Едно време на Земята, когато нямах умиращ черен дроб и се интересувах от абстрактни знания, в кореспонденцията ми с професор Хеграмет бяхме обсъждали дали машините на хичите за прокопаване на тунели не работят само в плътни скали или в такива с определен химически състав. Но не бях готов да коментирам това пред тях.
— Вижте тук, където се намираме сега — обърнах леко глобуса, като завъртях един диск върху таблото, — ето големият изкоп, от който току-що излязохме. Можете да разпознаете формата на Вретеното. Между другото, тя е доста разпространена. Ще я забележите и на други места, ако се вгледате, а има изкопи, които липсват на тази карта, но ако отидете на място, ще видите, че са там. Този маскон, където се намира Вретеното, се нарича „случаен“. Открит е съвсем случайно от хеспероложки…
— Хеспероложки?
— Геоложки екип, който работи на Венера. Вадили са със сонда образци от кората на планетата и са се натъкнали на изкопи на хичите. А тези изкопи, които виждате в най-северните ширини, се намират всичките в маскони, обединени в една група. Те са свързани с тунели през скали с по-малка плътност, но само там, където е било абсолютно необходимо.
— Те са на север, а ние летим на юг — забеляза остро Кочнър. — Защо?
Интересно бе, че той можеше да разчита показанията на навигационните инструменти, но се направих, че не съм го забелязал. Отвърнах само:
— Не си заслужават. Изследвани са вече.
— Изглеждат по-големи дори от Вретеното.
— Наистина са доста по-големи. В тях обаче няма нищо забележително. Или поне няма особен шанс да се намери нещо, което да е достатъчно добре запазено, та да си струва да се занимаваш с него. Подпочвените течности са ги запълнили преди стотина хиляди години, ако не и по-рано. Много хора са се разорили, опитвайки се да ги изпомпат и да изринат дъната им, без да открият нищо. Питайте мен, аз бях един от тях.
— Не знаех да има течна вода на Венера или под повърхността й — възрази Кочнър.
— Не споменах вода, нали? В интерес на истината обаче има малки количества от нея, поне във формата на тиня. Очевидно тя се прецежда през скалите и пътят й до повърхността продължава няколко хиляди години, преди да се просмуче навън, да се изпари и превърне във водород и кислород. Ако случайно не знаете, под Вретеното може да се намери малко от нея. Тя е това, което пихте и дишахте.
— Всичко е много интересно, Бойс — рече Дорота, — но аз съм потна и мръсна. Мога ли да сменя темата за минутка?
Кочнър излая в опита си да се засмее.
— Подсъзнателен подтик, Уолтърс, нали така? И малко старомодна скромност също, предполагам. Това, което иска в действителност, е да отиде до банята.
Ако жената ми бе дала някакъв аванс, щях да се почувствам леко объркан, но тя само рече:
— Тъй като ще живеем три седмици в това нещо, искам да знам какво предлага то.
— Естествено, госпожице Кийфър.
— Дорота. Дори, ако предпочиташ.
— Разбира се, Дори. Е, виждаш с какво разполагаме. Пет койки. Могат да се разделят, така че да спят десет души, но сега няма нужда от това. Две кабини с душове. Не изглеждат достатъчно големи да се насапуниса човек в тях, но е възможно, ако се постарае. Три химически тоалетни. А ето там е кухнята. Избери си тази койка, която най-много ти харесва. Има екран, който се спуска, когато искаш да се преоблечеш или просто не желаеш да ни виждаш за известно време.
— Хайде, Дори — подкани я Кочнър. — Прави, каквото ти се прави. Аз пък искам Уолтърс да ми покаже как се пилотира това чудо.
Началото не беше лошо. Имал съм действително трудни случаи, групи, които се качват на борда пияни и стават все по-пияни, двойки, които се карат през цялото време, докато са будни, и изглеждат така, сякаш са дошли само за да ме нервират. Тази съвсем не се очертаваше толкова лоша, като вземем предвид факта, че щеше да ми спаси живота.
В управлението на един въздухолет няма нищо особено, поне дотолкова, че човек да го накара да лети натам, накъдето желае. В атмосферата на Венера се спестява набирането на височина и няма нужда да се безпокоите да не загубите скорост. Във всеки случай, автоматичното управление мисли вместо вас през повечето време.
Кочнър възприемаше бързо. Оказа се, че е летял на всичко, което се движи над Земята, и дори е управлявал едноместни подводници. Веднага ме разбра, когато му казах, че най-трудно в пилотирането е да се избере подходящата височина и да се предвиди кога тя трябва да бъде променена. Стана му ясно също, че няма да научи всичко за един ден. Нито дори за три седмици.
— Какво от това, Уолтърс — рече той доста весело. — Поне ще мога да го накарам да лети натам, накъдето искам, в случай, че пропаднеш в някой тунел или те застреля нечий ревнив съпруг.