да имам вас, пленителна синьора!
Ала когато Херкулес и Лихас25
чрез зарове ще определят кой
от тях да бъде гръцкият герой,
уви, уви, по-силен зар могла би
да хвърли по-безсилната ръка
и мощният Алкид26 ще е така
надвит от хилавия си прислужник!
Ах, знам, и аз, от сляпата Фортуна27
подведен, бих могъл да не улуча
това, което друг, не тъй достоен,
могъл би да постигне, и след туй
във мъки да умра!
ПОРЦИЯ
От вас зависи
или да се откажете от избор,
или във храма клетва да дадете,
че нямате ли в жребия успех,
безбрачието ще ви бъде жребий.
Така че помислете си!
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ
Аз мислих!
Водете ме към жребия, веднага!
ПОРЦИЯ
Не, първо в храма — жребият следобед.
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ
Следобед, да! Помагай ми, всевишни!
Какъв за мен ще бъде този ден,
дали проклет, или благословен?
Тръбен звук. Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
Улица във Венеция.
Влиза Ланчилото Гобо28.
ЛАНЧИЛОТО
Не, не, никаква съвест не може да ми забрани да побягна от този евреин, господаря ми! Дяволът ме дърпа за лакътя и току ме изкушава: „Гобо! — вика. — Ланчилото Гобо, мили Ланчилото!“ или „Мили Гобо!“, или „Миличък ми Ланчилото Гобо, плюй си на петите и да те няма! Беж оттука, ти казвам!“ Но пък пустата му съвест стои от другата ми страна и казва: „Недей, честни Ланчилото, не бързай, честни ми Гобо!“ или, както казах, с цялото ми име: „Честни ми Ланчилото Гобо, не бягай, защото хорското презрение ще те настигне!“ Добре, ама и дяволът не се дава. „Драсвай! — вика. — Драсвай, духвай или офейквай, бога ми — вика дяволът, — но тука да те няма вече!“ Хубаво, ама и съвестта, като увиснала на шийката на сърцето ми и като зашепнала: „Честни Ланчилото, не забравяй, че си син на честен баща…“ или по-скоро „на честна майка“, защото баща ми беше малко по онази част, имаше си и той… но хайде да не разправяме… та съвестта ми казва, значи: „Ланчилото, не мърдай!“, „Мърдай, и то веднага!“ — вика дяволът. „Да не си мръднал!“ — казва съвестта. „О, съвест, ти добре ме съветваш!“ — казвам на съвестта. „Дяволе, ти добре ме учиш!“ — казвам на дявола. И не знам какво да направя, защото, ако послушам съвестта си и остана при евреина, той — прости ми, господи! — е истински дявол и значи аз ще служа дяволу, а ако избягам от него, това значи, че съм послушал оня, другия, който пък е самият дявол, прости ми още веднъж, господи! И все пак евреинът, ако съдим по съвест, е такова въплющение дяволско, че съвестта ми трябва да е просто безсъвестна, щом ми предлага да остана при него. Да, неприятелят ми дава по-приятелски съвет. Бягам, драсвам, дяволе, краката ми са на твоите заповеди!
Влиза Старият Гобо с кошница.
ГОБО
Да знаете, млади господине, как се отива към синьор евреина?
ЛАНЧИЛОТО (настрани)
Ха! Та това е моят законороден баща, който не може да ме познае, защото страда от кокоша или по-точно от гъша слепота! Сега ще го позамотая малко!
ГОБО
Уважаеми млади господине, можете ли ми показа пътя към синьор евреина?
ЛАНЧИЛОТО
Разбира се, старче! Ще кривнеш надясно при първия завой, но при по-първия завой ще вземеш наляво, само че като стигнеш най-първия завой, няма да завиваш нито наляво, нито надясно, а ще поемеш право накриво и ще се намериш не точно там!
ГОБО
Този път, господине, май много извива. А кажете, знаете ли дали оня Ланчилото, дето е при него, е при него?
ЛАНЧИЛОТО
Кой? Господин Ланчилото?
Настрани.
Сега гледайте какви сълзи ще пусне!… Ама ти господин Ланчилото ли търсиш, старче?
ГОБО
Какъв господин, господине! Не господин, а просто син на прост човек, и то пръв бедняк — това поне го знам, баща му само дето е здрав, слава богу, но е последен бедняк!
ЛАНЧИЛОТО
Е как така хем пръв, хем последен? Но да оставим бащата, сега говорим за младия господин Ланчилото.
ГОБО
Без „господин“, господине. Само Ланчилото, да ми прости ваша милост!
25
Лихас
26
Алкид
27
Фортуна