- В един момент беше в кораба, под строга охрана, а в следващия килията му беше абсолютно празна. Единственото обяснение, което имам, е, че някоя чаровеща му е помогнала да избяга.
Това беше твърде много за размътения от мъка и болка мозък на Мерик. Той поклати глава, промърмори, че ще се заеме с това по-късно, след което потъна в магически целебен сън.
Два дни по-късно - три дни след загубата на Кълен - той най-сетне отпътува от Дара на Ноден за залива на Нихар. Иврен се раздели с него с обяснението, че трябвало незабавно да иде в Карауенския манастир; Мерик не успя да надвие гордостта си и да я помоли да остане с него.
Тя идваше и си отиваше още от детските му години. Защо да променя това сега?
И така, придружаван от куцукащия Хермин, Мерик тръгна покрай стволовете и клоните - всички буйни от глътката нов живот. Лишеи, насекоми, зелено, зелено, зелено... Мерик не можеше да го обясни... и неизбежно си мечтаеше и Кълен да беше тук, за да го види.
Всъщност той като че не можеше да се отърси от Кълен. Спомените изгаряха клепачите му отвътре, а загубата пулсираше в основата на черепа му. Дори при вида на живите птици, носещи се над залива, или на гребящия към кораба Хермин, край чудодейно скачащите над вълните риби... всичко имаше пепеляв привкус.
Когато той най-сетне се изкатери на „Жана“, екипажът му беше строен на главната палуба. Всички бяха сложили ивица ирисовосин плат под рамото в знак на траур за загубения си другар; поздравиха отривисто Мерик при преминаването му.
Той обаче почти не ги забеляза. Искаше да види един-единствен човек... единствения, който щеше да разбере как се чувстваше.
Той се обърна към Хермин.
- Доведи Райбър, моля те.
Хермин се сви.
- Тя... няма я, сър.
- Няма я? - повдигна вежди Мерик с недоумение. - Къде е?
- Не знаем, сър. Беше на кораба, когато дойдохме при вас в Дейна, и мислехме, че все още е на него, когато достигнахме залива на Нихар. Само че... не сме сигурни. Знаем само, че в момента не е тук.
Това обаче не задоволи недоумението на Мерик... та къде можеше да иде Райбър? Защо би отишла другаде?
- Оставила е бележка, макар че не пише нищичко за мястото, на което отива. На леглото ви е, сър.
И така, той се качи в капитанската си каюта под съпровода на пронизителна болка в ребрата от усилието. Прекоси каютата с широки крачки, почти сякаш тичаше, и се спря пред омачкания редингот, метнат на леглото. Върху него имаше лист хартия.
Той го взе и очите му забързаха по почти неразбираемите криволици на Райбър.
Адмирале, мой принце.
Съжалявам, че тръгвам, но един ден отново ще се срещнем. Докато ме няма, вие трябва да станете кралят, за който Кълен неотменно ви смяташе.
Моля ви. Нубревна се нуждае от вас.
Челото на Мерик се сбърчи при последните думи. Джоба на жакета? Търговското споразумение.
Той сграбчи дрехата с разтреперани ръце и внимателно извади договора. Последната страница беше изпъстрена с пепеляви следи от пръсти... и с дебел, разкривен почерк.
Чичо,
Не бъди такъв задник относно това търговско споразумение. Принц Мерик Нихар направи всичко по силите си, за да ме докара до Лейна невредима, така че,
Той обърна страницата.
ако пострадам по пътя и дори ако не успея да стигна до произволно избрания от теб кей, не може да виниш него. Принц Мерик и Нубревна заслужават търговско споразумение с Хастрел. Обещавам ти едно, чичо: ако не изпълниш договора и не започнеш търговия с Нубревна, аз просто ще напиша ново споразумение. То ще бъде ужасно и ще бъде изцяло в полза на Нубревна, която ще получи всичките пари.
Не забравяй: името ми има тежест и противно на твоите убеждения за мен, все пак от време на време проявявам някаква предприемчивост.
Следваше подпис с потресаващо разкривен почерк:
Нещо взе да пари в гърлото на Мерик. Той обърна договора и установи, че подписът на дом Ерон, както и неговият, все още си бяха там... а от думите „кръвта ѝ бъде пролята“ нямаше и следа.
Не можеше да повярва. Съзнанието му изключи; сърцето му спря да бие. Онази нощ, когато се беше събудил от ръката на Сафи на гърдите си... било е заради това. Тя беше откраднала документа и беше написала горното с пепел от огъня.