Выбрать главу

— Именно първата седмица ме безпокои — каза тя.

Включих показанията на сондите. Малките им ударни глави извършваха равномерни чукания и изследваха звуците, но още бе рано да се види каквото и да било. На екрана едва-едва започваха да се образуват мъгляви фигури, приличащи повече на петна, отколкото на нещо с ясни очертания. Най-накрая Кочнър се обади.

— След колко време ще можеш да разбереш нещо? — попита той.

— Зависи какво има наблизо и колко е голямо. След около час може да се направи предположение, но бих искал да разполагам с всички данни, които трябва да получа. След шест или седем часа, вероятно. Няма закъде да бързаме.

— Аз бързам, Уолтърс — изръмжа той. — Не забравяй това.

— Какво ще правим дотогава. Оди? — намеси се жената. — Ще играем бридж за трима ли?

— Каквото пожелаете, но лично аз бих ви препоръчал да поспите малко. Имам хапчета, ако ви трябват. Открием ли нещо — а забележете, че ако попаднем на нещо от първия път, ще имаме невероятен късмет — трябва да сме бодри за по-длъжко.

— Добре — рече Дорота, като се протегна да дръпне екраниращата завеса на койката.

— Ами ти? — запита Кочнър.

— Ей сега. Просто чакам нещо.

Той не полюбопитства какво. Навярно, помислих си, понеже вече знаеше. Реших да не взимам веднага сънотворно, когато легнах в койката си. Кочнър бе не само най-богатият турист, който някога съм развеждал, но и най-добре информираният. Исках да помисля малко над този факт.

* * *

Това, което чаках, се появи едва след час. Момчетата явно се бяха поотпуснали, защото трябваше да ни забележат доста по-рано.

Радиото забръмча, а после прогърмя:

— Неидентифициран кораб с координати едно три пет, нула седем, четири осем и седем две, пет едно, пет четири! Моля, идентифицирайте се и съобщете вашите намерения!

Кочнър вдигна въпросително глава от играта на капани, която играеше с младата жена. Усмихнах се окуражително.

— Докато казват „моля“, няма проблеми — обясних аз и включих предавателя. — Тук е Оди Уолтърс, пилот на въздухолета „Тате Плевел Девет Едно“ от Вретеното. Имаме разрешително и сме представили одобрен план на полета. На борда ми се намират двама терански туристи, чиято цел е да поизследват наоколо, докато си почиват.

— Прието. Моля, изчакайте — избуча радиото. Военните винаги предават с максимална мощност. Без съмнение, това им е останало за спомен от сержантите по строева подготовка.

Изключих микрофона и се обърнах към двамата:

— Проверяват плана на полета ни. Не се безпокойте.

След малко операторът на базата на Отбраната заговори отново, все така силно:

— Намирате се на единайсет цяло и четири десети километра в посока осемдесет и три градуса от границата на забранената зона. Действайте предпазливо. Съгласно Военните Разпореждания едно седем и едно осем, раздели…

— Знам разпорежданията — прекъснах го аз. — Имам разрешително за водач и съм обяснил ограниченията на пътниците си.

— Прието — прогърмя радиото. — Ще ви държим под наблюдение. Ако забележите кораби или групи от хора на повърхността, знайте, че това са граничните ни отряди. Не им пречете по никакъв начин. Отговаряйте веднага на всяко поискване за идентифициране или информация.

Шумът в ефира заглъхна.

— Изглеждат нервни — отбеляза Кочнър.

— Не. Свикнали са да ни виждат наоколо. Просто нямат какво друго да правят.

— Оди — рече колебливо Дорота, — каза ми, че си ни обяснил ограниченията, а аз не си ги спомням.

— О, разбира се, че ви ги обясних. Трябва да се държим настрана от забранената зона, защото иначе ще започнат да стрелят. Това е всичко.

VII

Нагласих будилника за след четири часа, а когато другите ме чуха да се движа, също станаха. Дори ни поднесе кафе и ние тримата, пиейки го, застанахме над екрана да разгледаме фигурите, които бе начертал компютърът.

Изучаването им ми отне няколко минути, въпреки че всичко бе ясно в общи линии още от пръв поглед. Имаше осем големи аномалии, които можеха да са лабиринти на хичите. Едната бе почти под нас. Нямаше да се наложи дори да местим въздухолета, когато копаем, за да стигнем до нея.

Показах им аномалиите една по една. Кочнър ги разглеждаше замислено. След малко Дорота попита:

— Искаш да кажеш, че всичко това са неизследвани тунели?

— Не. Макар че бих желал да е така. Но първо, който и да е от тях или даже всичките може да са изследвани от някой, дето не си е направил труда да го регистрира. Второ, не е задължително да са тунели. Може да са разломи, насипи или малки реки от някакъв разтопен материал, който е изтекъл отнякъде, втвърдил се е и е бил затрупан преди милион години. Единственото, което знаем със сигурност засега, е, че вероятно няма неизследвани тунели в този район, освен на онези осем места.