Събрахме се около шахтата и аз посочих надолу. Свределите бяха издълбали чиста шахта — седемдесет сантиметра на малко повече от метър, със заоблени ъгли. На дъното й можеше да се види студеният син блясък на външната част от стената на тунела, затрупана единствено от изкопания материал, който не си бях направил труда да изхвърля.
— И сега какво? — запита Бойс. Гласът му бе дрезгав от възбуда, което, впрочем, беше съвсем естествено.
— Сега ще трябва да си проправим пътя по-нататък с огън.
Накарах клиентите си да се отдръпнат колкото се може по-надалеч, съвсем близо до купчината изровена пръст, и взех огнеметите. Вече бях поставил стойка с макара над шахтата и без проблеми ги пуснах с кабела им, докато не достигнаха на няколко сантиметра над покрива на тунела. Тогава ги възпламених.
Не мислите, надявам се, че каквото и да направи човек, би могъл да промени температурата на повърхността на Венера, но тези огнени свредели са нещо специално. В малкото пространство на иглуто горещината стана такава, че охлаждащите системи на скафандрите ни се претовариха за секунди.
— О! — възкликна Дорота. — Струва ми се… че ще…
Кочнър я хвана.
— Припадай, ако искаш — рече той грубо, — но не повръщай. Уолтърс? Колко дълго още ще трябва да търпим това?
На мен не ми беше по-леко, отколкото на тях. Дори след дългогодишна практика не може да се свикне с нещо, което е все едно да стоиш пред широко отворената врата на фурна.
— Може би минута — изпъшках аз. — Чакайте… Ето готово!
В действителност мина малко повече време — навярно деветдесет секунди. Алармените сигнали на скафандъра ми пищяха през по-голямата част от това време. Но скафандрите бяха предвидени за такова претоварване и докато не се сваряхме в тях, нищо нямаше да им стане.
Накрая всичко свърши. Масивен кръг с диаметър половин метър се откъсна от покрива на тунела, пропадна на една страна и остана да виси така.
Изключих огнеметите и в продължение на няколко минути и тримата дишахме тежко, докато охлаждащите системи се справиха с претоварването.
— Уф! — рече Дорота. — Доста трудно беше.
Погледнах към Кочнър. В светлината, която се процеждаше от шахтата, можех да видя, че е смръщен. Не казах нищо. Само включих огнеметите за още пет секунди, за да се доизреже кръгът докрай и той падна в тунела. Чухме го как тупна. Тогава включих предавателя на шлема си.
— Няма разлика в налягането — отбелязах. Той стоеше все така намръщен и мълчалив.
— Което означава, че е бил отворен — продължих аз. — Ще се върнем във въздухолета и ще си починем малко, преди да продължим.
— Оди! — извика Дорота. — Какво те прихваща? Искам да сляза долу и да видя какво има в тунела!
— Млъкни, Дори — обади се Кочнър горчиво. — Не чу ли какво каза той? Това е провал.
Е, винаги има надежда един отворен тунел да е разхерметизиран по сеизмологични причини, а не от огнемета на някой лабиринтен плъх. Ако беше тъй, в него все пак можеше да се намери нещо ценно. Нямах сърце да убия изведнъж целия ентусиазъм на Дорота.
Така че се спуснахме — един по един надолу по кабела — в тунела на хичите. И се огледахме.
Беше съвсем пуст, каквито са повечето от тях. Поне докъдето можехме да видим. А това на практика не бе много далеч, тъй като другият проблем при отворен тунел е, че човек се нуждае от специално оборудване, за да го изследва. След претоварванията, които бяха понесли, скафандрите ни щяха да издържат още час-два, но не много повече. Така че, след като изминахме около половин километър надолу по тунела, без да открием нищо, и двамата теранци пожелаха да се върнем във въздухолета.
Изчистихме се и си приготвихме нещо за пиене. Дори прахосването на голяма част от водните резерви под душа не успя да повдигне духа ни.
Трябваше да хапнем, но този път Кочнър се отказа да ни демонстрира кулинарното си майсторство. Дорота мълчаливо хвърли няколко пакета в микровълновата фурна и ние тъжно се нахранихме с консервирана за бедствени случаи храна.
— Е, това е само първият тунел — каза тя накрая, решила да бъде оптимистка. — И едва вторият ни ден.
— Млъкни, Дори — сряза я Кочнър. — Ако има нещо, което не мога да правя добре, то е да губя. — Беше се загледал в изображението на скенера. — Уолтърс, колко ли тунела има, които не са отбелязани, но са празни като този тук?