Обект „Б“ се оказа пегматитен насип. На другите две места, които се открояваха като по-наситени и които нарекох „Г“ и „Д“, изобщо не открихме нищо при прекопаването, а това означаваше, че радиолокационните отражения вероятно са били причинени единствено от невидими допирни точки между пластовете от скали, пепел или пясък. Наложих вето върху евентуални разкопки на обект „В“, който изглеждаше най-подходящ от цялата група. Кочнър се опита да спори ожесточено по въпроса, но аз отстоях своето. Военните все още ни проверяваха от време на време и не исках да се приближаваме до забранената зона повече, отколкото вече бяхме. Почти обещах, обаче, че ако с никой от другите маскони нямаме късмет, ще се прокраднем до „В“ и ще го прокопаем набързо, преди да се върнем във Вретеното. Засега оставихме нещата така.
Вдигнахме въздухолета, преместихме го на новото място и пуснахме цяла серия сонди.
В края на втората седмица бяхме копали на девет участъка и всеки път напразно. Запасите ни от иглута и сонди намаляха. Съвсем бяхме загубили търпимостта си един към друг.
Кочнър бе станал намусен и зъл. Не се бях надявал, че ще го харесам, когато го видях за пръв път, но и не очаквах, че ще е чак толкова проклет. В края на краищата, всичко трябваше да е просто игра за него — при несметните му пари допълнителното богатство, което би получил, ако откриеше някакви предмети на хичите, щеше да има значение само като резултат от едно извънредно изтънчено удоволствие.
В последно време и аз не бях по-привлекателен. Очевиден факт бе, че хапчетата на Шарлатана не помагаха толкова, колкото трябваше. В устата си имах вкус на умрели плъхове, започнах да страдам от главоболие и да се блъскам в разни неща. Доколкото знам, задачата на черния дроб е да регулира химичния баланс на организма. Той филтрира отровите, превръща едни въглехидрати в други така, че да могат да се усвоят, свързва аминокиселините в протеини. Ако не работи, умираш. Лекарят ми обясни всичко и можех да си представя дори зрително какво става вътре в мен, как махагоновочервените клетки загиват и се заменят от гроздове тлъстини и странна жълтеникава субстанция, Грозна картина. Но най-лошото в нея бе, че не можех да променя нищо. Трябваше само да продължавам да гълтам хапчетата, а след няколко дни те изобщо нямаше да действат. Сбогом черен дроб — здравей, хепатична криза.
Така че, бяхме отвратителна група. Кочнър се държеше като негодяй, защото по природа си бе такъв, а аз — защото бях болен и отчаян. Единственото свястно човешко същество на борда бе Дорота.
Тя се стараеше, колкото можеше. Беше мила, често дори галантна и винаги бе готова да откликне на повечето от прищевките на властващите хора — тоест на Кочнър и мен. Очевидно й беше тежко. Та тя бе почти дете. Макар да се опитваше да се държи като възрастна, все пак не беше живяла достатъчно дълго, за да си изгради защита срещу концентрираната злоба. Като прибавим към това и факта, че всеки от нас започваше да мрази вида, гласа и миризмата на останалите, на Дори Кийфър не й оставаше много на какво да се радва на Венера.
Нито на който и да е от нас, особено след като съобщих, че разполагаме още само с едно иглу.
Кочнър се изкашля. Приличаше на летец на изтребител, току-що отметнал покривалата на картечниците си, готвейки се за бой. Дорота се опита да отклони вниманието му.
— Оди — рече тя, явно осенена от някаква идея, — знаеш ли какво мисля, че трябва да направим? Можем да се върнем на онова място близо до военната зона, което изглеждаше добро.
Посоката за отклонение на вниманието бе грешна.
— Не — поклатих глава аз.
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с това „не“? — прогърмя Кочнър, впускайки се във фронтална атака.
— Каквото казах: не. Това е отчаян ход, а аз не съм толкова отчаян.
— Уолтърс — изръмжа той, — ще бъдеш отчаян, когато ти кажа да бъдеш отчаян. Все още мога да спра изплащането на чека.
— Не, не можеш. Профсъюзът няма да ти разреши. Разпоредбите по този въпрос са пределно ясни. Длъжен си да платиш, освен ако не пожелая да се подчиня на законосъобразно нареждане. Не можеш да ме накараш да направя нищо, което е против закона, а влизането във военната зона е сериозно нарушение.
Кочнър премина към студена война.
— Не — рече той меко, — по този въпрос грешиш. Ще е нарушение на закона, само ако някой съд го определи като такова, след като сме го извършили. Ще си прав, само ако адвокатите ти са по-хитри от моите. А честно казано, Уолтърс, плащам на адвокатите си, за да са най-добрите.
Проблемът беше, че той имаше право, дори по-голямо право, отколкото предполагаше, защото черният ми дроб беше изцяло на негова страна. Не можех да чакам никакво съдебно решение, тъй като без пари и без трансплантант просто нямаше да живея толкова дълго.