– Позволи ми да обобщя наученото до момента – отсече той и приготви пръстите си, за да отброява. – Ти си оцеляла от чумата, но баща ти не е успял. Чрез опити си установила, че случаите с разразила се чума в тедзона умират, но в семействата, където си раздала от отварата си, никой повече не се е разболял. Така болницата се изпразни и всички се прибраха по домовете си. Дала си от отварата си на сина на пазача, но не и на самия пазач. Даде една стъкленица от териаката на архитекта, но не и на мен. А току-що предположи, че в кладенеца на свети Себастиан може да има заразена материя, може би дори труп на жертва на чумата.
Тя нито посмя да си поеме дъх, нито да го погледне в очите. Налагаше се да продължи да се взира в кладенеца.
– И какво означават всички тези открития? – попита тихо.
Той я обърна към себе си, погледна я право в очите и отсече:
– Ти използваш ваксинация! Ваксинираш пациентите си против тази страшна болест!
Тя задържа зеления му поглед и рече:
– И ти нямаш нищо против, така ли? Преди време доста спорехме по този въпрос, в случай че си забравил.
– Разговаряхме – поправи я с усмивка Анибале.
– Спорехме! – отсече тя, но също се усмихна.
– Допускам, че си добавила към твоята териака и миниатюрно количество инфектирана материя.
– Така е.
– А останалите съставки?
– Нито ще те убият, нито ще те излекуват – отговори му тя с една от собствените му любими фрази.
– И какво използва за главната съставка – кръв или материал от бубоните?
– Второто. Материалът бе изсушен, а след това ситно стрит.
– От баща ти ли беше?
Усмивката ѝ застина. И за момент тя загуби ума и дума.
– Именно той е бил трупът в кладенеца – изрече Анибале. Но тъй като това не беше въпрос, реши да не задълбава в тази тема и продължи: – Интуицията ти не те е подвела. Убеден съм, че в случаи като този за изграждането на имунитет е необходимо мострата да бъде взета от източник, максимално близък до първичния – загледа се към морето, на изток и допълни: – Болестта е била донесена от баща ти, може би той е донесъл също и лекарството срещу нея – погледна я косо. – Не беше ли вашият Пророк онзи, който казва, че Бог не е създал нито една болест на този свят, за която да не е измислил и съответния цяр?
Вече дошла на себе си, Фейра възкликна:
– Да не би да си си променил мнението по този въпрос?
– Може би – изсумтя Анибале. – Не мога да ти отрека, че имаш голям успех, но смятам, че предстоят още много проучвания – пое ръцете ѝ в своите. – Но сега, след като каза на мен, трябва да кажеш също така и на Здравния съвет. Дожът ни подари този остров – по-скоро заради теб, отколкото заради мен, естествено, – но въпреки това трябва да играем тази игра според правилата. Той няма да остане завинаги дож на Венеция, затова намекна, че няма да е зле да действаме съобразно изискванията на венецианския закон. Поради това смятам, че вече дойде моментът да регистрираме твоята териака като официално лекарство!
– Какво? – слиса се Фейра. – Много добре знаеш, че Съветът ще я лицензира и ще обложи всички нейни продажби с данък десятък!
– Нека. Все пак могат да приготвят отварата единствено по спецификациите, които им дадем ние. Ще изискат от теб да изброиш съставките.
Фейра долови дяволитостта в гласа му и попита:
– Всичките ли?
Почти всичките.
Фейра застана пред Трибунала на Консилио дела санита.
Анибале отиде с нея, но седна при чиновниците на дългите дървени пейки в дъното на залата. Един игрив сноп светлина улови Фейра насред мрачните фрески и тя блесна в цялото великолепие на своята изумителна смарагдова рокля. Тя беше млада, здрава и стоеше изпъната като върбова пръчка – за1 разлика от тримата старци, които седяха срещу нея и се готвеха да отсъдят.
Анибале не бе единственият лекар, присъстващ на събитието. През трима човека от него седеше Валнети, сумтящ и пуфтящ под клюна си, а дребните му като мъниста птичи очички се стрелкаха от време на време към младия му колега. Анибале старателно се правеше, че не го забелязва.
