Насочи вниманието си към паветата под себе си. Към това да мести крак пред крак, да поема дъх... и после пак.
„Покой. Покой.“ Щеше да се справи.
Зави по нова главна улица...
...на която имаше още марсточани - извираха от друга уличка по-напред. Един след друг те се втурнаха към нея. Беше в капан. Или...
Тя зави вляво - и влетя в паянтова врата.
Рамото я прониза от сблъсъка. Тя прехапа език и усети в устата и в ума си крясъка от болка и вкуса на кръв. Точно от подобна промяна имаше нужда. За кратко настъпилият покой ѝ позволи да прецени терена: магазинче с тезгях и врата зад него.
Тя се метна през тезгяха. Прозорецът се пръсна и вътре нахлу бурята.
Както и войниците, но тя вече се беше изстреляла през задната врата и беше изскочила на уличката отзад. Стрелна се надясно - рязко, светкавично. Над главата ѝ бляскаха светкавици и виеше вятър, но сградите я пазеха.
Стигна до ъгъла, зави... и по стената зад нея затракаха отровни стрелички. Което значеше, че във веселбата се бяха включили и отрововещи. Марстошките Усойници.
Внезапно сградите свършиха. Светлината и вятърът я връхлетяха и Изьолт се озова на площад. На площада, на който се беше надявала. В средата се мъдреше мърляв стар шадраван. Отгоре му имаше статуя на нубревненския бог Ноден - с изсечени мускули и къдрави коси, - седнал на кораловия Си трон.
Изьолт скочи на високия до коленете ѝ ръб на шадравана, хлъзгав от водораслите и птичите курешки. Тоест, лесно можеше да се подхлъзне към марсточаните и не можеше да разчита на кой знае каква стабилност.
През същото време моряците не спираха да се носят след нея - рояк прогизнали от дъжда униформи и съсредоточени нишки. Дребни и жилави, широкоплещести, очевидно женствени, изобщо - всякакви.
Поради вятъра, плисъка на дъжда и грохота на черните облаци над главата ѝ слухът ѝ не беше от полза. Кожата ѝ беше изтръпнала и мокра.
Първите войници изскочиха на площада... и забавиха крачка. Спряха предпазливо, а нечий женски глас надвика воя на бурята:
- Това не е тя!
Стомахът на Изьолт стана на камък. Тя посегна с лява ръка към главата си. Кърпата я нямаше. Прогизналата ѝ черна коса се виждаше ясно;
- Намерете истинската домна! - нареди жената. - Към брега!
Ледът, сковал стомаха на Изьолт, тръгна нагоре. Попречи ѝ да диша. Щяха да си тръгнат... просто така?
- Чакайте! - изпищя тя и скочи от шадравана.
Ако успееше да привлече вниманието на няколко от тях и да ги задържи тук, Сафи може би щеше да има шансове.
Тя се затича след оттеглящите се войници. Няколко бяха спрели и се обръщаха към нея. Бавно, много бавно. Изьолт се пресегна към сабята си, готова за нападение.
До мига, в който не я прониза гореща вълна. Хряс! След което нишките се свиха, толкова рязко, че коленете ѝ едва не се подкосиха.
Само за един дъх време безброй нишки просто се бяха скъсали. Бяха пречупени.
Пръснати.
Най-близкият войник се извърна с лице към нея. Очите му бяха черни. Кожата му беше покрита с плюски.
После той започна да дере ръкавите си... кожата си... докато зад него все повече войници се обръщаха към Изьолт.
И всички се пръсваха.
ТРИДЕСЕТ И ОСЕМ
Сафи огледа запустялата улица край кея иззад една избеляла елша. Потрепваше с пръстите на краката си, впила нокти в грубата кора, а поривът да помогне на Изьолт направо щеше да прекърши гръбнака ѝ.
Тя обаче не изостави плана и изчака и последният марсточанин да се спусне след Изьолт по уличката. После тръгна към Дейна.
Не отлепяше очи от кораба, заклатил се силно край първия кей. Няколко моряци се суетяха по палубата, но бяха твърде заети с усилващата се буря, за да погледнат към нея. Все пак тя извади карауенския си меч - за всеки случай.
Очите ѝ се стрелкаха между пътя, който приближаваше, и най-близкия кей. Празно, празно... наоколо нямаше жива душа. Един от доковете трябва да беше посоченият от чичо Ерон в договора кей Седем.
Макар че на този етап не би се учудила, ако се окажеше, че кей Седем изобщо не съществува. Че чичо Ерон никога не беше имал намерението да изпълни своята част от уговорката.
Е, в този случай излъганият щеше да остане той, защото Сафи беше решена да осигури договора за Мерик през адски огньове или океански миноги.
В мига, щом стъпи на първите павета, на главата ѝ падна тлъста дъждовна капка. Тя погледна небето - и мигновено се раздуха. Бурята почти беше достигнала Лейна и определено не беше естествена - особено с тези черни облаци.