Кристин притисна ръка към корема си. Ето го там — между оградата и нея; между казана и нея; между нея и целия свят. Там беше синът на Ерлен. Вече изпробва рецептата, която Осхил веднъж спомена, с кръв от дясната и от лявата ръка. Тя носеше мъжка рожба в утробата си. Какъв ли жребий щеше да й донесе? Спомняше си как починаха малките й братчета, опечалените лица на родителите, когато ги споменаваха; помнеше как помръкваха Лавранс и Рагнфрид при всяка вещ на Юлвхил, попаднала пред очите им. Самата Кристин неведнъж им причини големи грижи, а краят на неволите, които щеше да стовари върху плещите на родителите си, все още не се виждаше.
И все пак, и все пак. Кристин отпусна глава върху ръката си на оградата. С другата ръка продължаваше да придържа корема си. Дори и така да си навлече повече грижи, дори и да умре при раждането, тя предпочиташе да роди син на Ерлен, отколкото къщите да опустеят след смъртта им и житните класове да се поклащат за радост на чужди хора.
Някой влезе в преддверието. Бирата! — стресна се Кристин. Отдавна трябваше да проверя какво става с бирата. Поизправи се. Ерлен се приведе над прага и излезе на слънце, грейнал от щастие.
— Ти тук ли стоиш? — изненада се той. — Даже не идваш да ме посрещнеш — усмихна се, приближи се и я прегърна.
— Любими, ама ти тук ли си? — смънка тя.
Вероятно Ерлен току-що бе слязъл от коня. Кожухът още стоеше на рамото му, а мечът — увиснал на пояса му; необръснат, изглеждаше мръсен и много прашен от пътя. Беше облечен в червена туника, която се диплеше надолу, а отстрани, под мишниците, платът се разделяше на две. Докато минаваха през пивоварната къща, насочвайки се към двора, дрехата му се развя и оголи бедрата му до кръста. Странно, досега Кристин не бе забелязала, че той върви леко на една страна. Преди виждаше само дългите му елегантни крака, изящни глезени и малки, добре оформени стъпала.
Ерлен дойде със сериозно подкрепление: петима спътници и четири неоседлани коня. Обясни на Рагнфрид, че иска да натовари на тях чеиза на Кристин, защото сигурно щяло да й бъде по-приятно нещата й да са вече в „Хюсабю“, когато пристигне там. Понеже сватбата щяла да се състои чак в края на есента, по-лесно било да пренесат чеиза сега. После ставало по-сложно и имало опасност морската вода на кораба да намокри дрехите й. Абатът от Нидархолм предложил на Ерлен да изпрати багажа с товарния кораб „Лауренсиус“. Очаквало се да отплават от Вейой около Успение Богородично. Затова Ерлен дошъл да откара чеиза до уговореното място.
Ерлен седна до вратата на готварницата да пийне бира. Докато разказваше за намеренията си, Рагнфрид и Кристин скубеха дивите патици, донесени предния ден от Лавранс. Майката и дъщерята се грижеха сами за домакинската работа, защото останалите жени събираха шума на полето. Ерлен изглеждаше радостен и доволен от себе си, задето е проявил съобразителността да дойде за чеиза.
Рагнфрид излезе, а Кристин остана да наглежда шиша с патиците. През отворената врата зърна другарите на Ерлен, разположили се на сянка от другата страна на двора. Подаваха се купа с бира. Седнал на прага, Ерлен бъбреше и се смееше, а слънцето огряваше лъскавата му въгленовочерна коса. Кристин забеляза няколко сиви нишки. Е, все пак той наближаваше трийсет и две. Въпреки това се държеше като хлапак. Кристин щеше да му каже за затруднението си рано или късно, но във всеки случай навреме, преди сам да забележи. В сърцето й се разля умиление и потуши гнева, както блестящата река скрива сипея.
Обичаше го повече от всичко. Любовта й надделя, макар и да не остана сляпа за недостатъците му. Този изискан господин, облечен в елегантна червена туника, със сребърни шпори на краката и инкрустиран със злато колан, никак не се вписваше в обстановката на „Йорун“, подчинена на селскостопанска дейност. Рагнфрид изпрати Рамборг до реката да съобщи за скъпия гост, но Лавранс не се появи да го посрещне.
Ерлен застана до Кристин и я прегърна през раменете.
— Направо не е за вярване! — възкликна той. — Не ти ли се струва странно, че цялата тази суетня е заради нашата сватба?
Кристин го целуна и го отблъсна. Поля птиците с мазнина и го помоли да не й се пречка. Не, не искаше да се изрази така…
Лавранс се върна в имението чак за вечеря, последван от косачите. Стопанинът беше облечен като работниците си: небоядисана, дълга до коленете сукнена жилетка и панталон до глезените от същия плат. Дойде бос, преметнал сърпа на рамо. Единственото, което го отличаваше от слугите, беше кожената яка за ястреба, кацнал върху лявото му рамо. Водеше Рамборг за ръка.