Мъжете въведоха младоженеца в спалнята. Мюнан Бордшон развърза колана на Ерлен с един удар на меча му. Окачи го на стената над леглото и прошепна нещо на невестата. Кристин не чу думите му, но се постара да се усмихне.
Шаферите развързаха копринената дреха на Ерлен и изхлузиха тежкото му одеяние през главата. Той седна на стола, а те му помогнаха да си свали шпорите и да събуе ботушите.
Невестата се осмели да вдигна очи и да погледне Ерлен само веднъж.
После всички им пожелаха лека нощ. Гостите се изнизаха един след друг. Последен излезе Лавранс Бьоргюлфсьон и затвори вратата след себе си.
Ерлен стана, съблече долните си дрехи и ги метна на пейката. Махна копринените ленти и свали от главата на Кристин короната. Остави я на масата. После се върна и се мушна в леглото. Коленичи в постелята до Кристин, обгърна главата й с ръка, притисна я до голата си гореща гръд и обсипа с целувки почервенялата от короната ивица кожа на челото й.
Тя го прегърна и захлипа. С дива и сладостна радост почувства как страхът и призрачните видения изчезват. Сега на света отново съществуваха само тя и той. Той повдигна брадичката й, вгледа се в лицето й и погали тялото й със странно нетърпение и грубост, сякаш отмахваше покривка.
— Забрави — прошепна задъхано той, — забрави всичко, скъпа моя Кристин. Мисли само за това, че вече ти си моя съпруга, а аз — твой съпруг.
Ерлен изгаси с ръка последната свещ и в мрака се хвърли в обятията й. И той се разхлипа.
— Никога, никога не съм вярвал, че ще доживеем този ден.
На двора олелията постепенно утихна. Изтощени от дългото яздене предния ден и замаяни от пиене; гостите постояха още малко навън от приличие и започнаха да се изнизват един по един към леглата си.
Рагнфрид изпрати най-видните сватбари до стаите и им пожела лека нощ. Бе редно Лавранс да й помага, но той не се виждаше никъде.
Тя излезе предпазливо в тъмното, за да потърси мъжа си и да го заведе в леглото. Наоколо имаше само младежи. Още вечерта Рагнфрид забеляза, че мъжът й пие доста. Докато сновеше из двора, се препъна в тялото му. Лавранс лежеше в тревата зад банята, проснат по очи. Опипа лицето му, за да се увери, че е той. Помисли го за заспал, затова хвана рамото му и се помъчи да го повдигне от леденостудената земя. Но Лавранс беше буден или поне не спеше.
— Какво искаш? — задавено попита той.
— Не можеш да останеш тук.
Тя го подпираше, защото той залиташе. С другата си ръка изтупа кадифената му дреха.
— Време е и ние да си лягаме, мъжо.
Хвана го под ръка и го поведе към къщите. Заобиколиха постройките.
— Когато седеше в брачното ложе с короната си, ти не вдигна очи да ме погледнеш, Рагнфрид — измърмори той. — Дъщеря ни не се посвени да го направи. Не прочетох срам в очите й, когато погледна мъжа си.
— Чака го близо четири години — тихо отвърна майка й. — Полага й се да е нетърпелива.
— Дявол да ме вземе, сигурен съм, че не са изчакали — изкрещя Лавранс, а съпругата му изплашено му изшътка.
Намираха се в тясното пространство между задната част на нужника и дъсчената ограда. Лавранс удари с пестник долното трупче на клозета.
— Сложих те тук да береш срам и подигравки, дървено трупче, надявах се мръсотията да те изяде. За назидание ти отредих това позорно място, задето погуби скъпата ми Юлвхил. А трябваше да те сложа над вратата на спалнята си, да те почитам и да поръчам да те украсят с изящна резба в знак на моята благодарност, защото скъси живота на дъщеря ми и я пощади от позор и тревоги, та да умре като невинно дете.
Обърна се, олюля се до оградата и политна напред. Разрида се неудържимо с глава, заровена в ръцете. От гърдите му се изтръгваха тежки, продължителни стонове.
Съпругата му го прегърна през раменете:
— Лавранс, Лавранс, недей.
Не успя да го успокои.
— Мъжо.
— О, за нищо на света не биваше да я давам на този мъж. Кълна се в Господа Бога, през цялото време имах чувството, че той е осквернил младостта и честта й. Не ми се щеше да го вярвам, но въпреки това го знаех. Но дори и обезчестена, Кристин е твърде добра за този негодяй, който пропиля и своя, и нейния живот. И десет пъти да я бе прелъстил, не биваше да му я давам, та да продължава да прахосва живота и щастието й.