Тя вдигна телефона и запита бързешком Дарт:
— Маркиран ли е текстът?
— Готов съм — изрече Дарт в телефона. Той чу шум от бягане. Общият ключ — истински ключ, не някаква карта — след секунди щеше да бъде доставен.
Гини нареди:
— Избери „Меню Редактиране“. Натисни „Отрязване“.
— „Отрязване“ — изкрещя Дарт. — Искаш да кажеш „Копиране“!
— Казах „Отрязване“, детективе. Хайде.
— Но ще загубя файла! — протестира Дарт.
— „Редактиране. Отрязване“ — заповяда Гини. — Действай бързо!
Очите на Гини се разшириха, когато следеше какво става на втория компютър. Тя гледаше как Проктор пише Л-А-Т…
— Това не е за обсъждане. Направи го сега!
Показалецът на Дарт се поколеба върху бутона на компютърната мишка. Почувства, че капка пот се стича по челюстта му. Чу ключа във вратата. А след това чу превъртането на същия този ключ.
„Отрязване“-то щеше да доведе до изчезване на блокирания текст. Знае ли тя какво прави?
— Сега! — чу той още веднъж в ухото си.
Показалецът му натисна бутона автоматично и седемдесет и шестте страници доклад от клиничните изпитания изчезнаха от екрана.
— Слава богу — въздъхна Гини по телефона. — Сега — добави тя, — ако искаш да видиш отново тези файлове, има нещо, което трябва да направиш…
— Не точно сега — прекъсна я Дарт, като остави клетъчния телефон, скочи от креслото и го изтика до вратата точно в момента, когато топката на вратата се превъртя.
Дарт затисна вратата с крак, обърна креслото наопаки и затисна с него дръжката, така че да направи невъзможно отварянето на вратата.
Погледна тавана: големи правоъгълни стъкла в алуминиева дограма. Една възможност за бягство.
Вратата се отвори донякъде и се спря от креслото. Охранителите от другия край я притиснаха с тежестта си. Шумът беше оглушителен.
Капки пот попаднаха в очите му, причинявайки му пареща болка.
Дарт се замисли върху възможността да излезе през прозореца. На върха на всеки модул имаше корона, наподобяваща по формата си топка за голф. Намирайки се на най-горния етаж, тези стъкла бяха по-успоредни спрямо земята, отколкото на по-долните етажи и изкачването щеше да бъде по-лесно. Дарт не се чувстваше уверено при големи височини, но този изход изглежда беше най-бързият.
Той направи две стъпки към прозореца и го достигна, преди да чуе удара на кухо под краката си. Спря, за да изследва източника на този звук.
Креслото зад него се плъзна. Вратата се отвори на два-три инча и в процепа се появиха няколко пръста, които се протегнаха към стола, за да го отстранят от пътя.
Дарт се хвърли, блъсна с рамо вратата и пречупи всичките четири пръста. От другия край на вратата изригна животински рев. Възстанови предишната позиция на креслото и скочи към прозорците.
По периметъра на офиса множество подови панели покриваха пространства, в които се побираха телефонни, компютърни и други комуникативни кабели. За да бъде по-лесен достъпът, килимът на това място не беше залепен и Дарт го отдръпна. Той дръпна нагоре панела и в следващия миг гледаше надолу в едно тъмно мъртво пространство през една плетеница от жици. На три фута под него се виждаха акустичните плочки от тавана на офис на петия етаж. Стоманени греди поддържаха пода на офиса, където се намираше Дарт.
Той не се поколеба. Седна, вкара със сила пръстите на краката си в мрежата от проводници и се спусна надолу.
Вратата изтрещя и креслото се плъзна отново.
Дарт зарита панела под себе си, начупи го на парчета и вече можеше да види горната част на някакво бюро в офиса долу. Той се спусна през мъртвото пространство, падна несръчно върху бюрото и изпита силна болка в наранения си глезен.
Над себе си чу шума от падането на креслото. Те бяха вътре.
Дарт скочи от бюрото, игнорирайки болката и хукна към вратата. След миг той бягаше бързо към стълбите на аварийния изход, надяваше се, че има достатъчна преднина.
