Тя въздъхна - изпразни дробовете си, изкара тежестта от гърдите си, сърцето ѝ заби както никога досега и успокои треперенето на краката ѝ. Напълно.
Защото сега тя знаеше какво можеше да направи... каква можеше да стане. Беше осигурила договора за Мерик, беше му спечелила и преговори с Марсток. Можеше да определи облика на света и да го превърне в по-добро място.
Магията ѝ зажужа, доволна и затоплена от тази истина, и след като пусна нишкокамъка си под роклята, тя разтвори ръце. И отпусна глава назад.
Сафия фон Хастрел усети слънцето на бузите си. И морските пръски по ръцете си. И бъдещето, което я чакаше в Марсток.