- Още двайсет стражари се задават от север.
За половин миг дъхът на Сафи секна. Дори двете с Изьолт да се справеха с трийсет и двамата, придружаващи каретата, останалите двайсет щяха да ги спипат, преди да успеят да се измъкнат.
Тя изпълни жадно дробове с въздух. Всички ругатни, които беше научила през живота си, се търкулнаха по езика ѝ.
- Можем да избираме между две неща - прекъсна я Изьолт и се върна до нея. - Или да се предадем...
- Само през разложения труп на баба ми - изсъска Сафи.
- ...или да се опитаме да стигнем до стражарите, преди да задействат капана. След това трябва просто да си пробием път с преструвки.
Сафи я измери с очи. Както обикновено, лицето на нишкосестра ѝ беше непроницаемо. Безизразно. Тревогата ѝ си личеше единствено в дългия нос - той помръдваше на всеки няколко секунди.
- А след като се измъкнем - добави Изьолт, наметна обратно качулката и скри лице в сянка, - ще следваме обичайния план. Хайде, бързо.
Тази подкана беше ненужна - Сафи очевидно щеше да побърза, - но тя сдържа хапливата си забележка. Все пак Изьолт за пореден път щеше да спаси кожите им.
Освен това, ако ѝ се наложеше да чуе още веднъж „Нали ти казах...“, щеше да удуши нишкосестра си и да захвърли трупа ѝ на раците отшелници.
Стъпалата на Изьолт докоснаха песъчливия път. Сафи се спусна пъргаво до нея, около ботушите ѝ се надигна облаче прах и внезапно... я озари прозрение.
- Чакай, Из.
Тя трескаво свали пелерината и отряза качулката с няколко бързи „хряс-кръц-хряс“ с кинжала си.
- Пола и кърпа на главата! Престорени на селянки, няма да сме толкова заплашителни.
Изьолт присви очи. После се тръшна на земята.
- Така обаче лицата ни ще се виждат по-добре. Натъркай се колкото можеш с прах.
Тя се зае да натрива лицето си, придавайки му кално-кафеникав оттенък. Сафи пък уви качулката около главата си, а пелерината пристегна около кръста. После затъкна кафявия плат под колана и се постара да прикрие ножниците под него. Накрая и тя омаза бузи с прах и пръст.
Не беше минала и минута, а двете момичета бяха готови. Сафи измери бързо Изьолт с преценяващ поглед... маскировката беше сполучлива. Достатъчно сполучлива. Нишкосестра ѝ изглеждаше като селянка, която отчаяно се нуждае от баня.
Следвана плътно от Изьолт, тя заобиколи пъргаво варовика, задържала дъха си... После издиша рязко, без да забавя крачка. Стражарите все още бяха на трийсет крачки от заровените гърнета.
Сафи помаха непохватно на един мустакат стражар от първия ред. Той вдигна ръка и останалите се заковаха на място. После един по един арбалетите им се насочиха към момичетата.
Тя се престори, че не забелязва, и щом стигна до купчинката сиви камъчета, които отбелязваха капана, я разчисти с лек подскок. Зад нея Изьолт стори същото - едва забележим скок.
В този миг мустакатият - очевидно той беше предводителят - вдигна и своя арбалет.
- Стой!
Сафи се подчини и остави краката си да спрат, но междувременно се постара да се приближи колкото може повече.
- Онга ? - произнесе тя аритовската дума за „да“.
В края на краищата щом щяха да се преструват на селянки, можеше поне да бъдат селянки имигрантки.
- Говорите ли далмотски? - попита предводителят и погледна Сафи, а после - и Изьолт.
Която спря тромаво до Сафия.
- Гуворим. Мъ-ъ-ълко.
Това като нищо щеше да се окаже най-несполучливият опит за имитация на аритовски акцент, който Сафи бе чувала да излиза от устните на Изьолт.
- Ние... имаме проблем? - Сафи вдигна ръце с всепризнатия жест за подчинение. - Просто сме тръгнали към град Веняса.
Изьолт се закашля драматично и на Сафи ѝ се дощя да я
удуши. Нищо чудно, че Из винаги беше джебчийката, а тя се занимаваше с отвличането на вниманието. Нишкосестра ѝ беше пълен провал като актриса.
- Търсим градски лечител - побърза да каже Сафи, преди Изьолт да изтърси още някоя потресаваща кашлица. - В случай, че е пипнала чумата. Майка ни умря от нея, нали се сещате, а как само кашляше в последните си дни, мале-е-е. Всичко беше в кръв...
- Чума? - прекъсна я стражарят.
- Ами, да - кимна му Сафи многозначително. - Сестра ми е тежко болна.
От гърдите на Изьолт се изтръгна нова кашлица, но тази беше толкова убедителна, че Сафи направо потръпна... след което изкуцука до нея.
- Ох, трябва ти лечител. Хайде, хайде. Нека ти помогна, сестричке.
Стражарят явно забрави за момичетата и изрева заповедите си:
- Върни се в строй! Ходом марш!
Чакълът захрущя под звучните им крачки. Момичетата се затътриха по пътя си. Стражарите бяха сбърчили носове - явно никой не държеше да пипне „чумата“ на Изьолт.