Как да отговоря на подобен въпрос? Ако не са отбелязани, значи няма никаква информация за тях.
— Излиза, че сканирането не означава нищо — продължи той ядно. — В продължение на три седмици можем да прекопаваме пътища до нови и нови тунели, и всички те да се окажат вече отворени?
— Наистина е възможно, Бойс — кимнах аз. Той ме изгледа разтревожено.
— И тогава?
— Не това е най-лошото. Имал съм групи, които биха пощурели от радост само да се доберат до отворен тунел. Съвсем възможно е да се копае всеки ден в продължение на седмици и изобщо да не се стигне до никакъв истински тунел на хичите. Не се вкисвайте, най-малкото участвате в една авантюра…
— Казах ти, Уолтърс, не обичам да губя! Да си втори е все едно да си последен. — Той се замисли за момент и после изръмжа: — Ти избра това място. Знаеше ли какво правиш?
Знаех ли? Единственият отговор на този въпрос бе да изплюя камъчето, разбира се. Можех да му кажа за моето проучване, продължило месеци наред, на всички записи от времето на първите кацания насам. Можех да изброя през какви перипетии бях минал и колко разпоредби бях нарушил, за да се добера до докладите за геодезичните изследвания на военните, или докъде бях пътувал, за да разговарям с екипажите от Отбраната, които бяха участвали в тези първи разкопки. Можех да му обясня колко трудно ми бе да издиря стария Джоролемън Хеграмет, който сега преподаваше екзотична археология в Тенеси, и колко дълго бяхме си кореспондирали. Но вместо това казах само:
— Фактът, че попаднахме на тунел, доказва, че си разбирам от работата като водач. Това е всичко, за което сте ми платили. От вас зависи дали ще продължим да търсим или не.
Загледан в нокътя на палеца си, той мислеше.
— Хайде, Бойс — рече Дорота весело. — Виж колко много шансове ни остават още. Дори и да не намерим нищо, все пак ще си заслужава да разправяме за това, когато се върнем в Цинцинати.
Без дори да я погледне, той попита:
— Има ли някакъв начин да се определи дали даден тунел е отворен или не, без да се влиза в него?
— Естествено — отвърнах аз. — Може да се почука по външната страна на тавана му. Така ще се чуе разликата в звука.
— Но най-напред трябва да се прокопае шахта дотам?
— Правилно.
Тук приключихме и аз облякох отново скафандъра, за да махна вече безполезното иглу, така че да можем да си приберем свределите.
В действителност, не ми се дискутираше повече по темата, защото не исках да ми зададе такъв въпрос, че да се наложи да го излъжа. Върша всичко, което мога, за да говоря истината. От друга страна, не изпадам в дребнавост и не мисля, че е моя работа да поправям грешни впечатления. Изглежда Кочнър и момичето смятаха, че не съм си направил труда да проверя какъв звук ще издаде таванът на тунела, тъй като вече бяхме прокопали проход до него.
Но аз, разбира се, бях направил такава проверка. Това бе първото, което сторих, още щом свределите стигнаха дотам. Когато чух „дън“ като при високо налягане, сърцето ми подскочи. Наложи се да изчакам няколко минутки, преди да съм в състояние да ги извикам и да им кажа, че сме стигнали до външната обвивка.
В този момент още не си давах точна сметка какво щях да сторя, ако се бе оказало, че тунелът не е отворен.
IX
Преди Кочнър и Дори Кийфър бях водил на разкопки в тунели на хичите може би петдесет или шейсет групи, така че желанието на двамата да работят като кули3 не ме изненада. Няма значение колко мързеливи и отегчени са повечето туристи в началото. Щом наближи моментът да открият нещо, принадлежало на почти напълно непозната чужда раса и оставено тук от нея по времето, когато на Земята човекът все още е бил космато зверче със скосени вежди, в тези хора пламва изследователска страст.
И така, Кочнър и Дорота работеха упорито и неуморно ме подканяха, въпреки че аз бях също толкова търпелив, колкото и те. И навярно дори повече, защото с течение на времето установявах, че все по-често разтривам дясната си страна, точно под ребрата.
Военните прелетяха над нас пет-шест пъти през първите няколко дни. Не разговаряха много, просто изискваха формалното идентифициране, което вече им бе добре известно, и после си отиваха. В разпоредбите се казва, че ако откриете нещо, трябва незабавно да съобщите за това. Въпреки възраженията на Кочнър аз докладвах, че сме попаднали на отворен тунел, но това изглежда не ги изненада особено.
То бе единственото, за което се наложи да съобщим.
3
Кули — нископлатени, неквалифицирани работници в Китай (до 1949 г.), Индия и други страни от Югоизточна Азия. Бел. на редактора.