Когато Дарт спря пред охранителната врата, която се управляваше автоматично, той включи видеорекордера — не по-голям от уокмен — и каза в микрофона, който беше закачен под яката на якето му:
— Позиция едно. Целият съм на теб, Гин.
Техниците в автомобила записваха всяка негова дума.
Дарт чу гласа на Гини. С телефонен шлем на главата и две слушалки на кухненската маса пред себе си Гини повтори като ехо:
— Позиция едно. — И добави: — Не става.
Дарт се запита как ли се чувства тя с това разрешение. Беше навлязла във владенията на „Роксин“ с разрешението на съда и по молба на Дарт. Срещу сътрудничеството й, съдът се беше съгласил да изчисти криминалното й досие, а също и да й опрости изпитателния срок. И сега, когато законът стоеше зад нея, тя се опитваше да проникне в охраняваните зони на компютъра на „Роксин“ и да отвори вратата от няколко мили разстояние.
Охранителната врата приличаше на вратите на паркингите — хоризонтална бариера в червено и бяло препречваше входа, а дълга редица от остри шипове, предназначени да пробиват гуми, правеше невъзможно излизането.
Дарт очакваше нервно магията на Гини.
— Нещо? — чу въпроса й.
— Нищо.
— Една секунда — избъбри тя. — А това как е?
Вратата се отвори.
— Бинго! — възкликна Дарт, влизайки с колата. — Ти си гений.
— Нека се надяваме, че ще успея да те измъкна обратно — изсумтя в отговор тя, като донякъде се заяждаше.
В този час неговата кола беше единствената в паркинга. Той тръгна към няколкоетажния блок от стъкло и метал, който беше залепен откъм северната страна към гигантския купол. Мястото напомняше огромен блестящ космически кораб.
Дарт загаси фаровете.
— Намирам се пред втората врата от южния край — информира той Гини. — На вратата няма номер.
— Стълбите са вдясно? — попита тя.
Остъклените стълби се виждаха ясно.
— Точно така.
— Правилно — потвърди съгледвачът, който също беше включен.
— Успях — информира го тя. — Вписах те в системата под името на служителя Нийли. Джордж Нийли. Той е регистриран като инженер биохимик на работа в Б-блок. Разбра ли?
— Джордж Нийли. Б-блок — отговори Дарт. За да го вкара, Гини трябваше да използва името на реално съществуващ служител. В случай че го спрат, той можеше да обясни, че е загубил картата си някъде между паркинга и мястото, където са го задържали.
— Можеш ли да ме вкараш? — попита той.
— Обади ми се, когато стигнеш вратата — отговори тя.
Дарт слезе от колата, пресмятайки, че до този момент нощната охрана е уведомена за това, че Нийли е използвал паркинга. На външната страна на вратата беше монтирано устройство от неръждаема стомана да разчита картите за идентификация. Такова нещо Дарт нямаше.
Застанал до вратата, той прошепна:
— Тук съм.
— Стой така — чу гласа на Гини в ухото му.
Нервите на Дарт бяха готови да се скъсат. Нямаше никаква представа как би могъл да се оправи през следващия половин час. На няколко пъти се огледа в двете посоки.
— Какво ще кажеш за това? — попита Гини.
На синьо-зеления екран се появи надпис: „Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“.
Дарт се опита да отвори вратата.
— Не — информира я той. Уплаши се, че може би се е объркала. Съвършено незапозната с охранителната система на „Роксин“, тя трябваше да се ориентира в движение. Реално време, както гласеше нейното определение.
— Стой така — повтори тя. — А сега? — попита напрегнато.
„Неправилна входяща информация — моля, опитайте отново“
— Не става — съобщи Дарт, от когото течеше пот, въпреки че температурата беше под точката на замръзване.
— Тук е наблюдателният пост — намеси се човекът от стълба. — Виждам неидентифициран индивид, движи се пеш, насочва се на юг покрай източната страна.
Дарт вдигна глава. Можеше едва да различи някаква малка черна точка на разстояние от сто ярда. Пазач — и вървеше към него.
