На една икона Христос седеше на златен стол под един покрив със свети Николай и свети Климент8. Отстрани беше изографисано житието и битието на свети Николай. На една от изобразените сцени той, още пеленаче, се извръщаше от гръдта на майка си, защото бил светец и още от люлката искал да бозае само в петъчен ден. До това изображение имаше друго: свети Николай оставя кесия със злато пред вратата на дом, където живеят три много бедни моми. Толкова бедни, че никоя от тях не можела да си намерят жених. Кристин видя как светецът изцелил рожбата на римски рицар, а рицарят отплавал с лодка, носейки фалшива златна чаша. Бил обещал на светия епископ златната чаша, предавана в рода им поколения наред в продължение на хилядолетия, като награда, задето излекувал детето му. Но после поискал да измами свети Николай, като му даде фалшива чаша. Затова синът на рицаря паднал в морето с истинската чаша в ръка. Свети Николай обаче извадил детето невредимо от морските дълбини и излязъл на брега точно когато бащата влязъл в църквата „Свети Николай“, за да принесе в жертва фалшивата чаша. На иконата събитията бяха изобразени със злато и прекрасни цветове.
На друго пано Дева Мария държеше Христос на коленете си. Той бе хванал майка си за брадичката с едната ръка, а в другата държеше ябълка. При тях бяха и света Сюнива9, и света Кристина, застинали в грациозен поклон, с румени лица, златни коси и тиари.
Брат Едвин поддържаше дясната си китка с лявата си ръка и рисуваше листа и рози по короните им.
— Драконът ми се струва твърде малък — отбеляза Кристин и се загледа в изображението на светицата, носеща нейното име. — Съмнявам се, че е успял да я погълне.
— Не е успял — отвърна брат Едвин. — Не е бил по-голям от този. Драконите и тем подобни чудовища в служба на дявола изглеждат големи само докато страхът се е вселил в нас. Но ако човек търси Бога ревностно, от дъното на душата си, и Божията сила успее да проникне в съзнанието му, то тогава нечестивият претърпява унищожително поражение и всичките му оръдия се превръщат в незначителни и безсилни: драконите и злите духове се свиват и стават не по-големи от елфи, котки или врани. Както виждаш, цялата планина, в която е била света Сюнива, се побира под плохата на връхната й дреха.
— Ама нали са влизали в пещерите? — учуди се Кристин. — Света Сюнива и мъжете от Селя. Нали?
Монахът присви очи и отново й се усмихна:
— И да, и не. Така им се сторило на хората, открили тленните останки на светците. Така си помислили и Сюнива, и мъжете от Селя, защото били смирени и смятали заобикалящия ги свят за по-силен от греховния човешки род. Изобщо не си давали сметка, че всъщност могат да го надвият, защото не го обичат. Но ако го бяха осъзнали, щяха да вдигнат всички планини и да ги хвърлят в морето като дребни камъчета. Никой и нищо не може да ни навреди, дете мое, освен онова, което обичаме и от което се боим.
— Ами ако човек няма страх от Бога и не го обича? — ужаси се Кристин.
Монахът внимателно докосна русите й коси и леко наведе назад главата й. Вгледа се лицето й с широко отворените си сини очи.
— Няма човек, който да не обича Бог и да не се бои от него, Кристин, но ние, хората, често живеем и умираме в несрета, защото сърцата ни се разкъсват между любовта ни към Бога и страха от дявола, от една страна, и любовта ни към светските съблазни и плътските наслади. Защото ако човек не изпитваше никакъв копнеж по Бога и неговата същност, то той щеше да се чувства добре в преизподнята, и единствено ние, живите, нямаше да осъзнаваме, че той е попаднал на прекрасно място. Но ако мъртвият не жадуваше за прохлада, огънят нямаше да го гори; ако не копнееше за покой, нямаше да изпитва болка от ухапването на змиите.
Кристин се вгледа в лицето му. Словата му й се сториха напълно непонятни. Брат Едвин продължи:
— Бог е милостив и вижда как са раздвоени сърцата ни. Слезе на земята и живя сред нас, за да усети с тялото си изкушението на дявола, когато рогатият ни примамва с обещания за власт и благополучие, и заплахите от света, изпълнен с битки, присмех и люти рани от нокти по ръцете и нозете ни. Така Бог ни показа пътя и любовта си…
Монахът продължаваше да гледа застиналото в сериозно изражение лице на Кристин. Засмя се и подхвана с по-шеговит тон:
— Знаеш ли кой пръв разбрал за раждането на Нашия Спасител? Петелът. Съзрял звездата и известил на латински — тогава всички животни владеели този език — „Christus natus est!“10
Брат Едвин изкукурига последните думи като петел и Кристин прихна да се смее. Шегата на монаха я поразведри: изречените преди това непонятни тържествени слова бяха обременили детското й съзнание.
8
Свети свещеномъченик Климент, Папа Римски (? — ок. 101) — епископ на Рим, ръкоположен от апостол Петър. — Бел.прев.
9
Света Сюнива — най-вероятно е живяла в края на Х век. Сюнива била дъщеря на ирландския крал, но отвратена от агресивен претендент за ръката й, принцесата напуснала Ирландия, придружавана от жени и мъже на три кораба без платна и весла. Течението отнесло плавателните съдове до западното крайбрежие на Норвегия, на остров Селя. Там местните хора ги набедили за крадци, но Бог спасил Сюнива и приятелите й от посегателство, като ги погребал под една скала, както го помолили. Света Сюнива е сред тримата най-почитани светци в Норвегия, редом със свети Улав и свети Халвар. — Бел.прев.