— Били? — чу той силен глас. — Хей, Били? Ти ли си?
Приближаващи се стъпки.
Погледът на Дарт беше насочен надолу, към няколко пластмасови контейнера. Много внимателно върна в старото му положение повредения панел, поправяйки донякъде грешката си.
Стъпките го отминаха.
— Били? — извика отново високият глас, който сега се чуваше по-отдалече. Последва оплакването: — Който е там горе, вдига много шум.
Малко по-късно се затвори някаква тежка врата и Дарт допусна, че човекът беше напуснал приземния етаж. Завинаги? Или за да потърси подкрепление?
Дарт продължи движението си по тръбата, като чувстваше неприятна болка по тялото и пръстите си. Всяка от железните скоби и подпори, с помощта на които оросителната система се крепеше за гредите, представляваше препятствие, което трябваше да се преодолява с маневриране. Пет минути по-късно той се намираше над компютърната зала. Чуваха се само стъпките на Алверес, който крачеше напред-назад като вързано куче.
Изведнъж настъпи тъмнина — лампите в коридора се самоизключиха. Единствената светлина идваше във вид на конуси и снопи, като излизаше от компютърната зала през дупките, през които минаваха кабели. Дарт почака малко, за да могат очите му да привикнат с тъмнината, а след това се придвижи напред към най-близката дупка, през която можеше да се надникне.
Тръбата промени положението си по начин, който Дарт не очакваше, това беше едно леко, почти неуловимо движение, което не му стана ясно до момента, в който чу нещо като тиктакане в равни интервали. Той проследи източника на шума и откри точно под себе си теч — поради тежестта на тялото му една съединителна връзка на тръбата се беше повредила. Водата капеше като тиктакане на часовник. Много наскоро тя щеше да започне да се стича по панела и да продължи в залата, където се разхождаше Алверес. Дарт прокара ръката си по долната част на тръбата, опитвайки се някак да задържи водата и спирайки за кратко време капенето.
Все още с ръка, опряна на тръбата, той се изви, за да погледне през дупката. Светлината, която излизаше оттам, освети лицето му.
Нищо не можеше да се направи, беше безсилен да спре изтичането.
Кап… кап… кап…
През дупката на таванния панел Дарт успя да различи две големи кутии с размерите на малки хладилници и ъгъла на едно бюро. Точно под него имаше облицован под. Докато продължаваше да се вглежда през дупката, той забеляза как първата капка вода, подобна на малък бисер, се спуска от тавана и удря шумно пода.
Още една. И още една.
Дарт яростно движеше ръката си по тръбата, опитвайки се да спре капенето, но положението се влошаваше и потокът се увеличаваше. Студената вода преминаваше през пръстите му и политаше в залата долу.
Имаше истинска ирония в това, че Алверес се зае да инспектира теча. Можеше да се помисли, че Дарт му е отправил покана да извърши това. И за времето, необходимо за един удар на сърцето, Дарт разбра какво трябва да се случи. Нямаше време за съставяне на план, за мислене, за губене на време. Зелър би нарекъл това гореща точка — един миг от времето, който изисква действие, не мисъл или сметка, една от тези възможности, които се представят само веднъж и които могат да бъдат пропуснати, ако се мисли.
Алверес пристъпи под теча.
Джо Дарт освободи ръцете си и скочи.
44.
Алверес насочи погледа си към тавана.
Дарт почувства интуитивно, че този момент на изненада е и ще бъде единственото му преимущество над такава маймуна. Имаше чувство за падането си, за измъкването на оръжието си от кобура и за това как ще простреля краката на Алверес, ако се окаже необходимо.
Приземи се върху пострадалия си крак.
Почувства, че му става лошо и че пространството наоколо му се завърта в плътна синкава мъгла. Загуби равновесие и падна по гръб.
Алверес стоеше изправен и се опитваше бързо да се освободи от праха от акустичния панел, който беше попаднал в очите му.
Дарт забеляза една маса с компютърни съоръжения. Потърси това, което Гини му беше описала. Обикновена кутия… Не видя нищо подобно. Голяма част от съоръженията се намираше върху едно островче зад множеството клавиши.
