- Благодаря ви, Най-свята сред светите.
Той ѝ се усмихна широко и се тръшна на пейката с движенията на човек, който беше прекарал дълъг, тежък ден. Черната дървесина простена.
Ванес се настани на пейката срещу него. Тя изправи гръб и наведе глава на една страна в очакване. Почти на мига един млад прислужник дотича с чиния със захаросани плодове. Леополд грабна един, изсумтя със задоволство и побърза да вземе още два. Секундите преминаха в минути и макар че Едуан не се и съмняваше, че поведението на принца целеше да обиди императрицата, тя показа единствено търпение - което далеч не можеше да се каже за самия него.
Ако целта на посещението на Леополд беше да сипе дребнави обиди, значи отклонението беше още по-голямо прахосване на време от първоначалните му предположения. С тази скорост Сафия фон Хастрел щеше да достигне Пазачите на Ноден, преди Леополд да е сдъвкал сладките си.
На четвъртия плод Ванес повдигна деликатно вежди и рече възпитано:
- Когато заявих, че флотата ми е пострадала, се надявах на вашата помощ. Може би не съм била достатъчно ясна?
Леополд отново се ухили и бавно обърса устни с палец.
- Не се съмнявам, че Ваше Най-Величаво Величие си дава сметка, че сладкото може да оправи и най-обречената ситуация.
Той ѝ подаде една смокиня.
- Не съм гладна.
- Не е нужно човек да е гладен, за да се наслади на това -той отново побутна смокинята. - Вземете една. Божествени са почти колкото красотата ви.
Тя склони глава почтително и за изненада на Едуан прие захаросания плод. Дори гризна едно парченце.
Той прокара език по зъбите си, озадачен от поведението ѝ. Леополд очевидно се опитваше да я ядоса, а тя ловко отбягваше предизвикателствата му. Значи искаше нещо важно... а тя винаги получаваше онова, което искаше. Защо тогава протакаше? Защо държеше на маската на спокойствието, след като разполагаше с такава мощ? Едуан със сигурност не би си направил труда.
Леополд явно мислеше същото, защото на шестата фурма изостави игричката си. Отпусна се назад със зле прикрита досада и кръстоса крака.
- Какво се случи с флотата ви, Ваше Обожание?
- Морски лисици - отвърна тя простичко...
...и предизвика смеха на принца.
- Морски лисици - повтори той и повдигна вежди. - И очаквате да ви повярвам? А имаше ли и сенко змейове и огнени ястреби? Не, не, почакайте - може би Дванайсетте са се завърнали с прокълнатите си мечове и са пробили коритото на кораба ви?
Ванес не реагира, но въздухът в каютата като че се напрегна. Усойниците застанаха нащрек, а Едуан плъзна ръка към дръжката на меча.
- В Марсток все още има огнени ястреби - заяви Ванес; тонът ѝ беше равен като преди малко; маската ѝ беше непокътната. - Изглежда, че и морските лисици са се завърнали.
Едуан стрелна с очи Леополд с надежда да разгадае как ще постъпи принцът. Той самият беше чувал за морските лисици, но доколкото знаеше, от десетилетия никой не ги беше виждал. Както никога обаче Леополд замълча и остана непроницаем.
Затова Ванес продължи:
- Налага се да пристигна в Азмир, Ваше Височество, но се опасявам, че времето, нужно на екипажа ми, за да поправи щетите на флотата ни, е твърде много. Моля ви да ни заемете приливовещите от своя екипаж. Ние вече не разполагаме с такива.
„Тогава защо - замисли се сухо Едуан - долавям мириса на поне трима приливовещи под палубата?“
Нямаше как да се е объркал - миришеха на линията на прилива и на речни бързеи.
Докато той обмисляше как най-удачно да уведоми принца, че императрицата лъже, Леополд махна с ръце и пророни:
- Ваше Имперско Съвършенство, нямаше как да не забележа, че един от корабите ви е непокътнат. И не прилича на останалите. Всъщност изглежда... как го казахме? - той изгледа многозначително Едуан, като ясно показа, че не очаква да получи отговор от него, а после щракна с пръсти. - Изглежда нубревненски. Точно така. Чудя се, Ваше Имперско Съвършенство, как се е озовал във ваше владение?
- Натъкнахме се на него по случайност - отвърна Ванес равно. - Явно и той е бил нападнат от морските лисици.
- В такъв случай - Леополд облегна лакти на коленете си - мъртвият му екипаж надали би имал нещо против да стигнете до брега с кораба им.
За половин дъх Ванес замръзна. Не заговори, не мигна, дори дишането ѝ престана. След това скочи на крака, гривните ѝ зазвъняха, а тя сложи на лицето си нова маска: на гнева. А може би не беше маска, защото, когато вдъхна дълбоко, Едуан усети, че ударите на сърцето ѝ се бяха ускорили. И сгорещили.
- Каните се да ми откажете помощ? - рече тя тихо. - На мен, Императрицата на огнените деца, Избраната дъщеря на Кладенеца на огъня, Най-обожаваната сред марсточаните?
Тя протегна двете си ръце на масата толкова уверено, че и една от железните ѝ гривни не дрънна.
- На мен, Унищожителката на прохода Кендура? Отказът ви е равносилен на факла в собствената ви погребална клада, принц Леополд. Не ви съветвам да ме печелите като враг.
- Не знаех, че сме съюзници.
Ванес изпъна тяло като дебнеща змия, а Едуан инстинктивно призова магията си - съвсем малка частичка, за да не се напълнят очите му с червено. Ако напрежението се покачеше, щеше да обезвреди императрицата за един удар на сърцето.
Леополд вдигна пръст пред нея.
- Ето как виждам положението аз, Най-височайша сред височайшите. Първо, мисля, че преследвате годеницата на чичо ми - защо иначе бихте напуснали мирни преговори, на които се очаква да присъствате?
- Второ - той изправи още един пръст, - мисля, че тук сте се сблъскали с похитителите на Сафия и сте подхванали битка, която някак е минала през цепнатините в Спогодбата - той изпъна трети пръст и повдигна вежди. - Не мога обаче да разгадая третия пръст, който е причината за всичко това. Изключено е Сафия да представлява някакъв интерес за вас, Най-обичана.
Атмосферата в каютата стана още по-напрегната. Ванес изду гърди... но след това Едуан почувства, че кръвта ѝ се охлажда и тя озапти яростта си.
- Не търся годеницата на чичо ви, принц Леополд - пророни тя.
- А аз - Леополд се изправи и се извиси с цяла глава и половина над нея - не ви вярвам, императрица Ванес.
Изплющя магия - по-бързо, отколкото Едуан би могъл да си представи. Силата изтръгна три ножа от ремъка му, пренесе ги над пейката и ги насочи към врата, сърцето и стомаха на Леополд.
Силата на Едуан се пробуди с рев. Кръвта му се пресегна към Ванес. Тялото му се стегна за бой. В същия миг обаче шестима от Усойниците извадиха тръбичките си с тихо прошумоляване и ги насочиха към Едуан и Леополд.
Едуан трескаво огледа каютата за втори път, като пресмяташе възможните пътища за бягство наум. Можеше да овладее Ванес, но, така или иначе, щеше да приключи с гърди, пълни с отрова или с метал - а макар че той щеше да оцелее, Леополд нямаше да има този късмет.
Принцът вдигна хладно ръка и заговори без помен от страх в гласа - а за учудване на Едуан, страх нямаше и в кръвта му.
- Ако намерите Сафия фон Хастрел преди мен, императрице, ще ми я доведете незабавно или ще понесете последствията.
- Толкова много ли обичате играчката на чичо си? - Ванес обърна длан нагоре и ножът над врата на Леополд се отдръпна на няколко сантиметра. - Толкова ли я цените, че сте готов да поемете риска да ме разгневите?
Устните на принца се кривнаха нагоре, но в усмивката му нямаше и следа от веселост.
- Познавам Сафия фон Хастрел, откакто се помня, Ваше Кралско Съвършенство. Когато му дойде времето, от нея ще стане отличен предводител. От типа, който поставя своя народ пред себе си - той стрелна многозначително с очи гривните на Ванес. - Така че запомнете думите ми, Избрана щерко на Кладенеца на огъня, ако не ми доведете бъдещата императрица, ще дойда в Марсток и сам ще си я взема. Сега свалете остриетата, преди неволно да се намушкам на някое. Това би изтрило името ви от Двайсетгодишната спогодба, повярвайте.
В каютата се възцари Напрегнато мълчание, а Едуан задържа вещерските си способности на пълни обороти. Готов... готов...