Да, да, три хиляди. Прилична сума.
АНТОНИО
За срок — три месеца.
ШЕЙЛОК
Да, бях забравил.
Три месеца, тъй беше. Да, и вие
ще поръчителствате. Да помислим.
Но чакайте за миг: та вие, значи,
не давате във заем за печалба —
добре ли чух?
АНТОНИО
Да, нямам този навик.
ШЕЙЛОК
Когато Яков18 гледаше овцете
на вуйчо си Лаван — тоз Яков стана,
защото майка му за туй помогна,
наш трети праотец, да, точно трети
след Авраама…
АНТОНИО
И какво от туй?
Или и той е взимал вече лихва?
ШЕЙЛОК
Не, не! Не точно лихва. Не това,
което вий нарекли бихте „лихва“.
Той стори друго. Беше се условил
със вуйчо си, че той ще му плати
с тез агнета, които ще са пъстри
или напръскани. И щом наесен
овцете се разгониха и бяха
насочени към кочовете, тъй че
започна между вълнестите двойки
естественото дело на заплода,
пастирът досетлив забоде бързо
пред всяка от зачеващите женски
една нашарена със ножче пръчка,
та щом се те обягниха напролет,
родиха пъстри малки. И те бяха
за Якова. И бог благослови
успеха му. И затова до днес е
благословена всякоя печалба,
която е без кражба.
АНТОНИО
Но на Яков
оказало е щастието помощ,
а то не е подвластно на човека
и само от Всевишния зависи.
И после мигар може този пример
да освети лихварството? Или
парите са за тебе овче стадо?
ШЕЙЛОК
Не знам, ала и те плодят се бързо
в кошарите ми. Чувайте…
АНТОНИО
Видя ли,
Басанио — той, дяволът, четял
наопаки и библията даже!
Такваз душа безнравствена, която
светинята използва за свидетел,
напомня ми злодей с усмивка нежна
и румен плод със червей. Да, лъжата
нерядко бива прелестна наглед!
ШЕЙЛОК
Три хиляди дуката — кръгла сума…
Три месеца от дванайсетте… Да видим…
АНТОНИО
Е, казвай, Шейлок! Чакахме те доста!
ШЕЙЛОК
Синьор Антонио, вий много пъти
ругали сте ме — и насред Риалто! —
за моите лични сделки и пари.
Аз само търпеливо вдигах рамо,
защото да търпи, от памтивека
е отлика на древното ни племе.
Наричахте ме вие бясно псе,
въшлив неверник, плюехте по мойта
юдейска роба само затова,
че своето използвах като свое.
Така. И ето че ви ставам нужен.
Вий идвате и казвате ми: „Шейлок,
бръкни се малко! Трябват ни пари!“
Тъй казвате. Направо. Вие, който
се секнехте по моята брада
и ритахте ме, както чуждо куче
изритвате от прага си! Тъй, значи?
Пари ви трябвало? А аз какво
би трябвало на туй да ви отвърна?
Не трябва ли да кажа: „Откъде
би могъл един пес да ви изръси
три хиляди дуката?“ Или трябва
с поклон дълбок и треперлив гласец,
задъхан от готовност раболепна,
да кажа: „Господине, в сряда вие
заплюхте ме, изритахте ме вчера,
а днеска пък нарекохте ме псе;
във благодарност на ви този заем!“
АНТОНИО
Внимавай, че готов съм и сега
да те заплюя, да те наругая
и със ритници да те нагостя!
Ако ще даваш — давай тез пари
не както на приятеля се дават,
защото никога приятел няма
да иска от приятел туй, което
родило му е яловото злато19;
ти дай ги, както дава се на враг,
с надеждата, че щом не ти ги върне,
ще пипнеш неустойка и отгоре
ще го опозориш!
ШЕЙЛОК
Ей, колко бърже
избухвате! Аз диря дружба с вас,
стремя се да забравя всички хули,
които сте ми сипали, но тъкмо
да ви предложа свръхизгоден заем,
19
„…яловото злато…“ — отзвук от Аристотеловия текст, казващ, че златото — за разлика от живите същества — не можело да се плоди.