- Какво е мнението ви за наближаващата сватба на император Хенрик, милейди?
Мерик вдигна вежди още по-високо. Всички на официалния обяд явно се интересуваха единствено от клюките и лекомислените постъпки. В бившата република Аритва - дивите, размирни земи на север - се беше появил човек, който беше обединил обирджийските клики и се беше провъзгласил за „крал“, но това вълнуваше ли имперските дипломати тук?
Далеч не.
Носеха се слухове, че Бригадата на ад-бардовете принуждавала вещици да ѝ служат, но явно и един от домовете и домните тук не намираше вестта за тревожна. Ами разбира се, каза си Мерик, нали нямаше да принудят техните синове и дъщери да им служат.
Той закова гневния си поглед обратно на чинията пред себе си. Беше я опразнил до блясък. Беше прибрал в кърпата си дори костите. Все пак костният бульон се готвеше лесно и можеше да изхранва моряците с дни. Няколко гости на официалния обяд го бяха забелязали - беше събрал костите от чинията си в бежовата коприна съвсем явно.
Дори беше изкушен да попита околните сътрапезници може ли да вземе и техните пилешки кокали, повечето от които не бяха докоснати сред зеления фасул. Моряците не разхищаваха храна - все пак никога не се знаеше дали ще уловят някаква риба, нито пък дали ще видят земя отново.
Особено във времена, когато в родината им царуваше гладът.
- Адмирале - обади се охранен благородник вляво от Мерик. - Как е здравето на крал Серафин? Чух, че безмилостната му болест била в последните си стадии?
- Значи сте чули погрешно - отвърна Мерик.
Всеки, който познаваше гневливия нрав на рода Нихар, би потръпнал от опасно хладния му тон.
- Баща ми се възстановява. Благодаря... как се казвахте?
Бузите на мъжа се разтресоха.
- Дом Филип фон Григ - той залепи на лицето си престорена усмивка. - Григ са сред най-едрите земевладелци в Карторската империя - несъмнено сте го чували. Или... не сте? Карторската география надали е от полза за един нубревненец.
Мерик просто се усмихна. Разбира се, че знаеше къде се простираха земите на Григ, но нека домът си мисли, че е невежа по карторските въпроси.
- Трима от синовете ми са в Бригадата на ад-бардовете -продължи домът и протегна дебелите си като наденички пръсти към бокала с вино. - Императорът обеща на всеки собствени земи в близкото бъдеще.
- Не думайте.
Мерик се постара да задържи лицето си безизразно, но наум ревеше от гняв. Бригадата на ад-бардовете - елитен контингент от безмилостни бойци, които имаха задачата да „прочистват“ Картора от стихийните вещици и от еретиците - беше една от основните причини да мрази карторците.
Все пак той самият беше стихиен вещер, както и почти всички негови близки във Вещерия.
Дом фон Григ отпи от бокала си и отстрани на устата му се проточиха струйки скъпо далмотско вино. Разхищение. Отвратително. Гневът на Мерик нарастваше... нарастваше... нарастваше.
Докато не падна и последното зрънце сол и той не се остави на потопа.
С рязко, дрезгаво вдишване, той събра въздуха в помещението към себе си. А после го изпусна. Пуф.
Вятърът блъсна дома. Вокалът му се преобърна; виното плисна по лицето, косата и дрехите му. Полетя дори към прозореца и покри стъклото с червени капчици.
Възцари се тишина. За частица от секундата Мерик се замисли какво следва да направи. Извинението беше немислимо, а заплахата би прозвучала твърде драматично. В следващия миг очите му се спряха на неопразнената чиния на гилдмайстор Аликс. Без да се колебае, той скочи на крака и прокара гръмоносен поглед над аристократичните лица, които го зяпаха глупаво. И по ококорените слуги, които висяха по вратите и сенките.
Мерик грабна салфетката от скута на гилдмайстора.
- Няма да го ядете, нали? - без да дочака отговора, промърмори: - Чудесно, чудесно, защото екипажът ми със сигурност ще го изяде.
След това се зае да събере кокалите, зеления фасул и дори последните парченца задушено зеле. След като върза здраво копринената салфетка, той я мушна в джоба на елечето си заедно с кокалите, които беше прибрал от собствената си чиния.
После се обърна към премигващия Дож на Далмотия и обяви:
- Благодаря ви за гостоприемството, милорд.
Последва подигравателен поклон и Мерик Нихар, принц на Нубревна и адмирал на нубревненската флота, напусна официалния обяд на Дожа, трапезарията и двореца.
А докато вървеше, закрои план.
Мерик стигна най-южната точка на Южния пристанищен район, когато камбаните в далечината оповестиха със звън петнайсетия час. Отливът беше започнал. Дневната жега се беше пропила в паважа и над улиците се стелеше тягостна горещина.