Гречя направи знак на Изьолт да седне.
- Трябва да убедим племето, че си безопасна. Че не си друга.
Тя прикова очи в тези на Изьолт; възцари се тежко мълчание.
После Изьолт кимна и си каза, че не ѝ пука. Това беше просто коса - винаги можеше да си я пусне отново. Не значеше нищо. Животът ѝ във Веняса беше приключил; трябваше да изостави това минало.
Затова тя седна, ножиците заскърцаха над първия кичур коса и всичко свърши. Нямаше връщане назад.
- Колкото и да се преструва на пурист - поде Гречя и възприе същия равен глас, с който беше отрасла Изьолт, - Корлант е пустовещ. Клетвовещ. Разбрах го малко след последното ти посещение. Забелязах, че когато е около мен, нишките на света стават по-бледи. Ти не го ли забеляза?
Изьолт кимна утвърдително - а по шията ѝ пробяга ледена тръпка. Посивелите нишки на племето бяха дело на Корлант. Дори не знаеше, че подобно нещо е възможно.
- Щом осъзнах какъв е той - продължи Гречя - и щом усетих как силата му изтощава моята, реших, че може да използвам това срещу него. Заплаших, че ще кажа на племето какъв е... В отговор обаче той заплаши, че ще отнеме напълно вещерските ми способности.
- В крайна сметка просто нахлузих примката около собствената си шия, Изьолт, защото след този разговор Корлант заплашваше да заличи магията ми всеки път, щом искаше нещо от мен.
Гречя говореше толкова делово - сякаш „нещото“, което искаше Корлант, беше просто купа боргша, или да изведе Мърльо на разходка. Изьолт обаче знаеше, че не беше така. Помнеше защо Корлант се криеше в сенките край кокошарника и наблюдаваше Гречя през прозореца. Как пулсиращите му лилави нишки ѝ показаха твърде рано какво означава „сласт“.
Да я пази богинята, какво ли щеше да се случи с Изьолт, ако не беше напуснала селището? Колко близо беше стигнала до момента, в който щеше да си нахлузи примка като тази на майка си?
Въпреки шестте и половина години, в които Изьолт беше точила умишлено и целенасочено ненавистта си, тя изпита чувството, че в гръдната ѝ кост се забива нож. „Вина - обяви умът ѝ. - И съжаление за майка ти.“
Невероятно - Корлант е бил клетвовещ от самото начало. Способен да унищожи нечия магия с лекотата, с която Изьолт виждаше нишките му. И това вещерство беше свързано с Пустотата - поредния мит, който се беше оказал истина.
Изьолт изпусна въздишка, като внимаваше да не раздвижи глава, докато Гречя работеше с ножиците: щрак-щрак-щрак.
- Ка-какво... - започна тя и се ужаси от заекването си.
Мигновено почувства неодобрението на майка си, мигновено долови неизбежния укор: „Контролирай езика си.
Контролирай ума си. Една нишковеща не заеква“.
- Какъв - изтърси тя най-накрая - е този Кукловод?
- Млада нишковеща.
Ножиците тракаха по косата на Изьолт - по-силно, по-бързо. Косата ѝ се сипеше по пода като пясък.
- Всеки от преминаващите номатски кервани разказва историята различно, но основата си остава непроменена. Нишковеща, която не може да прави нишкокамъни, не може да контролира чувствата си и... и е изоставила племето си.
Изьолт преглътна сухо. Този Кукловод определено звучеше познат.
- Говорят, че за разлика от нашата ефирна връзка с нишките - продължи Гречя, - способностите на това момиче идват от Пустотата. Казват, че има власт над пръснатите. Че командва огромна армия от тях... а в най-зловещата версия на историята дори умее да връща живота на мъртвите.
Студ скова раменете на Изьолт.
- Как?
- Прекъснатите нишки - отвърна тихо Гречя. - Твърди, че има власт над нишките на пръснатите. Да ги вие според волята си, дори след като те са умрели.
- Трите черни нишки на пръснатите - прошепна Изьолт, а ножиците внезапно спряха да щракат.
В същия миг Алма изпълзя от избата, стиснала в едната си ръка черна рокля, а в другата - бели превръзки за раната. Тя стигна до печката пъргаво и отвори желязната вратичка.
Гречя обърна лице към Изьолт.
- Знаеш за прекъснатите нишки?
- Виждала съм ги.
Гречя опули очи, а лицето ѝ пребледня.