Между Дарт и това островче стоеше Алверес.
Дарт не посмя да употреби оръжието си, защото това щеше да алармира Проктор — ако това вече не беше направило падането му през тавана — и още по-важно, щеше да предизвика нахлуване през вратата от страна на хората от групата за спешна намеса с резултат блокиране на компютъра.
Алверес беше едър и набит и въпреки това бърз като светкавица. Той нападна Дарт в стил на боксьор, пресметливо и извивайки се вляво и вдясно, носеше се леко върху краката си, готов всеки момент да влезе в схватка. Действаше с радостно увлечение.
Дарт се изправи на крака зашеметен. Въпреки намеренията си, той посегна за оръжието, извади го и го насочи към огромните бедра на Алверес.
Алверес извърши лъжливо движение вдясно — Дарт изви тялото си, за да реагира — и в следващия момент налетя отляво толкова бързо, че Дарт даже не забеляза нападението му. Имаше една секунда, през която Дарт държеше револвера си, като не искаше да стреля, последва друга секунда, когато оръжието му се плъзгаше по пода, а той чувстваше китката си гореща и отпусната.
Алверес се блъсна в Дарт ниско и отстрани, под ребрата, нанасяйки удар в областта на единия бъбрек, и повали детектива в агония.
Дарт замахна диво с наранения си крак и успя да го стовари странично върху коляното на Алверес, движението му беше като при затваряне на врата. Чу се някакво щракане, очите на главореза се разшириха силно, Дарт ритна отново същото място, след което Алверес се огъна като клон под напора на вятъра. Той направи гримаса, разголвайки кафявите си, грозни като на зло куче зъби.
Ръцете му бяха като на човекоподобна маймуна, изненадващо дълги за такова набито тяло. Той замахна към Дарт и стовари юмрука си в центъра на гърдите му, лишавайки го от въздух.
Дарт залитна назад и се блъсна в едно бюро, като в същия момент знаеше, че ако се оставеше да бъде затиснат от горила като Алверес, това ще е краят му — щеше да бъде разкъсан на парчета, със строшени кости. Дясната ръка на Дарт отказваше да действа — тя направо висеше като парцал, въобще не я чувстваше. Лявата му ръка попадна болезнено върху нещо хладно и твърдо и Дарт го сграбчи и го стовари върху Алверес, който, като се готвеше да пристъпи по-наблизо и да довърши Дарт, погрешно оцени движението на Дарт като опит да се появи от дясната му страна. Детективът стовари предмета върху челюстта на Алверес и това беше като удар, нанесен с бокс. Физиономията на Алверес вече напомняше маска от филм на ужасите.
Като се възползва от спечеленото време, Дарт се отблъсна от бюрото и закуцука несръчно около реда клавиатури и монитори и приближи островчето. Там на не повече от десет фута и със святкащи червени светлини беше описаната от Гини кутия.
Няколко минути, спомни си той думите на Гини.
„Страхотен шанс“, помисли Дарт, питайки се дали не би могъл да намери отнякъде тридесет секунди. Той прехвърли тежестта си върху болния си крак, падна и посегна със строшената си китка, викайки силно от болка.
„Чули са“, помисли той.
Алверес се завъртя, строшената му челюст не допускаше появата на перверзната му усмивка, от носа му течеше обилно кръв, очите му бяха влажни и изпълнени със злоба.
Дарт никога не беше виждал такъв поглед, но той беше описван десетки пъти и сега почувства с цялото си същество, че Алверес или ще го убие, или ще го осакати за цял живот. Това беше гореща точка, решаващ момент. Алверес тръгна напред като глава на стенобойна машина — но тази глава имаше и сгъваем нож.
Ножът потъна дълбоко в лявото рамо на Дарт. Алверес го издърпа с бързо движение и с невероятно неприятен смучещ звук, и замахна отново, но Дарт се отдръпна. Острието прободе пода, счупи пружината и се затвори върху пръстите на Алверес, срязвайки и четирите до костта. Алверес изрева, пусна ножа и размаха ръка, за да се освободи от него. Кръвта рукна като вода от маркуч.