Императорът се тревожеше най-искрено за последното - изплащането на безбожните карторски данъци. Държеше в обсипаните си с пръстени ръце всички благородници и се стараеше да се подсигури, че е впримчил и нея.
Опитът на Хенрик да докопа още една безропотна домна обаче се беше осуетил, тъй като чичо Ерон не беше изпратил Сафи да учи в Прага с останалите млади благородници. Вместо това я беше отпратил на юг, при гилдмайсторите и възпитателите във Веняса.
Това беше първият и последен път, в който Сафи беше изпитала нещо като благодарност към чичо си.
- В такъв случай - рече Изьолт с отчаян тон и увиснали рамене, - мисля, че трябва да напуснем града. Може да се скрием... някъде, докато това премине.
Сафи прехапа устни. От устата на Изьолт думите „да се скрием някъде“ звучаха лесно, но всъщност очевидният ѝ номатски произход я превръщаше мишена където и да отидеше.
Момичетата бяха опитвали да излязат от Веняса само веднъж - за да идат на гости на свой приятел, - но едва бяха успели да се приберат живи у дома.
Разбира се, тримата мъже в гостилницата, които бяха решили да нападнат Изьолт, не се бяха прибрали по своите домове. Поне не със здрави пищяли.
Сафи се дотътри до гардероба и дръпна рязко вратата, сякаш дръжката беше носът на шлифования измамник. Ако някога - когато и да било - видеше този мръсник отново, щеше да натроши всички кокали в проклетото му тяло.
- Най-големите ни шансове - продължи Изьолт - са през Южния пристанищен район. Там са закотвени далмотските търговски кораби - може да се съгласят да ни вземат, ако в отплата работим. Трябва ли ти нещо от дома на гилдмайстор Аликс?
Тя поклати глава, а Изьолт продължи:
- Добре. Тогава ще оставим бележки на Хабим и на Матю, за да им обясним ситуацията. После... ами, ще се наложи... да заминем.
Сафи безмълвно извади от гардероба една златиста роба. Гърлото я стягаше и не можеше да говори. Стомахът я присвиваше болезнено.
И точно в този миг, докато закопчаваше милиона дървени копчета, а Изьолт увиваше светлосив шал около главата си, в кафенето се разнесе могъщо блъскане.
- Градска стража на Веняса! - долетя приглушен глас. -Отворете! Видяхме ви да прониквате вътре!
Изьолт изпусна въздишка - звукът на дълго, дълго страдание.
- Знам - измуча Сафи и закопча и последното копче. -„Нали ти казах.“
- Хубаво е да си го припомниш.
- Нима ти ще ме оставиш да забравя?
По устните на Изьолт пробяга усмивка, но не беше искрена - на Сафи не ѝ бяха нужни способностите на веровещица, за да го осъзнае.
Момичетата нахлузиха издрасканите си чирашки жакети, а гласът на стражаря проехтя отново.
- Отваряйте! Кафенето има само един вход и изход!
- Грешка - отбеляза Сафи.
- Готови сме да прибегнем до сила!
- Ние също.
Изьолт кимна на нишкосестра си и тя се стрелна към леглото. Помъкнаха койката към вратата. Дървените крака застъргаха по пода, после двете го килнаха на една страна, за да направят барикада... знаеха, че ще свърши работа - това далеч не беше първият път, в който им се налагаше да се измъкват по спешност.
Макар че досега от другата страна на вратата винаги бяха крещели Хабим и Матю. А не въоръжени стражари.
Няколко минути по-късно Сафи и Изьолт стояха на прозореца и задъхани слушаха как входната врата се разбива с трясък. Цялото кафене се затресе и се чу пръскането на стъкло.
Сафи потръпна и се покатери на покрива. Първо беше изгубила всичките си пари, а сега беше съсипала и кафенето на Матю. Може би... може би беше добре, че възпитателите ѝ бяха извън града по работа. Поне в близко време нямаше да ѝ се наложи да се изправи пред Матю и Хабим.
Изьолт се изкатери горе до нея; аварийната торбичка на гърба ѝ беше издута от припаси. Беше прибрала оръжията си в ножници на прасците, скрити под полата й; Сафи пък беше взела единствено кинжала - беше го мушнала в ботуша си. Налагаше се да остави меча... прекрасния си меч от многослойна стомана.
- Накъде? - попита тя.
Знаеше, че зад проблясващите очи на нишкосестра ѝ вече се тъче маршрут.
- Ще тръгнем навътре в сушата, все едно на път за дома на гилдмайстор Аликс, а после ще свием на юг.
- По покривите?
- Докъдето можем. Ако искаш, води ти.
Сафи кимна отсечено, след което се впусна в бяг - на запад, към сърцето на Веняса; щом стигна стрехата на покрива на Матю, скочи към следващия дъсчен покрив.
Приземи се с трясък. В небето хвръкнаха гълъби, плеснали с криле, за да се спасят. После Изьолт се приземи до нея.