Постепенно тя започна да се досеща за какво става дума. Откакто се преместиха в Сил, баща й се стараеше да натрупа повече земя в селото, а рицар Андрес Гюдмюнсьон му предложи да направят размяна: Лавранс да му отстъпи имението „Скуг“, което се намираше на по-удобно място за него, защото Андрес, като част от кралската свита, рядко идваше в долината, в замяна на „Формо“ — наследство от майка му. Лавранс не изпитваше никакво желание да се разделя със „Скуг“: родът му бе получил това имение като подарък от краля. От друга страна, тази размяна предлагаше много предимства. Ала за беда братът на Лавранс, Осмюн Бьоргюлфсьон, искаше да присъедини „Скуг“ към своите земевладения и изглеждаше съмнително да се откаже от наследствените си права.
Един ден обаче Лавранс заяви на Рагнфрид, че тази година ще заведе Кристин в „Скуг“, та дъщеря им да види къде е родена и къде са живели предците на баща й, ако се разделят с имота. Рагнфрид се съгласи, защото желанието му й се стори разбираемо, макар и да се страхуваше да изпрати невръстната си рожба на дълго пътуване и да се раздели с нея.
След като видя самодивата, първоначално Кристин се чувстваше страшно изплашена и не се отделяше от майка си. Боеше се да не види някой от спътниците им из планината, станали свидетели на случката. За нейно успокоение баща й забрани да се споменава за преживяването.
Измина известно време и като че ли Кристин изпита желание да говори за това. Наум разказваше за случката на въображаем събеседник и за нейно учудване започна да си спомня много по-ясно и подробно какво видя край езерцето. Образът на красивата жена се избистри в съзнанието й.
Най-странното беше, че щом се сетеше за самодивата, изпитваше копнеж да отиде в „Скуг“ и я обземаше все по-силен страх; ами ако баща й не я вземе със себе си?
Една сутрин, когато Кристин се събуди в спалнята, майка й и старата Гюнхил седяха на прага и оглеждаха купищата катеричи кожи, събрани от Лавранс. Гюнхил беше вдовица. Обикаляше именията и шиеше кожена подплата за палта. От разговора им Кристин се досети, че майка й поръчва за нея нова връхна дреха, обточена с кожа от златка и с подплата от катеричи кожи, защото Кристин тръгва на път с баща си. Скочи от леглото и се развика от радост.
Рагнфрид се приближи до нея и я погали по бузата:
— Толкова ли се радваш, дъще, задето ще бъдеш далеч от мен?
Същите думи майка й повтори и в деня на заминаването им. Станаха в ранни зори, навън още цареше мрак. Когато Кристин подаде глава от вратата, за да провери какво е времето, между къщите се стелеше гъста мъгла; виеше се като сив дим около фенерите и пред отворените врати на стаите. Мъжете бързаха към оборите и хамбарите, а жените идваха от готварницата с димящи тенджери и паници с варено месо и сланина — пътниците се нуждаеха от силна храна, преди да тръгнат в утринния студ.
Разтвориха кожените торби с провизиите за из път и добавиха каквото бяха забравили. Рагнфрид повтори на мъжа си всичките си заръки: да поговори с близки и познати, които срещне, да ги поздрави и разпита.
Кристин тичаше напред-назад, взе си няколко пъти сбогом с всички домашни и направо не си намираше място от въодушевление.
— Толкова ли се радваш, задето отиваш далеч и няма да те видя дълго? — попита майка й.
Кристин се натъжи и се оклюма. Искаше й се да си вземе думите назад и отговори на майка си възможно най-мило:
— Не, скъпа майко, но се радвам, задето ще пътувам с баща си.
— Да, зная — въздъхна Рагнфрид.
Целуна детето и поприглади роклята й.
Най-сетне цялата дружина яхна конете. Кристин яздеше стария, умен и стабилен Мурвин, някога бил кон на баща й. Рагнфрид поднесе на съпруга си чаша с глътка ракия за сили, сложи ръка върху коляното на дъщеря си и я помоли да не забравя какво й е заръчала.
Потеглиха в сумрака. Мъглата се стелеше над селото, бяла като мляко. След известно време се вдигна и през нея се процедиха слънчеви лъчи. Сред бялата мъгла блещукаха, обсипани с капки роса, поляни, позеленели от току–що покарала млада трева, бледи стърнища, жълти дървета, скоруша с лъскави червени плодове. Сред парата се извисяваха синкавите скали. Мъглата се вдигна и отлетя на валма между склоновете. Ездачите пътуваха надолу по долината, окъпани във великолепна слънчева светлина. Начело яздеше Лавранс рамо до рамо с дъщеря си.