— Гини?
— Аз съм.
— Намирам се при „Техническо обслужване“. Не видях нищо, подобно на обработка на данни.
— Приземен етаж?
— Да.
— Охрана?
— Сигурно — потвърди Дарт, като се чудеше как може да се промъкне вътре.
— Провери процепа под вратата — посъветва го Гини. — Празното място в долния край на вратата. Студеният въздух се намира ниско — поясни късо тя. — Компютърната зала трябва да е много студена.
Дарт застана на колене и опипа с пръсти.
— Права си. Истински студено е.
— Хайде да опитаме — подкани го тя.
Дарт се изправи и объркано заоглежда вратата. Беше тежка, стоманена и заключена. Той извади револвера си. Не можа да се сети за нещо друго.
— Каквото и да направиш — изрече така ясно Гини, като че ли се намираше до него, — не насилвай тази врата.
— Принуден съм — отвърна Дарт.
— Не можеш. По същата причина не можем да допуснем твоите лоши момчета да я съборят — каза тя, имайки предвид групата за спешна намеса. — Такова незаконно влизане ще доведе до блокиране на централния процесор. Единственото лице, което може да отвори вратата, е самият SYSOP.
— По дяволите — изруга Дарт и погледна нагоре: акустични панели. — Чакай малко — сети се нещо той.
— Трябва ти охранителна карта — посъветва го Гини. — Това е единственият начин. Послушай ме.
— Може би не е — коригира я Дарт, връщайки се по коридора към баните, покрай които беше минал.
Намеси се съгледвачът:
— Спускат се по стълбите на аварийния изход, север и юг, приближават първия етаж.
Дарт се вмъкна в мъжката тоалетна и запали осветлението. Погледна нагоре: в една окачена рамка висяха акустични панели. Той бързо изтича обратно в коридора, до пресечката с другия коридор и обърна внимание на разстоянието и ъгъла. Върна се в банята, покачи се на мивката и бутна панела. Той се отстрани.
— Тръгвам — съобщи Дарт.
— Тръгваш къде?
— Ще видим.
Като се хвана здраво за една тръба в пространството на окачения таван, Дарт закрепи крака си над една преграда, надигна се и премина. Мъртвото пространство имаше височина около четири фута — над Дарт се намираше носещата структура за първия етаж, под него окаченият таван, през който току-що беше преминал. Мястото беше клаустрофобично и в същото време голямо. Таванните процепи на коридора хвърляха наоколо достатъчно светлина и Дарт можеше да види поредица от черни пластмасови водопроводни тръби и тежки стоманени противопожарни тръби, които висяха от греди над главата му. Той се зае да върне на мястото му акустичния панел, за да прикрие пътя, по който беше минал. Надяваше се, че охранителите ще подминат мъжката тоалетна и ще продължат търсенето си някъде другаде на друг етаж.
Несолидният фалшив таван, подкрепян от снопове усукани жици, не беше достатъчно здрав, за да го удържи. Дарт, легнал по корем, разпредели теглото си между една водопроводна тръба, върху която беше качил левия си крак, и друга противопожарна тръба, където беше закрепил десния, пръстите му търсеха опора в гредите над него. Ако се подхлъзнеше и паднеше, щеше да се строполи в някое от помещенията, където щяха да го очакват непредвидими опасности.
Успоредните тръби бяха единствената му опора и той не трябваше да се отделя от тях, въпреки факта, че те следваха посоката на коридора изток-запад, а не ъгъла, който Дарт беше проектирал, за да стигне до компютърната зала. Той пълзеше предпазливо, като през цялото време се стремеше да знае къде точно се намира. Окачените тръби и проводници принуждаваха Дарт да се спира и да ги заобикаля, преодолявайки по този начин последователно всяко от препятствията, улавяйки се за една тръба и премествайки теглото на тялото си върху противоположната. Дарт изведнъж разбра, че до ухото му достига единствено шум, дължим на атмосферни смущения. Или радиото беше заглъхнало, или голямото количество метал наоколо смущаваше връзката. Ако той не ги чуваше, значи и те не го чуваха. Трябваше да бърза. Ако командният автомобил го загубеше за твърде дълго време, групата за спешна намеса щеше да получи заповед да атакува сградата, а според Гини такова неоторизирано навлизане щеше да изключи системата, щеше да я направи недостъпна и файловете щяха да бъдат загубени.
