„Свещен кралю Улав, призовавам те на помощ. Избирам теб сред светците на небето, защото зная, че обичаш Божията справедливост повече от всичко. Обръщам се към теб с молба да се погрижиш за невинното създание, което расте в утробата ми. Направи така, щото Бог да прехвърли гнева си върху мен, а него да пощади, да пребъде скъпоценното Ти име…
Децата ми са обезправени, каза Елине, и са нежелани там, където живеят християни. Детето ти е заченато от баща, прокуден от страната. Няма как да искаш то да има права, щом се е появило извън Божия и светския закон.
Свети Улав, въпреки това те моля да се смилиш над мен и над сина ми, да го закриляш, а аз ще извървя пътя до Църквата ти с него на ръце, ще си отрежа косите и ще ги положа върху олтара ти, ако решиш да ми помогнеш. Амин.“
Лицето на Кристин изглеждаше неподвижно като камък, тя се мъчеше да запази спокойствие, но докато я венчаваха за Ерлен, цялото й тяло трепереше неудържимо.
Вече седеше заедно с Ерлен на почетното място на трапезата и всичко около нея й се струваше мираж, плод на обзелата я треска.
На тавана свирачите подръпваха струните на арфите, от долната стая и от двора също се разнасяха песни и свирни. Слугите непрекъснато носеха нови ястия, а от отворената врата плъзна червеникава светлина от огньовете вън.
Кристин седеше между баща си и Ерлен. Лавранс оповести с висок глас, че е дал дъщеря си Кристин за жена на Ерлен Никулаусьон. Ерлен благодари на тъста си и на всички добри хора, събрали се да уважат него и съпругата му.
Накараха Кристин да седне, та младоженецът да положи сватбените си подаръци на коленете й. Отец Айрик и Мюнан Бордшон развиха свитъци от писма и прочетоха пред всички пожелания за брачния им живот. Шаферите се изправиха с копия в ръце и от време на време подпираха свещниците на пода, докато гостите трупаха върху масата дарове и кесии с пари.
Изнесоха незаетите маси. Ерлен поведе Кристин за ръка да танцуват. Шаферите ни са твърде млади за нас, помисли си Кристин, нашите връстници се махнаха от тези земи; как стана така, че ние се върнахме.
— Какво има, Кристин? — прошепна Ерлен по време на танца. — Тревожа се за теб. Не се ли радваш?
Тръгнаха от къща на къща да поздравят гостите. Във всички стаи горяха множество свещи, хората пиеха, пееха и танцуваха. Кристин нямаше чувството, че се намира у дома си. Изгуби представа за времето. Миговете и образите се разлетяха и се разбъркаха хаотично.
В топлата есенна нощ свирачите веселяха множеството на двора. Гостите танцуваха около огъня. Настояха младоженците да ги уважат с присъствието си. Ерлен и Кристин танцуваха върху студената, влажна земя. Движението сякаш я поразбуди и освежи мислите й.
Над мрачната река се изви светла лента от мъгла. Планините чернееха под обсипаното със звезди небе.
Ерлен дръпна Кристин под един тъмен чардак и я притисна отривисто в обятията си.
— Дори не успях да ти кажа колко си красива. Прелестна си! Бузите ти горят като пламъци — той долепи глава до нейната. — Кристин, какво ти е?
— Капнала съм от умора, нямам сили — прошепна в отговор тя.
— След малко ще си легнем — успокои я той и вдигна очи към небето.
Млечния път се бе извъртял и сега се простираше от север на юг.
— Помниш ли откога не сме прекарвали нощта заедно? От онзи път, когато се промъкнах в спалнята ти в „Скуг“.
След малко отец Айрик се провикна от двора, че станало понеделник. Жените станаха да отведат булката до брачната постеля. Кристин нямаше сили дори да се възпротиви, както изискваше приличието. Остави се в ръцете на Осхил и Юрид. Шаферите застанаха на най-долното стъпало със запалени свещи и извадени мечове. Заобиколиха жените и ги придружиха до старата къща.
Жените съблякоха сватбените й одежди кат по кат и ги оставиха настрани. Върху леглото бе метната виолетова рокля, предназначена за утрешния ден, а върху нея — дълга, снежнобяла, грижливо сгъната ленена кърпа, донесена й от Ерлен. Утре Кристин щеше да събере косите си на кок и да се забради с кърпата. Мисълта й се стори ободряваща и успокоителна.
Рагнфрид сложи ръце върху раменете на дъщеря си и я целуна по бузите. Ръцете на майката бяха студени, а в гърдите й напираше ридание. Тя отметна завивките и накара невестата да седне. Кристин послушно се облегна върху натрупаните възглавници, като държеше главата си леко наведена напред, за да не падне короната. Осхил я зави до кръста с копринената завивка и разпиля пищните й коси върху гърдите и оголените й слаби ръце.