— Кой споменава тук думата „убийство“? А в какво ви подозираме…, не избързвайте, има време!
— Забравяте с кого имате работа. Аз не съм ваш поданик!
— Не се безпокойте за това, давам си ясна сметка „с кого имам работа“.
— Какво искате да кажете?
— Нищо повече от това, което чувате.
През това време, докато двамата се разправяха оживено, Радков се приближи незабелязано до гардероба, измъкна чекмеджето и смени кутията от сапун със същата такава кутия, която носеше в куфара. През това време другите двама специалисти трасолози усилено изследваха стаята, като закриваха Радков, а фотографът усилено щракаше и святкаше със светкавицата. Изобщо и тримата повече показваха, че вършат някаква работа.
— Добре, няма да споря — примири се Ноумен. — Подчинявам се на насилието, но си запазвам правото да протестирам. Какво собствено желаете от мене?
— За сега нищо повече от това да присъствувате на огледа.
Придружаван от Ноумен, Ковачев се отправи първо към гардероба, прегледа го повърхностно, без да обърне никакво внимание на кутията със сапуни, прегледа по същия начин нощната масичка, наведе се да види какво има под леглото.
Колкото и внимателно да оглеждаха всичко, все пак стаята беше малка, вещите на Ноумен — един куфар и огледът не можа да продължи много. Още повече, че главното, за което бяха дошли тук, бе извършено през първите няколко минути. Затова след като Ноумен прибра в една чанта най-необходимите си вещи, стаята бе грижливо заключена и запечатана и групата потегли за окръжното управление: Ноумен — в ареста, а Ковачев — за химическата лаборатория.
XIV. Сапуни, сапуни…
Със завеждащия лабораторията те вече се познаваха. И когато Ковачев му подаде кутията, той възкликна:
— А, вие пак с тоя сапун ли! Нали вече го проверявахме!
— Две проверки няма да навредят. Пък и тези не са същите. Това е друга кутия, макар и от същата марка, „Рексона“. Ще трябва да анализирате и тях.
— Как? Пак без да ги повреждаме ли?
— Зависи. Ако вътре този път има нещо, може да се наложи и да го извадим.
— Добре. Ей сега. Елате.
И като се обърна към една от лаборантките, каза:
— Пенке, включи дефектоскопа.
Завеждащият отиде до един уред с екран и постави един от сапуните в пластмасовия статив. Ковачев го следеше неотстъпно. Завеждащият включи екрана и той се обля в мека зеленикава светлина. Помещението притъмня — лаборантката бе загасила осветлението. На екрана се очерта силуетът на сапуна, значително по-голям, отколкото в натура. Завеждащият започна да нагласява някакви регулатори. И в силуетния контур все по-отчетливо се появиха образите на едри кристали.
— Опаа… Тук има нещо.
— Дайте да видим останалите — каза Ковачев.
Завеждащият започна да поставя поред всичките шест калъпа. Навсякъде се появяваха сенките на различни по големина кристали.
— Ясно — каза завеждащият, като изключи екрана и в лабораторията светна. — Във всичките сапуни има някакви кристали. А по-нататък?
— Как мислите да ги извадите… тези кристали?
— От това по-лесно няма. А най-лесно е да ги накиснем в гореща вода. Стига, разбира се, кристалите да не се разтворят във вода.
— Карайте с вода — каза Ковачев. — Кристалите няма да се разтворят.
Този път вещите лица не се поколебаха нито за миг. Да, това бяха диаманти с необикновена големина, редки качества и чистота, подбирани между хиляди диаманти. И толкова много, че никой от бижутерите не се осмели да назове цената им. Те за първи (а вероятно и за последен) път виждаха на едно място пред себе си толкова големи, толкова много диаманти. Когато Ковачев спомена цифрата двадесет милиона долара, тя не им се стори преувеличена.
След като диамантите, надлежно описани и претеглени, потънаха в хранилищата на БНБ, а у полковник Ковачев остана само четвъртото копие от протокола, той нареди да доведат за разпит арестувания. Както се полага, установи самоличността му и каза:
— И така, значи, Джеремайя Ноумен, търговски представител на американската фирма „Крусибъл стийл“ в Цариград. Търговец, така да се каже…
— Да, с ваше позволение — отговори му бойко Ноумен.
— А господата в централата дали знаят, че тъкмо вие ги представлявате в Близкия Изток?
— Попитайте ги.
— И това ще направим. Ако, разбира се, има такава фирма. А защо Никой? Защо не си избрахте някое по-нормално име?
— Господине, ако имате да ми задавате някакви по-умни въпроси…, ако ли не, добре ще направите да ме освободите.
— Добре, но за кого. За мене или за вас. Много се съмнявам, че за вас ще е по-добре да ви освободим. А ако желаете по-умни въпроси, и такива ще се намерят. Как бихте отговорили например на въпроса, защо дъщеря ви Мишел се оказа мъж.