Выбрать главу

Хейт каза:

— Той трябва да почива.

Техникът добави развълнуван:

— Главният процесор беше нагласен така, че в случай на прекъсване на захранването да запамети всички буфери на диска. Гини разбра това — разбра, че единственото, което може да направи при съществуващото положение, е да спре захранването.

Напуснаха стълбите и Дарт почувства освобождаването на краката на носилката и че вече се движи върху колелета. Грапавините му причиняваха болки по цялото тяло.

— По-късно — каза на Хейт един от санитарите. — Нека почива.

Игнорирайки го, техникът продължи:

— Самата машина е защитена с резервно захранване, затова след нашата намеса Гини, която само това чакаше, грабна файла. Потрябваха й всичко на всичко няколко секунди.

„Секунди?“, помисли Дарт.

— След което — включи се пак Хейт — всичко беше в ръцете на групата. Бяхме загубили радиовръзката с тебе. Не ни беше лесно.

— Пипнахме файла?

— Пипнахме всичко — потвърди Хейт. — Гини е гений.

46.

Ариел Мартинсън изглеждаше много по-малка, много по-възрастна в стаята за разпити на отдела за престъпления срещу личността даже в присъствието на седналия до нея неин високоплатен адвокат. Дарт беше чувал много за Бърни Уърнзър, но досега не го беше виждал. Уърнзър беше положил всички усилия да уреди провеждането на интервюто на друго място, но въпреки всичко те се намираха тук, в малка стая без прозорци и с под от линолеум. Точно според желанието на Дарт.

Дарт носеше със себе си магнетофон. Лявата му ръка беше в гипсова превръзка. Той включи магнетофона в един контакт на стената, задейства го и записа имената на присъстващите, мястото, датата и часа. Мартинсън изглеждаше нервна, а Уърнзър олимпийски спокоен.

— Както знаете — обърна се Дарт към Мартинсън, — ние ви обвиняваме в намеса в криминално разследване, доколкото Терънс Проктор и следователно „Проктор секюрити“ е действал като ваш агент. В този смисъл съществува и обвинение в убийство първа степен, за убийството на Уолтър Зелър и опит за убийство, каквито представляват действията против мен. Налице са обвинения относно фалшификация на резултатите от известни клинични изпитания…

— Вие не знаете нищо — изсъска Мартинсън злобно. Уърнзър леко докосна ръката й. Тя изгледа свирепо адвоката си и го прекъсна при опита му да говори. — Не, Бърни. Аз сама ще си изкопая гроба, все пак ти благодаря.

— Наистина аз не мисля, че… — предприе нов опит Уърнзър.

— Тихо — сряза го тя, принуждавайки го да мълчи и предизвиквайки силното му изчервяване. На Дарт каза: — Някога да сте се занимавали с жертва на сексуално насилие, господин детектив? Физическо насилие? Имате ли представа с какъв случай имате работа тук? Разбирате ли травмата — нелечимото увреждане, причинено на една жена, а и на момчета също така — чрез такова насилие? Разбирате ли? Тялото на някой друг вътре в теб… болката… болестта… Някой те удря… лигави се с теб и те унижава…

— Ариел! — опита се да я спре Уърнзър.

— О, затваряй си устата! — кресна му тя.

Дарт обясни с развълнуван глас:

— Беше прострелян пет пъти, като последният куршум прониза черепа му точно под лявото око и го уби.

Игнорирайки го, тя продължи:

— Ами ако притежавахте знанията, способността да намалите сексуалното насилие — изнасилванията — с десет процента? Насилията срещу съпруги и деца с двадесет на сто? Шестдесет на сто? Ами ако съзнавате какви са възможностите ви? Ами ако правителството при цялата му баналност е постановило система от правила, толкова ограничителни, бавни, толкова трудно преодолими, че си разбрал, че ще минат може би десетилетия, преди да успееш да представиш тази технология на пазара? Какво тогава? Ще седиш и ще чакаш? В тази държава всеки дванадесет секунди бият жена. — Тя погледна своя „Ролекс“. — Откакто сме седнали тук, срещу повече от десет жени е вдигнат юмрук. Ще чакате ли да минат десетилетия, ако сте на мое място?

Десетки образи на Зелър наводниха съзнанието на Дарт.

— Уолтър Зелър разкри вашата обработка на документацията по клиничните изпитания. Той разкри фалшификациите на фактите, извършени от Проктор. В резултат от тези разкрития той беше преследван, животът му беше под заплаха денем и нощем в продължение на повече от дванадесет месеца…