- Не знам дали е оцеляла. Тръгнах след нея, но тя напусна пределите на града.
В този миг нишките на Мерик се предадоха. Синята мъка ги превзе изцяло, той премигна, за да отпъди сълзите, а дъхът му се насече по начин, от който счупените му ребра вероятно боляха адски.
Пак в този миг ледът се пропука и тя се отказа от опитите да се овладее. Сви се на колене до Мерик... За втори път в живота си Изьолт дет Мидензи се разплака.
Днес беше убила толкова много хора. Не нарочно, не пряко, но от това бремето не ставаше по-леко. И не беше по-маловажно.
Едва ли не... едва ли не ѝ се искаше заклинанието на Корлант да я беше погубило. Поне тогава всички тези загубени души може би все още щяха да бъдат живи.
Накрая болките на Мерик надвиха и тя насочи вниманието си към тях. Той беше пребледнял, тресеше се, а нишките му изсветляваха твърде бързо.
Затова тя забрави чувствата си - нишките, които никога нямаше да се развият, застана до него и попита, с надеждата екипажът му да успее да го отведе при лечител:
- Къде е „Жана“?
Двете със Сафи бяха оставили конете, а Изьолт нямаше представа къде беше най-близкият населен град.
- Височество, трябва да знам къде е „Жана“ - тя взе лицето му в шепи. - Как да стигна до кораба?
Мерик се беше разтреперил, стиснал ръце пред гърдите си, макар че на допир кожата му гореше. Нишките му ставаха все по-бледи...
„Да бъда проклета, ако го оставя да умре“, рече си Изьолт и се наведе по-близо. Накара го да я погледне в очите.
- Как да се свържа с „Жана“, Височество?
- Ветро... ветробарабана на Лейна - изграчи той. - Удари по него.
Тя пусна лицето му и прокара очи по улицата... Ето. В източния край на града, само на няколко пресечки, имаше същия барабан като този на борда на „Жана“.
Тя се изправи на крака. Морската утрин се завъртя около нея и тя се почувства сякаш имаше натрошено стъкло в мускулите си. Обаче сложи единия си крак пред другия... после пак, докато накрая не стигна до барабана.
Вдигна чука... беше само един, и тя се помоли да е омагьосаният, с който можеше да изпрати порив на вятъра надалеч. После го стовари върху барабана. И пак, и пак, и пак.
Докато биеше - докато блъскаше с душата си, с грешките си, по кожения барабан, - тя закрои план. Поне с това разполагаше. Все още пазеше умението да преценява терена и враговете си. Все още носеше инстинкта да избира най-доброто бойно поле.
Този път Сафи беше сложила начало на нещо малко по-мащабно - с отвличането си от марсточаните определено постигаше нова висота, - но независимо какво щеше да ѝ коства, Изьолт щеше да намери пътя.
Щеше да намери лечител за Мерик.
Щеше да намери начин да спре Кукловода... да попречи на момичето от сенките да срине когото и да било повече.
Щеше да намери отговори относно заклинанието на Корлант... а може би щеше отново да открие и Гречя и Алма.
Преди всичко обаче Изьолт щеше да тръгне след Сафи. Със сигурността на ударите на ветробарабана, на пренебрежението, с което подминаваше писъка на мускулите си и изтощението в краката си, тя щеше да последва Сафи и да си я върне.
Нишкосестри до край.
Мхе веружта.
При пристигането на „Жана“ Мерик беше в безсъзнание. Когато стигна до Дара на Ноден и Кладенеца на произхода, той беше почти мъртъв. В раните му имаше солена вода, беше прекалил с магията си, а трите му счупени ребра не искаха да зараснат.
Когато най-сетне се пробуди на ниското легло в обърнатата наопаки каюта в Дара на Ноден, той завари до себе си леля си. Сребристата ѝ коса беше сияйна както винаги. Нежната ѝ усмивка потръпваше от облекчение.
- Имам добри новини - рече му тя и усмивката ѝ бързо прерасна в съсредоточено смръщване, докато тя мажеше мазило по ръцете, лицето и дланите му. - Гласовещите от Ловац търсят Хермин цял ден. Изглежда, че въпреки нападението си над Лейна, марсточаните искат да установят търговия. Само че настояват да преговарят единствено с теб, Мерик... Представям си колко се пени Вивия от това.
- Ех - въздъхна той със съзнанието, че би трябвало да се зарадва.
Цял живот беше мечтал за търговия, а сега беше доказал, че може да я осигури за Нубревна.
Триумфът му обаче имаше пепеляв привкус и той не можеше да приеме, че жертвата си струваше.
- Къде е... Изьолт? - попита с дрезгав, сух глас.
Изражението на Иврен се вгорчи.
- Екипажът ти я остави в Лейна. Явно е успяла да убеди Хермин, че ще се оправи сама. Трябвало да се срещне с някакъв човек в някакво кафене.
Мерик се зачуди с кого можеше да има среща Изьолт, а леля му продължи с разказа си за изчезването на принц Леополд от Дара на Ноден.