повече се страхуваше от онова, което би могло да се случи на господарката ѝ. Затова сега излезе от стаята и бързо прекоси Двора на наложниците. Слънцето вече бе високо в небето и докато завиваше надясно към Двора на черните евнуси, видя, че сенките под мраморните колони са дълбоки и мрачни, а слънчевите лъчи, отразяващи се във висящите горе лампи от ковано желязо, я заслепиха за миг. Дотолкова, че когато почука и влезе в покоите на къзлар ага, първоначално не виждаше нищо.
Постепенно очите ѝ се приспособиха към сумрака. Намираше се в дълга стая с два потока вода, течащи в издълбаните в пода мраморни канали. Малкото светлина, която осветяваше в сребристо ручеите, идваше от издяланите в каменния таван звезди, така че сноповете на слънчевите лъчи падаха върху пода в геометрични форми, подобни на изрязани от хартия звезди.
Фейра пристъпи между тези снопове, сякаш поемаща към изпитание от светлина. Все едно беше сама в стаята – кожата на Баязид беше като излъскан абанос, черна като стола, в който седеше, но той пушеше наргиле и от устата му излизаха мънички облачета пушек. Пушекът се събираше над главата му и автоматично биваше улавян от сноповете лъчи, падащи през издяланите в тавана звезди.
– Фейра, дъщерята на Тимурхан? За какво си дошла при мен?
Очевидно за Баязид изобщо не беше проблем да я види.
– Уважаеми къзлар ага, дойдох да ви питам какво е името на генуезката дожареса, която тази сутрин е закусвала с моята господарка Нурбану султан?
Вече успяваше да различи формите му, масивни дори и в тази отпусната поза. Мускулите на ръцете му бяха издути до пръсване и се укротяваха едва близо до широките златни гривни, които носеше над лактите си. Гривните проблеснаха, докато той поднесе наргилето за пореден път към устата си. Фалшивата звездна светлина посребри избръснатата му глава.
– Името ѝ е Проспера Чентурионе Фатинати[9] – отговори къзлар ага. За човек с подобен ръст гласът му беше висок и ясен като на момче, защото бе лишен от мъжественост още преди юношеството си. Ала странното противоречие между гласа и физиката му не отнемаха ни на йота от заплашителното му излъчване. Той издиша едно голямо облаче пушек и попита: – Това ли е всичко?
– Да, къзлар ага – кимна Фейра и се обърна, но после внезапно пак се завъртя към него с кураж, Какъвто не подозираше, че притежава, и допълни: – Тоест не. Коя е Сесилия Бафо?
– Зърна два бели полумесеца, когато очите му се ококориха за момент в явен знак на разпознаване на името. За момент Фейра се уплаши. Но после очите пак се затвориха бавно и той изрече:
– Не знам. Сега ме остави. Благословен да бъде нашият султан!
– Защото той е светлина за очите ми и радост за душата ми! – отговори по навик тя.
Фейра напусна мрака на къзлар ага и излезе насред ярко осветения двор, запътена, макар и неохотно, към покоите на господарката си. Опасяваше се от онова, което щеше да завари там. Но слънцето сякаш бе изгряло и в стаята на валиде султан. Келебек се усмихваше, момичетата одалъклар гукаха щастливо като гълъбици и всеобщото настроение определено беше по-добро.
– Ела да видиш! – подкани я Келебек.
Фейра за пореден път дръпна муселиновите завеси на леглото на господарката си. Нурбану седеше, облегната на възглавниците си, възлите на вените бяха изчезнали от врата ѝ, очите ѝ бяха ярки, бузите – червени.
Очите ѝ бяха изрисувани единствено с очната линия, която тя винаги носеше, рисувана ежедневно с четчица с тънък връх. Майката на султана поздрави ведро Фейра и момичето въздъхна от облекчение. Приседна на ръба на леглото на валиде султан с фамилиарност, позволена единствено на нея, и хвана за пореден път китката ѝ. Този път пулсът на Нурбану беше силен и ритмичен и Фейра плъзна пръсти към ръката ѝ. Нурбану ѝ се усмихна и попита:
– Фейра, какво не е наред?
– Как сте, господарке?
Нурбану се разсмя – съвсем искрено. Обикновено Фейра обичаше този звук, но днес той звучеше някак не на мястото си, подобно на дисонанс на цитра.
– Аз ли как съм? Никога не съм се чувствала по-добре! Донеси ми принадлежностите за писане, Фейра! А после поръчай да ми донесат закуската и заръчай на евнусите да подготвят баржата ми. Какво ще кажеш днес да се разходим до Пера[10]? Денят е прекрасен! Можеш ли да отделиш време от лекарските си задължения?
Фейра се поклони в знак на подчинение, но душата ѝ се изпълни с тревога. Промяната в Нурбану беше толкова драстична, че Фейра започна да се пита дали не е сънувала кратката кошмарна болест. Но Келебек също беше тук и видя, видяха и одалиските. Поколеба се, но накрая рече:
– Господарке, когато дойдох тук преди не повече от час, вие не бяхте на себе си, видът ви беше потресаващ, заспивахте и се събуждахте, и бълнувахте.
Пълничкото, мило лице на Нурбану се вдигна към нея и очите ѝ я погледнаха неразбиращо.
– Фейра, какви ги приказваш?
– Не си ли спомняте?
Фейра огледа още веднъж внимателно господарката си и тревогата ѝ се засили. Ярки очи, проблясващи като брилянти. Прекалена силно зачервяване по бузите. Русата ѝ коса беше все така влажна, увита около лицето ѝ като ореол. Абсолютно никакъв спомен за случилото се преди малко.
Фейра се обърна и се огледа. Слезе от подиума и погледът ѝ падна право върху замразените плодове, стоящи невинно върху близката масичка. Дръпна гедик към себе си и изсъска в ухото ѝ:
9
Просперо Чентурионе Фатинаро е името на дожа на Генуа, а жена му се казва Джеронима Джустиниани. В историята се предполага, че Нурбану е отровена от агент на Генуа през 1585 г., след което тя умира. – Б. Р.
10
По това време разменните монети в Османската империя са акче, куруш, авторката е използвала монета – парична единица на Арабския халифат. –