- Да, той чудесно опази мама и татко.
Думите се изстреляха от устата ѝ, преди да успее да ги задържи. Обаче наместо очаквания рязък отговор, Хабим отвърна единствено с мълчание.
Последвано от каменно:
- Ад-бардовете защитават семейството си, да, но империята трябва да бъде на първо място. В онзи случай преди осемнайсет години империята беше на първо място.
- Поради което император Хенрик го освободи позорно от длъжност, нали? Повери на чичо Ерон срамната задача да бъде мой регент и бавачка от благодарност?
Хабим предпочете да не спори. Всъщност изражението му дори не трепна. Това далеч не беше първият път, в който Сафи се опитваше да измъкне нещо от него за миналото на чичо си; не беше и първият път, в който получаваше ледено мълчание.
- Прибираш се вкъщи, в дома на гилдмайстор Аликс -изрече той накрая, повдигна крайчеца на завесата и надникна навън. - Трябваше да идеш при него още в началото - той може да те предпази от кръвовещия.
- Откъде можех да зная? - Тя най-сетне отдръпна пръсти от дръжката на вратата и изправи гръб на седалката си. - Мислех, че постъпвам правилно, като не навличам неприятности на дома му.
- Колко мило... Следващия път обаче опитай да се довериш на хората, на които е поверено опазването ти.
- Изьолт също ме пази - рече Сафи. - Обаче като гледам, вие я отпратихте.
Хабим отново не захапа стръвта. Вместо това наведе брадичка и я погледна изпод вежди.
- Като стана дума за Изьолт, тя помоли да ти предам: моля, не му прерязвай гърлото. Освен това се извинява, че я няма, и моли да не губиш книгата ѝ.
- Изьолт се е... извинила?
Това не беше в стила ѝ - поне не в случая, в който вината очевидно беше на Сафи.
Тоест тук имаше скрито съобщение.
Момичетата играеха тази игра от години. Матю ги беше научил - „Кажи едно, имайки предвид друго"; беше страхотно забавление по време на по-скучните уроци по история с него.
Сега обаче не беше забавление.
„Не прерязвай гърлото на Хабим“ - това означаваше да почака. И да следва заповедите на Хабим. Добре. Засега Сафи щеше да му се подчини. Но книгата... Не можеше да разгадае тази част от съобщението.
- Нещата ни с Изьолт - пророни тя бавно - са в една торба на пристанището.
- Вече ги взех. У кочияша са.
Хабим погледна отново крадешком навън, след което потупа по тавана.
Каретата изтрополи за последно и спря, а той отрони равно:
- Не се забърквай в неприятности, моля.
След това излезе през вратата и се стопи в какофонията на следобедния трафик.
Сафи слезе посред града с усещането, че и да иска, не би могла да стисне юмруци достатъчно силно. Конски копита, колела на карети, токове на лъскави ботуши - шумът погълна звука от скърцащите ѝ от безсилие зъби. Домът на Аликс беше заобиколено с колонади имение, потънало в джунгла от рози и жасмин. Както и останалите гилдмайстори в Далмотия, той живееше в най-богатия край на града: Източния канален район.
Стаята ѝ беше в самото имение, а младият, светлокос Аликс винаги се беше държал мило с нея. Тя обаче така и не се беше почувствала у дома си в луксозния лабиринт - не и по начина, по който я предразполагаше таванската стаичка на Изьолт.
Не и по начина, по който щеше да се почувства в новите си покои.
Тя се задържа пред желязната порта няколко мига на колебание, обмисляйки дали да не опита да избяга. Гърлото ѝ пареше от нуждата да препусне нанякъде. Осъзнаваше обаче, че не би могла да открие Изьолт - не и без да рискува да се изложи на показ пред кръвовещия.
Подземни богове, всичко се разпадаше, при това по нейна вина. Тя се беше поддала на чара на шлифования измамник. А после пак тя беше предложила идеята за обира.
Винаги така ставаше: Сафи се захващаше с нещо, което не беше по силите ѝ, а после някой друг оправяше бъркотията. От шест години този някой беше Изьолт... колко още бъркотии можеше да забърка, преди на Изьолт да ѝ писне? Някой ден нишкосестра ѝ щеше да се откаже от нея, точно както бяха сторили всички останали. Сафи просто се молеше - молеше се отчаяно и настоятелно - този ден да не беше днес.
„Не е днес - посочи тя наум. - Иначе тя нямаше да остави на Хабим съобщение за теб, нито пък да ти каже да потърсиш книгата.“
Е, можеше да се заеме със зашифрованото съобщение на Изьолт само ако се прибереше в имението на Аликс, както ѝ беше наредил Хабим.
И така, стиснала юмруци плътно до бедрата си, тя застана пред портата и натисна звънеца.
Въпреки цветята и съдовете с благовония в дома на Гилдмайстора на коприната, носещата се от близкия канал миризма неизменно завладяваше ноздрите на Сафи. Нямаше изплъзване от нея. Тя погледна през прозореца на стаята си на втория етаж и потропа с пръстите на краката по небесносиния килим. В трескав опит да заглуши ударите на сърцето си.