Сигрид Унсет
Венецът
(книга първа от трилогията "Кристин, дъщерята на Лавранс")
I
Имението „Йорун“
1.
След като стопанинът на имението „Сюнбю“ Ивар Йеслинг-младши почина през 1306-а, голяма част от земите му наследила дъщеря му Рагнфрид и нейният съпруг Лавранс Бьоргюлфсьон. Преди двамата живееха в неговото имение „Скуг“ във Фоло близо до Осло, но сега се преместиха в имението „Йорун“, разположено по хълмовете на Сил.
Лавранс произхождаше от род, наричан по тукашните земи синовете на Лагмана1. Потомците на този род дошли от Швеция с онзи Лауренсиус, лагман на областта Йостьоталан, който отвлякъл от манастира във Врета сестрата на ярла2 на Белбу, госпожица Бенгта, и избягал с нея в Норвегия. Земевладелецът Лауренсиус станал приближен на крал Хокон-старши3 и се радвал на неговото благоразположение; кралят му подарил имението „Скуг“. Лауренсиус живял в Норвегия осем години, но после се споминал по време на една епидемия, а вдовицата му, дъщерята на Фолкунгите4, наричана в Норвегия кралската дъщеря, се прибрала в родината си и се помирила с враговете си. После се омъжила за заможен мъж в чужбина. Двамата с Лауренсиус нямали деца и — затова брат му Шетил наследил „Скуг“. Шетил се падал дядо на Лавранс Бьоргюлфсьон.
Лавранс се ожени млад; беше само на двайсет и осем по времето, когато пристигна да живее в Сил, а съпругата му бе с три години по-възрастна от него. Като подрастваш Лавранс получи добро възпитание благодарение на придворните кралски сановници. След женитбата си обаче заживя на спокойствие в имението си, защото Рагнфрид не се чувстваше добре сред хората в южната част на страната заради особения си характер и неизменната си тъга. След сполетялото я нещастие да изгуби трима синове още в люлката тя направо се боеше от хората. Лавранс се премести в Гюдбранската долина най-вече защото съпругата му имаше нужда от подкрепата на своите роднини и познати. Когато заживяха в „Йорун“, имаха едно оцеляло дете — момиченце на име Кристин, Кристин Лаврансдатер.
Но когато се установиха в имението, те продължиха да си живеят доста затворено и не се събираха с други хора; Рагнфрид май не държеше много на роднините си — срещаше се с тях само когато го изискваше благоприличието. Една от причините Лавранс и Рагнфрид да избягват хората се криеше в тяхното християнско смирение и богобоязливост. Те ходеха редовно на църква и с готовност подслоняваха божии служители и странстващи свещеници или поклонници, запътили се към Нидарус5. Хранеха дълбоко уважение към отеца на енорията си — той беше най-близкият им съсед, живееше в имението „Румюн“. Останалите жители на долината смятаха, че Божията сила им излиза твърде скъпо заради десятъка и пожертвованията в стоки и пари, и нямаха намерение да прекарват времето си в пост и молитва, още по-малко да приютяват в домовете си свещеници и монаси, без да имат полза от тях.
Иначе обитателите на „Йорун“ се радваха на голяма почит и всеобща симпатия, най-вече Лавранс, защото го знаеха като силен и смел, но и мирен, скромен и справедлив мъж. Отнасяше се с всички като с равни, макар и да притежаваше благородническа осанка. Лавранс беше изключително усърден земеделец и изкусен ловец. Преследваше особено упорито вълци, мечки и всякакви вредители. Междувременно за няколко години събра много земя в ръцете си, но се държеше с арендаторите си като добър и отзивчив господар.
Рагнфрид се виждаше толкова рядко с хора, че много бързо те спряха да говорят за нея. В началото, когато с Лавранс се преместиха да живеят тук, мнозина останаха учудени, защото я помнеха като по-млада в „Сюнбю“. Никога не бяха я смятали за красавица, но някогашната мила и весела девойка сега бе погрозняла и изглеждаше не три, а десет години по-възрастна от съпруга си. Хората отдаваха промяната на смъртта на децата й, защото иначе Рагнфрид беше много по-облагодетелствана от повечето жени: радваше се на охолство и уважение и на хармоничен семеен живот. Доколкото виждаха околните, Лавранс не се задяваше с други жени, винаги се съветваше с нея по всички въпроси и от устата му не се чуваше груба дума независимо дали бе трезвен, или пиян. Рагнфрид не беше престаряла и, ако речеше Господ, можеше да роди още много деца.
Мъчно си намираха млади работници за имението заради тежкия характер на стопанката и обичая всички пости да се спазват строго. Иначе хората там живееха сносно, рядко се чуваха обидни или зли думи; Лавранс и Рагнфрид не се смущаваха да се трудят наравно с останалите. Стопанинът притежаваше весел нрав и често вземаше участие в танците и песните на младите по време на нощните бдения до църквата. Но в „Йорун“ гостуваха почти само възрастни хора; те се чувстваха там у дома си и оставаха дълго.
1
Лагман (норв.) — запознат със законите на страната и вещ в правораздаването мъж, който посредничел при спорове и дела в Скандинавия. — Бел.прев.
5
Нидарус — старото име на днешния град Тронхайм. Там се намира католическа катедрала, построена върху гроба на свети Улав (995–1030) — норвежки крал, канонизиран от Църквата за светец след смъртта си. През Средновековието катедралата в Нидарус се радвала на огромен интерес и в града, седалище на католическия архиепископ, се стичали множество поклонници. — Бел.прев.