Съвсем близо вдясно от Дарт се появиха светлини, които го заслепиха. В същото време до слуха му достигнаха забързаните стъпки на хора, които бягаха непосредствено под него — намираха се толкова наблизо, че почти можеше да ги докосне. Той остана неподвижен, когато двама мъже се спряха точно под него и той позна изпълнения с напрежение глас на Тери Проктор.
— Няма смисъл — изхърка Проктор силно задъхан.
— Вероятно той може да проникне в помещенията без системата да разбере това — внуши човекът до него.
Последва дълга пауза. Дарт можеше да почувства мислите на Проктор, който се опитваше да се постави в положението на Дарт.
Проктор каза:
— Действаме по първоначалния план: всички помещения без специална защита ще бъдат основно претърсени.
По шума под себе си Дарт разбра, че двамата се разделят. Охранителят подвикна на Проктор:
— Къде отиваш? Натам няма нищо.
— Трябва да направя нещо — сряза го Проктор. — Ти просто си гледай шибаната работа.
„Наети ченгета“, помисли Дарт с презрение.
Доколкото Джо можеше да прецени, охранителят се упъти към баните, а Проктор забърза по коридора. Нивото на шума в ограниченото пространство беше изумително, въпреки името си, акустичните панели почти не правеха нищо, за да заглушат шума. Когато охранителят влезе в мъжката тоалетна двадесет фута зад Дарт, всеки звук можеше да се чуе ясно. Охранителят се спря, за да се облекчи и Дарт чу как затваря ципа на панталона си. Малко по-късно той инспектираше дамската тоалетна. Не дълго след това Дарт чу шум от преместване на метли и парцали и разбра, че охранителят е в стаята на чистачите. Детективът се възползва от прикритието на този шум, за да продължи. Тъй като коридорът беше силно осветен, той виждаше добре и мислеше за това кой чифт тръби биха могли да го поддържат по пътя за компютърната зала.
— … просто ще охраняваш — чу той Проктор, който говореше на някого на известно разстояние пред себе си.
— Специалността ми е залавяне на хора — отговори плътен глас. — Това тук е прахосване на способностите ми.
— Слушай, Алверес, ако наистина имаше някаква способност, нямаше да се намираме тук — изръмжа Проктор.
— Ако ще ме обиждаш — опъна се Алверес, — ще се откажа да ти върша работа.
— Не се заяждай. Влизаш и оставаш. Ако и когато ни потрябват твоите способности, ще пратя да те повикат.
Дарт почувства студени тръпки. Алверес, човекът, когото Зелър се стремеше да избягва, охраняваше компютърната зала.
— Пази шибаната стая. Само това се иска от теб — приключи Проктор с глас, пълен с презрение.
— Няма проблеми.
— И не напускай по никаква причина — добави Проктор.
Дарт чу отварянето и затварянето на някаква врата. Изглежда, че беше на около двадесет до тридесет фута вдясно от него. Компютърната зала. Той огледа тръбите, желаейки да разбере как да се добере до там, после реши да тръгне право напред и да стигне до една единична противопожарна тръба, с помощта на която да приближи залата. Малко по-късно стигна до тази тръба. Седна върху нея с протегнати напред крака. Ръцете му, вдигнати нагоре, се държаха за една греда и при това положение, накланяйки се назад, той вече успяваше да изминава по няколко инча с едно движение.
Мислеше за Алверес и като че чуваше гласа на Зелър: човек, нает да ми счупи коленете.
Дарт машинално спусна ръката си, за да опипа оръжието, което беше получил от Хейт, да се убеди, че то е още на мястото си. При това движение той загуби равновесие, лявата му ръка се изплъзна от гредата. Опита се инстинктивно да предотврати падането си и удари и проби с дясната си ръка един от акустичните панели, докато се удържаше с лявата. Замръзна, разлюлян.