След като се разговорили така, гарваните отлетели далеко от кораба. Верният Йоханес разбрал много добре всичко, но от този час нататък бил все мълчалив и тъжен; защото ако премълчал чутото, господарят му щял да загине, а пък ако му кажел, той самият трябвало да се прости с живота. Ала накрая си рекъл:
— Ще спася господаря си, дори самият аз да загина!
Щом слезли на брега, предсказанието на гарвана се сбъднало: появил се великолепен алест жребец.
— Чудесно — рекъл царят, — с него ще отида до двореца.
— Наканил се да го възседне, но верният Йоханес го изпреварил, яхнал жребеца, измъкнал пищова, който бил закачен за седлото и го застрелял. Другите царски слуги, които не обичали много верния Йоханес, викнали:
— Срам и позор, да убие красивото животно, което трябваше да отнесе царя до двореца.
Но царят казал:
— Мълчете и оставете на мира моя верен Йоханес. Кой знае, може да е за добро!
После влезли в двореца. В залата имало поднос с риза, която изглеждала изтъкана от злато и сребро. Приближил се младият цар и посегнал да я вземе, но верният Йоханес го бутнал настрана, грабнал ризата с ръкавици, занесъл я бързо към огнището и я хвърлил в пламъците.
Другите слуги пак почнали да мърморят:
— Гледайте, хвърли в огъня царската риза!
Но младият цар рекъл:
— Кой знае, може да е за добро. Оставете на мира верния ми Йоханес.
Свършила сватбата, почнали танците. Невестата също започнала да танцува, но верният Йоханес бил нащрек и постоянно я гледал в лицето. Изведнъж тя пребледняла и паднала полумъртва на земята. Той бързо изтичал, вдигнал я на ръце, занесъл я в друга стая, положил я на пода и изсмукал три капки кръв от дясната й гръд. В същия миг тя започнала пак да диша и дошла на себе си.
Но младият цар видял всичко и като не знаел защо верният Йоханес постъпил така, разгневил се и викнал:
— Хвърлете го в тъмницата!
На другата сутрин осъдили верния Йоханес на смърт и го завели на бесилката. Но като се изправил там, за да метнат въжето на шията му, той рекъл:
— Всеки осъден на смърт има право, преди да умре, да каже последната си дума. Имам ли и аз това право?
— Да — отвърнал царят, — разрешавам ти, говори!
И верният Йоханес рекъл:
— Осъден съм несправедливо, защото винаги съм ти бил верен.
И разказал как в морето чул разговора на гарваните и трябвало да стори всичко това, за да спаси господаря си.
Тогава царят викнал:
— О, верни мой Йоханес, прости ми, прости ми! Свалете го оттам!
В този момент верният Йоханес паднал безжизнен и се вкаменил.
Дълбока жал обзела царя и царицата.
— Ох, зле се отплатих за такава голяма вярност! — рекъл царят.
Заповядал да вдигнат каменната статуя и да я поставят в спалнята до леглото му. И я поглеждал, плачел и говорел:
— О, верни мой Йоханес, да можех да те съживя!
Минало известно време и царицата родила близнаци, две момченца, които растели добре и радвали родителите си. Веднъж, когато царицата била на църква, а двете деца играели край баща си, той пак погледнал тъжно каменната статуя и въздъхнал:
— О, верни мой Йоханес, да можех да те съживя.
Но ето, че камъкът проговорил и рекъл:
— Да, можеш да ме съживиш, ако пожертваш най-скъпото си нещо, което имаш.
Царят викнал:
— Ще дам за тебе всичко, каквото имам на тоя свят.
Камъкът продължил да говори:
— Аз ще оживея отново, ако ти със собствените си ръце отсечеш главите на двете си деца и ме намажеш с кръвта им.
Изплашил се царят като чул, че трябвало сам да убие любимите си деца, но си спомнил за голямата вярност на Йоханес и за това, че той дал за него живота си. Изтеглил своя меч и отсякъл главите на децата. Намазал с кръвта им камъка. Верният Йоханес отново се изправил жив и здрав пред царя и му казал:
— И твоята вярност ще бъде възнаградена.
Взел главите на децата, сложил ги на телата им и намазал раните със собствената им кръв; децата в същия миг оживели и продължили да скачат и да играят, като че ли не им се било случило нищо.
Голяма радост обзела царя и като видял, че царицата се прибира, скрил верния Йоханес и двете деца в един голям сандък.
Тя влязла и веднага рекла:
— През цялото време мислех за верния Йоханес, за това, че пострада така заради нас.
А царят й отговорил:
— Мила царице, ние можем да му възвърнем живота, но това ще струва живота на нашите две момчета; трябва да пожертваме тях.
Царицата пребледняла и сърцето й се свило от срах, но казала: