Със светкавично движение Сафи издърпа сабята от ножницата на помощник-капитана и взе да обикаля около монахинята.... Която ловко избегна следващото ѝ нападение, след което я цапна по коляното с плоската страна на меча.
- Някой да я спре - викна жената.
И внезапно дъхът на Сафи секна.
Тя опита да напълни дробове, да стегне стомах, да направи каквото и да било, за да си поеме дъх, но не успя.
С небрежен замах монахинята изби оръжието ѝ. Сабята изтрака на дъските* а Сафи се вкопчи в гърлото си. Пред очите ѝ заиграха звездички. Помощник-капитанът беше могъщ въздуховещ - и сега беше смазал дробовете ѝ.
Коленете ѝ поддадоха и светът потъна в мрак, а над нея се наведе Мерик - със строго, но добронамерено изражение.
- Иврен няма да навреди на приятелката ти. Тя е монахиня-лечителка, домна. Лечителка от водовещите.
Сафи задраска по гърлото си, неспособна да проговори. И да поеме дъх.
- Ако обещаеш да се държиш прилично – продължи той, - Кълен ще ти върне въздуха. Обещаваш ли?
Сафи кимна отчаяно, но закъсня. Тялото ѝ беше прекалено жадно за въздух ѝ мракът я погълна.
Събуди се с подут, лепнещ език. Над нея трополяха стъпки, водата плискаше по проскърцващия дървен корпус, а в ноздрите ѝ нахлу тежката миризма на сол и смола. В първите няколко мига не различаваше нищо друго освен тъмното помещение със слаб лъч светлина, процеждащ се през прозореца отляво. После очите ѝ привикнаха и тя съзря Изьолт, просната на тесен сламеник, закован за пода в отсрещния ъгъл. Очите ѝ бяха затворени, а дишането -хрипливо.
Сафи се надигна на крака, стана от своя сламеник и едва не се строполи на пода от кръвта, нахлула в главата ѝ.
- Изьолт?
Тя седна на пода до нишкосестра си. По лицето на Изьолт се стичаше пот, кожата ѝ беше по-бледа от обичайното, а когато Сафи докосна внимателно челото ѝ, то гореше.
Сафи я беше виждала толкова тежко ранена само веднъж - след като си беше счупила пищяла, - но този път раната беше по-сериозна. Матю и Хабим ги нямаше, за да им помогнат. Бяха сами. Съвсем сами на непознат кораб, без никого на своя страна.
При това всичко звучеше доста странно. Изьолт беше споменала, че са я простреляли, но как, къде и защо... Сафи нямаше никаква представа.
Желязното резе на вратата се завъртя. Тя застина... целият свят застина. Влезе облечената в бяло монахиня. Бавно, сякаш беше изправена пред диво животно, тя завъртя ръка към Сафи. Потъмнялата от слънцето кожа беше белязана с обърнат надолу триъгълник - за водовещерство, и кръг - за специалните ѝ умения с течностите на тялото. Сафи закова очи и магията си върху жената и колкото повече се взираше, толкова по-ясно проумяваше, че сърцето ѝ е чисто.
Въпреки това тя не можеше да допусне да се довери напълно на... как я беше нарекъл принцът? Иврен. Напоследък я мамеха твърде често. Засега щеше да следи действията ѝ и щеше да се възползва от времето, за да събере някаква информация.
Сафи се претърколи, стана и се отдръпна от Изьолт, вдигнала помирително ръце.
- Няма да преча. Но се постарайте да я излекувате.
- Ще направи каквото може - добави нов глас.
На вратата изникна Мерик, а монахинята се доближи с леки стъпки до Изьолт.
Сафи се усмихна на принца - отегчено, не заплашително оголване на зъбите.
- Чудех се кога ли ще се появиш, принце. Ще благоволиш ли да ме известиш къде се намираме?
- В западно Яданско море. На борда сте от четири часа.
Той пристъпи предпазливо навътре в каютата, сякаш здравият разум го съветваше да не се доверява на нрава на Сафи. Беше облечен в семпъл моряшки редингот, с чиста риза и бричове. Внезапно Сафи осъзна колко мърлява е тя самата. Роклята ѝ беше разкъсана и лекедясана и разкриваше прекалено щедро прашните ѝ прасци и бедра.
С неочаквано движение Мерик се приближи - по-бързо и по-тихо, отколкото очакваше тя, - изви ръцете зад гърба ѝ и опря нещо хладно в гърлото ѝ. В носа ѝ нахлу острата миризма на сандалово дърво и лимони.
Тя обаче не се уплаши. Просто кривна глава и промърмори:
- Нали забелязваш, че ножът ти все още е в ножницата?
- А ти нали забелязваш, че все пак мога да те убия с него? - дъхът му я погъделичка по ухото. - Хайде, кажи, домна: властите търсят ли те? Които и да е власти, където и да било?
Тя присви очи. Мерик присъстваше на бала. Беше чул обявлението за годежа... Или не? Не го беше забелязала сред тълпата, тоест може би си беше тръгнал преди обявлението на Хенрик.
Тя настрои магията си и потърси някакви следи от истинската природа на Мерик. Силата мигновено потече през нея - настоятелна, но топла. Противоречие от лъжи и истини, сякаш той би я върнал на Хенрик, ако получеше възможност... А може би не.
Сафи не можеше да поеме този риск. Преди да проговори обаче, той притисна камата по-силно в шията ѝ.
- Трябва да мисля за сигурността на екипажа си, а и на целия си народ. Твоят живот е нищо в сравнение с това. Така че недей да лъжеш. Търсят ли те ?
Сафи се поколеба и се замисли дали действително представляваше заплаха за екипажа на Мерик. Чичо Ерон беше разиграл бягството ѝ така, че да прилича на отвличане - Матю беше споделил с нея поне това. Доколкото можеше да прецени обаче, нямаше как император Хенрик да разбере къде беше изчезнала тя.
Ето защо тя вирна брадичка и съвсем оголи шия.
- Доста нелепа стратегия, принце. За какво ми е да ти казвам, ако някой наистина ме следи?
- Е, в такъв случай явно ще трябва да те убия.
- Давай - предизвика го тя. - Прережи ми гърлото с прибраната си в ножницата кама. Много искам да видя как ще стане.
Изражението му не помръдна. Нито пък камата.
- Първо кажи защо те преследваха карауените.
Раменете на монахинята се стегнаха и Сафи впи очи в белия ѝ гръб.
- Нямам представа, но може да попиташ ей онази карауенка. Тя явно знае.
- Не знае - в гласа на Мерик се прокрадна остра нотка на нетърпение. - И те предупреждавам да се обръщаш към нея с уважение. Това е монахиня Иврен, сестра на Серафин, крал на Нубревна.
Така, ето това беше полезна информация.
- Е, щом монахиня Иврен е сестра на краля - зареди Сафи, - а кралят е твой баща... Еха, значи монахиня Иврен ти е леля! Каква изненада!
- Учудвам се, че го проумяваш едва сега - тросна се Мерик. - Дори една карторска домна би трябвало да е получила добро образование.
- Никога не съм държала на ученето - отвърна тя хапливо.
Мерик изпръхтя с насмешка.
Неволната му реакция явно изненада и самия него... и го ядоса, защото той рязко вкамени изражение и дръпна ножницата от Сафи.
Тя изпука челюст. Разкърши рамене.
- Ето това се казва забавна препирня. Да я повторим утре?
Мерик не ѝ обърна внимание, извади една кърпа от редингота си със свободната си ръка и избърса гравираната ножница.
- На този кораб моята дума е закон, домна. Разбираш ли? Титлата ти е без значение тук.
Сафи кимна и потисна неудържимото си желание да завърти очи.
- Аз обаче съм склонен да ти предложа сделка. Няма да те оковавам, ако обещаеш да престанеш да се държиш като бясно куче и демонстрираш поведение, подобаващо на една домна.
- Ама, принце - тя присви бавно клепачи, - титлата ми е без значение тук.
- Ще приема това за „не“.
Той се обърна и понечи да излезе.
- Съгласна - изстреля Сафи, щом усети, че е време да престане да увърта. - Имаме сделка, принце. И все пак, за твоя информация, котка е.
Принцът повдигна вежди.
- Кое е котка?
- Ако ще съм нещо бясно, то е котка - тя оголи зъби. -Планински лъв, от вида нубревненски рибояд.
- Хм-м - Мерик потупа брадичка. - Не бих казал, че съм чувал за подобен звяр.
- Значи аз съм първият такъв - тя му махна снизходително и отново седна до Изьолт.
Иврен обаче вдигна ръка предупредително.
- Твърде мръсна си, за да си тук, домна - гласът ѝ звучеше троснато, но благонамерено. - Ако наистина искаш да помогнеш на приятелката си, се налага да се измиеш. Мерик, ще се погрижиш ли за това?