– Предполагам знаете – започна първият трибун със скърцащ глас, обръщайки се към Фейра, – че във Венецианската република на жените не е позволено да практикуват медицина?
– В такъв случай, ваша чест – отвърна Фейра, – се питам защо изобщо сте си направили труда да ме извикате тук.
Анибале се усмихна под новата си птича маска. Заговори вторият старец:
– Както разбираме, вие имате тук спонсор, с медицинско разрешително, ратифицирано от Съвета!
Анибале се изправи. Заговори третият трибун:
– Тази жена работи за вас, така ли?
– Не за мен, а с мен. Да.
Първият трибун, който до момента бе острил перото си, отсече:
– Стига любезности! Да се захващаме за работа!
Фейра заговори ясно и отчетливо:
– Регистрационно име: териака – гласът ѝ звънна в огромната зала, вече почти изгубил стария си акцент. Тя започна да изброява съставките: – Розмарин и градински чай, седефче, мента, лавандула, тръстика, индийско орехче. Чесън, канела и карамфил. Бял оцет, камфор. И обикновен или бял пелин и горчив пелин!
Валнети скочи на крака, очевидно извън кожата си. Бастунът му издрънча грозно на дървения под.
– Но това е Оцетът на четиримата крадци! – изрева. – Трябва да има и нещо друго! Тя е длъжна да изброи всички основни съставки! Прочетете ѝ правилото, трибуне!
Анибале също се изправи и рече:
– В интерес на истината, доторе Валнети, в изработването на едно лекарство винаги има известни вариации. Законът постановява, че в една стотна част от него са допустими и вариации в количествата. Прочетете му това правило, трибуне!
– Е – обърна се трибунът към Фейра, – има ли нещо друго в тази бутилчица?
Анибале измести поглед от нея към бутилчицата върху бюрото на старците, която блестеше в зелено под същия сноп светлина, който осветяваше и Фейра. На дъното на бутилчицата имаше лека утайка, не повече от няколко прашинки смъртна пепел. Анибале затаи дъх, но после бързо издиша, когато чу Фейра спокойно да отговаря:
– Има, естествено, остатъчни съставки и неразтворени елементи, които са неизбежни при приготвянето на всяка отвара. Но те със сигурност са в количество, което не подлежи на определяне в една стотна от лекарството.
Валнети напусна залата с гръм и трясък. Първият трибун предаде документа на втория, който го подписа и го подаде на третия, който вдигна очи и попита:
– Носите ли задължителния дукат, за да регистрирате официално лекарството си?
Анибале потупа пелерината си за своята кожена кесия, но преди да успее да я напипа, Фейра вече бе бръкнала в пазвата си и бе извадила оттам една монета, която постави тържествено на масата пред Трибунала и отстъпи усмихнато крачка назад. Монетата му намигна под лъчите на слънцето. Той нямаше никаква представа как се бе сдобила Фейра с тази монета, но без никакво съмнение това беше златен дукат.
ЕПИЛОГ
Три години по-късно
Обгърнат от тишината и покоя на Топкапъ сарай, доктор Хаджи Муса седеше и съзерцаваше сандъка, който му беше изпратен.
Беше му ясно, че идва от Венеция заради печата на лъва и миризмата на мирта, която се носеше от него. Венецианската република се славеше с карантинните си способи, а правилата ѝ за дезинфекция на пратките се спазваха изключително строго.
И въпреки това за всеки случай докторът повика един евнух, който да отвори сандъка вместо него, като му заповяда преди това да изнесе пратката много внимателно навън, за да я отдалечи от покоите на султана. Венецианците се славеха с изпращане на сандъци с барут и с фитил в закопчалката, който при отваряне автоматично палеше взривния материал и причиняваше експлозия. Бяха изпращали по същия начин и отровни змии, и дори скорпиони. Беше пладне и в двореца цареше неописуема жега, така че евнухът изнесе сандъка в Градината на лилиите, където се плискаха шадравани и беше сенчесто и хладно.