— Имаме право само на още един опит — обясни Гини. — Ако не успеем, Нийли няма да бъде допуснат вътре, а ако трябва да продължим, ще ми се наложи да те вкарам в паркинга под друго име и да опитаме отново.
„Неправилна входяща информация — не можете да влезете.
Моля, обърнете се към охраната. Благодаря“
— Закъсахме — съобщи Дарт.
— Неидентифицираният индивид е на седемдесет ярда и продължава движението — съобщи наблюдателният пост.
— Вратата? — попита Гини в паника.
Дарт погледна над рамото си. Входната врата се вдигна и се спусна.
— Успя.
— Изчакай — изсъска тя.
Пазачът приближи още и вече беше на не повече от петдесет ярда. Той махна с ръка, все още беше твърде далеч, за да се види лицето му, както и самият той не можеше да види лицето на Дарт.
— Разстоянието се стопява — предупреди Дарт.
Още няколко ярда и лицето на Дарт щеше да се види ясно. Колко от служителите на „Роксин“ можеше да познава един пазач от охраната?
— Джо? — попита тя.
Дарт прочете:
„Добре дошли, доктор Джанет Йоргенсон“
Чу се щракане. Дарт натисна дръжката. Вратата се отвори.
Пазачът беше на двадесет ярда. Той и Дарт се виждаха един друг съвсем ясно. Трябва да мислиш изправен върху краката си, беше го поучавал някога Зелър. „Той е външен пазач“, помисли Дарт. „Обезоръжи подозрението му.“ Дарт предложи с висок глас:
— Искате ли да ви държа вратата?
Пазачът поклати глава.
— Не, благодаря.
Дарт пристъпи вътре мокър от пот, с пресъхнало гърло. Асансьорът беше точно пред него, виждаше се врата, водеща към стълбите вдясно. Като не искаше да чака кабината и като си спомни от по-ранното си посещение в „Роксин“, че асансьорите също бяха свързани с формалности по охраната, Дарт реши да използва стълбите. Вратата се затвори след него с глух удар.
— Джанет Йоргенсон? — проплака той в микрофона, както се изкачваше по стълбите. Новата му идентичност му беше донесла промяна на пола.
В лявото си ухо чу:
— Името се намираше в списъка непосредствено над това на Нийли. Какво мога да ти кажа?
— Кой съм? — попита Дарт, въпреки че това нямаше значение — не можеше да се вживява в ролята на Йоргенсон.
— Работата е — обясни тя — в начина, по който функционира системата — причината, поради която Нийли не можа да влезе — трябва да заемаш особено място в системата на сигурност, за да имаш достъп до всички врати. В противен случай би могъл да влизаш през определени врати в определено време. Нийли, за разлика от Йоргенсон не получи разрешение да влезе.
— Кой съм аз? — повтори Дарт, като силно се дразнеше.
— Вицепрезидент и заместник-директор на „R“ и „D“ — информира тя.
— Направила си ме асистент на Мартинсън? — попита гневно Дарт.
Охранителната система би могла да съобщи на Проктор за неочакваната нощна визита — ако Проктор имаше някакъв разум, неговият тим щеше да бъде нащрек. Вероятно беше да познава номер две след Мартинсън и според Дарт той можеше да постави под съмнение едно нейно посещение в този ранен час на утрото, би могъл да разбере хитрината на Дарт. Това го пришпори да бърза.
Съгледвачът от телефонния стълб съобщи:
— Неидентифицираният индивид инспектира лексуса. Изглежда, че използва ръчно комуникационно устройство.
— Сканирам — отговори гласът на диспечера.
Дарт продължи да изкачва стълбите на бегом, минавайки покрай вратата, отбелязана с голямо „2“.
— Прихванахме радиовръзка — прошумоля спокойният глас на диспечера. — Индивидът съобщи регистрационния номер на колата и очаква обратно позвъняване. Сержантът препоръчва незабавно да прекратите действията. Повтарям: препоръчва да прекратите. Ясно? — След кратко колебание диспечерът додаде: — Евакуационен план „А“ като Алфа, ясно?