На голямото ѝ, балдахинено легло, в което лягаше рядко, бяха прострени рокли от фина коприна. И преди се беше случвало гилдмайстор Аликс да крои рокли за нея... тези обаче бяха далеч по-фини от получаваните дотогава.
Зад нея се дочуха стъпки. Матю. Сафи разпозна широките му крачки и се обърна към своя възпитател. Тясното му, покрито с лунички лице беше като маска с изсечени черти, а рижава му коса грееше на следобедната светлина.
Матю и Хабим бяха пълни противоположности - както на външен вид, така и по характер. Сафи винаги беше предпочитала Матю. Може би защото знаеше, че я ценеше повече, отколкото беше показвал Хабим някога. Бяха сродни души, тя и Матю. Предпочитаха делата пред мислите, смеха пред укорите.
И без уменията си на думовещ Матю беше изпечен престъпник - измамник от най-висока класа. Хабим беше обучил Сафи да използва тялото си като оръжие, но Матю я беше научил как да използва ума си. И думите си. И въпреки че тя така и не беше проумяла защо той настояваше да ѝ предаде своите измамнически способности, никога не беше посмяла да попита - поради опасението, че това може да го накара да престане с уроците.
Подобно на Хабим, в момента и Матю носеше сиво-синята ливрея на Хастрел, но за разлика от Хабим, той не беше слуга на чичото на Сафи.
- Нещата ти.
Той подхвърли познатата торба на леглото, но Сафи не посегна да я вземе - въпреки че я измери с поглед, опитвайки се да различи очертанията на книгите на Изьолт...
Там бяха: отгоре се подаваше едно синьо ръбче.
- Кафенето ми е съсипано.
Матю изпречи дългурестото си тяло пред Сафи и закри книгата - зелените му, святкащи очи запълниха полезрението ѝ.
- Вратата е разбита, прозорците - също. Какво те е прихванало, да обираш гилдмайстор?! Адски огньове.
Сафи облиза устни.
- Стана... грешка. В капана ни влезе неправилната жертва.
- Ех.
Раменете на Матю се отпуснаха. След което той рязко пристъпи към нея и я стисна за брадичката, както беше правил хиляди пъти в изминалите шест години. Обърна главата ѝ наляво и надясно в търсене на рани, синини или на признаци, че се кани да заплаче. Тя обаче беше невредима и беше далеч от сълзите, много далеч.
Той отпусна ръка и отстъпи крачка назад.
- Радвам се, че не си пострадала.
Отсечените му думи я накараха да изпусне дъха си и тя преметна ръце през врата му.
- Съжалявам - измърмори в ревера му, на който беше бродиран проклетият планински прилеп на Хастрел. - Съжалявам за кафенето.
- Поне си жива и невредима.
Тя се отдръпна. Де да можеше и Хабим да вижда нещата по този начин.
- Чичо ти има нужда от теб тази вечер.
С тези думи Матю закрачи към леглото. Грабна една от роклите от покривката и пастеленозелената коприна засия на следобедното слънце.
Сафи впи очи в роклята. Колкото и да ѝ беше досадно, трябваше да признае, че е изключително красива и беше точно каквото би избрала сама за себе си.
- Нуждае се от мен или от вещерските ми способности?
- От теб - отговори Матю. - Довечера има бал по случай откриването на Срещата за Спогодбата. Хенрик изрично е настоял да присъстваш.
Стомахът на Сафи се сви.
- Защо? Не съм готова да бъда пълноправна домна, нито пък да оглавя земите на Хастрел...
- Не става дума за това - прекъсна я Матю и отново насочи вниманието си към роклята в ръцете си... след което поклати глава решително и отново я разстла на леглото. -Това твое качество не представлява интерес.
Истина.
- Всъщност не знаем защо Хенрик иска да си там, но Ерон не би могъл да откаже.
Магията пробяга по кожата на Сафи.
Лъжа.
- Не ме лъжи - рече тя тихо. И убийствено.
Вместо отговор Матю взе нова рокля - тази беше по-плътна, в бледорозово. Сафи оголи зъби.
- Не може да отпратиш нишкосестра ми, без да ми обясниш защо, Матю.
Той впи очи в нейните, вдиша бавно няколко пъти и както никога изглеждаше не по-малко непоклатим от сърценишката си. След това позата му се отпусна и раменете му увиснаха извинително. Той пусна роклята на куп.
- Завъртели са се сериозни колела, Сафи. Колела, които чичо ти и много други хора с години се опитват да поставят на правилното място. Спогодбата приключва след осем месеца и Великата война ще продължи хода си. Не... не може да позволим това да стане.
Сафи изви глава - не беше очаквала да чуе това.