- Не бива да казваш на никого за това, Изьолт. На никого. С Алма мислехме, че са измислица. Че тази, Кукловода, - както и Корлант, - ги използват, за да плашат хората.
Устата на Изьолт пресъхна.
- Значи вие не ги виждате тези нишки?
- Не. А сме виждали пръснати.
- А-аз не м-мога да правя нишкокамъни... - зареди Изьолт. - Тогава з-защо трябва точно аз да виждам прекъснатите нишки?
Гречя замълча, после подръпна косата ѝ и ножиците отново подеха тракането си. Не след дълго над печката се изви струйка дим. Алма се върна до тезгяха и подаде на Изьолт традиционната черна рокля на нишковещите. Черното беше цветът на всички нишки, взети заедно, а по яката, тесните маншети и ръба на полите имаше три цветни линии: права пурпурна свързвателните, виеща се маслиненозелена за съзидателните и прекъсната сива за разкъсвателните.
- Колко време смяташ да останеш? - прошепна дрезгаво Алма почти нечуто на фона на огъня.
- Само една нощ - отвърна Изьолт.
Наум се постара да прогони мислите за кръвовещия. Имаше си достатъчно тревоги около племето. Разсеяно тя взе в ръка продълговато парче необработен камък от тезгяха. Рубин, каза си. Около камъка умело беше омотано парче розова като залеза нишка, с възли и примки.
През няколко камъка лежеше неговият близнак. Изьолт не пропусна да забележи и сапфирите в дъното на масата, както и няколкото опала.
Единствено в дома на някоя нишковеща човек можеше да се натъкне на скъпоценни камъни, оставени без надзор. Нишковещите обаче познаваха камъните си - дори можеха да ги проследят, - така че никой от номатците не беше толкова глупав, че да рискува да ги обере.
- Харесва ли ти нишкокамъкът? - попита Алма.
Беше се облегнала на масата, макар че непрекъснато бършеше длани в бедрата си, сякаш се потяха.
Гречя обаче и веднъж не ѝ нареди: „Успокой ръце. Една нишковеща не бива да шава“.
- Алма го направи - обади се Гречя.
„Как иначе.“
Изьолт така и не беше успяла да направи действащ нишкокамък, но виж, Алма... произведението ѝ засенчваше всичко останало.
- Вярно - обади се Алма, макар че думата прозвуча почти като въпрос: „Вярно?“
Изьолт я стрелна с очи.
- Защо ти е да правиш нишкокамък за мен ?
Усети, че сбърчва чело, а устните ѝ оголиха зъбите отдолу. Беше толкова отвратена физиономия - толкова несдържано и нетипично за една нишковеща изражение, - че тя на мига се разкая, че го е направила.
Алма се смръщи, но светкавично заповяда на лицето си да се успокои и вдигна втория рубин, омотан в розова нишка.
- Това е...
Гласът ѝ заглъхна и тя се обърна към Гречя в колебанието си как да довърши.
- Това е подарък - помогна ѝ Гречя. - Не се притеснявай - Изьолт ти се цупи, защото е объркана и не може да владее изражението си.
Лицето на Изьолт пламна. От гняв. Или от срам.
- Как обаче го направи? - откъсна се от устните ѝ. Аз съм нишковеща - не можеш да видиш нишките ми, тоест не можеш да ги прикрепиш към камъка.
- Май... Майка ти - поде Алма.
- Показах ѝ как - довърши Гречя, остави ножиците на масата и се насочи към печката. - Платът скоро ще изгори, а Корлант ще се върне. По-бързо.
Изьолт стисна плътно устни. Думите на майка ѝ далеч не бяха отговор.
- Трябва да си благодарна - продължи Гречя, докато ръчкаше въглените в печката. - Рубините в ръката ти ще засияят, ако Сафия се озове в опасност - или пък ти. Ще ви позволят дори да следите къде е другата. Не подобава да приемеш такъв подарък с неуважение.
Тя не го приемаше с неуважение - но не изпитваше и благодарност към Алма. Не. Тя го беше направила от гузна съвест. Все пак тя беше причината Изьолт да не получи мястото на чиракиня на нишковеща - и да ѝ бъде отказано наследството на Гречя.
- Облечи се - нареди ѝ Гречя. - Бързо, докато Алма помете остриганата ти коса. Трябва да кажем на Корлант и на племето, че си променила решението си и искаш да се върнеш тук като нишковеща.