— Това прозвуча грозно — каза гласът в лявото му ухо.
— Свържи ме с Гини — изхърка Дарт. — Загубих телефона. — Все едно дали това му харесваше или не, но хората на Проктор вече щяха да чуват всяка дума.
Следвайки инструкциите на Гини, Дарт се отправи към основата на стълбите. Докато той бягаше, тя не спря да говори.
Разкриването на осъществената от Гини диверсия върху процесора на „Роксин“ стана причина централният процесор да заеме отбранителна позиция и да елиминира възможността на странични лица да стигнат до машината чрез модем и да изключи временно системата. Ситуацията би могла да бъде обърната, но само от терминала SYSOP вътре в центъра за обработка на данни, който според Гини вероятно се намираше на приземния етаж на сградата.
— Как можеш да бъдеш сигурна? — изуми се Дарт, докато бягаше.
— Съществуват три различни системи, които те биха могли да използват, а аз ги познавам и трите. Всички те могат да изключват модемните комуникации. По дефиниция те не могат да бъдат включени отново със софтуер, необходимо е механична намеса — някакъв бутон. Това ги прави сигурни. Предните панели в основни линии са същите: няколко индикатора и един-два бутона. Знам как стават тези неща, Джо. Това е моята област — напомни му Гини. — Ще трябва да ми се довериш. И слушай, Джо, след като се включим отново, ще ми трябват няколко минути минимум.
— Какво търся? — попита той.
— Това ще е обикновена кутия — може би набор от кутии според това, колко са входящите линии. Ако са повече от една, ще трябва да се справиш с всеки главен ключ. Предното табло ще покаже поредица от седем малки светлини, вероятно червени. Може да се очаква, че ще свети само най-отдалечената вдясно. Върху далечната дясна страна на самата кутия ще има вертикален набор от червени светлини — по една за всяка входяща линия — всъщност това са бутони, не светлини. Под тези светлини — натърти тя — има още един бутон, който се самоизключва. — След това, редактирайки думите си, тя добави: — При две от машините този бутон е отдолу. Върху кутията, която е черна, е отгоре. Но надписът ще бъде „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“.
— „Главен“, „Група на линия“ или „Всички“ — повтори той.
— Да. И този е, който ти трябва. Един или повече от тези главни трябва да е червен. Когато го натиснеш, той ще се промени в зелен или кехлибарен. В този момент ние отново ще сме на линия. — Попита го: — Стига ли това описание?
— Изглежда не лошо.
— Когато си там, можеш да ми описваш нещата и да ми задаваш въпроси.
— Не чух добре това, последното — каза Дарт, след като най-после стигна основата на стълбите. Гини повтори. — Окей — избъбри Дарт, който се чувстваше много притеснен от недостига на време. — На приземния етаж съм. Каква стая търся?
— За обработка на данни — отговори на минутата Гини.
Дарт отново анализира положението. Преследваха го най-малко трима охранители. Проктор, и ако имаше някой с него, щеше да се е намесил в хаоса. Това означаваше четирима или повече преследвачи. Бяха му загубили следата. Дарт се чувстваше сигурен, че при положение, че действията им се ръководят от Проктор, ще се покажат умни: ще проведат претърсване етаж по етаж. В същото време поне един от охранителите ще наблюдава компютъра, ще следи системата, за да види дали Дарт се опитва да използва охранителна карта за достъп където и да е. Тази личност щеше да ръководи претърсващата група.
Гласът от наблюдателния пункт неприятно проскърца в ухото на Дарт:
— Действат бавно и спокойно, но напредват. Виждам ги на втория етаж.
Слизайки на приземния етаж, той по всяка вероятност беше попаднал в безизходно положение.
Изтича по коридора, където вместо тайнствената цветна система вратите имаха надписи. Няколко бяха отбелязани със „Само за персонала“. На друга се четеше „Подкрепителен пункт“. Той отмина две бани и нещо, което беше маркирано с „Високо напрежение. Не влизай“.
Дарт зави надясно по дълъг коридор. Приземният етаж представляваше истински лабиринт. Той отмина една врата с надпис „Техническо обслужване“.