— Неделя, десети август, тринадесет часът и 47 минути — поясни Консулов.
— Зара, ти ли си?
— Аз съм. Кой се обажда?
— Христодоров, ас пика!
— Десетка трефа. Слушам ви.
— Първо аз да ви изслушам.
— Запознахме се. Състоя се и първият сеанс. Нищо особено. Крастата го е зачесала, но е все още пълен профан. Всеки момент мога да го изям и да му изплюя копчетата.
— Това за сега не е нужно. Някога може и да стане нужда. Преминете на валута. Но разменяйте не по-долу от едно за три. И само като се понапечели. Загубете му до петстотин долара, който незабавно ще ви бъдат изпратени. Това е всичко за сега.
— Разбрано. Край ли?
— Край. Ще се обадя другата седмица.
— Справка. Справка — прозвуча отново гласът на Консулов. — Васил Бижев Заралиев, познат в определени среди като „Зара“, 62-годишен, живее на улица „Революционер“ № 12, партера, домашен телефон 27–18–42, пенсионер, бивш счетоводител в „Хранекспорт“, още по-бивш заклет експерт-счетоводител, най-бивш наследник на мелници в Ямболско, изял и проиграл на комар всичко, без да остави нищо за народната власт. Прочут като комарджия „на всех рук мастер“. За съжаление няма достатъчно данни за идентифицирането на лицето, за което говориха двамата.
— Коментар. По всяка вероятност Зара е получил задачата да вплете някого в комарджийските си афери, но не да го обере, а за сега поне да му даде да близне от меда, и то в долари. Очевидно за да бъде после впримчен по този начин в мрежата на Петров. Неясно е само как Петров ще даде на Зара необходимата за целта сума от 500 долара. Думата „изпратени“ навежда на мисълта, че няма да бъдат предадени на ръка. Но как? Като паричен превод не е възможно! Остава да рискува в обикновено или максимум в препоръчано писмо. Всичко необходимо, за да изясним как ще бъдат предадеш парите и за кого са предназначени, вече е разпоредено.
— Понеделник, единайсети август, седем часът и тридесет и пет минути.
— Даа…, кой е? — провиква се сънлив женски глас.
— Може ли да се обади другарят Ерменков?
— Саньо, тебе викат…
— Да, слушам ви.
— Христев ви безпокои тъй рано. Вие ли сте дали обявата във „Вечерни новини“, че сте загубили куче?
— Не, ние имаме котка.
— Получихте ли сумата?
— Да, благодаря.
— След няколко дена ще ви изпратя още веднъж същата. До края на седмицата ще пристигне Блументал. Той ще ви предложи много изгодна сделка, която трябва непременно да бъде реализирана. С фирмата „Хелиге“ можете повече да не се церемоните, покажете им демонстративно неразположение. Бъдете твърд и принципен. Подаръците отказвайте, дребните предавайте на профкомитета, съблюдавайте буквално инструкцията. Ясно ли е? Вие нещо да ми предадете?
— Бруно Шмид трябваше да прояви повече гъвкавост и да отстъпи. Сега ме упрекват, че съм бил краен, максималист.
— Нека това да ви е кусурът. Шмид е постъпил правилно. Край.
— Край.
— Справка. Справка. Асен Пенков Ерменков, живущ на улица „Найден Григоров“ номер 5, домашен телефон 35–38–61, по образование юрист, завеждащ сектор в „Уредоимпекс“.
— Както се казва, тук коментарите са излишни. Обектът се наблюдава всестранно — заключи гласът на Ковачев. — Проверката установи, че Ерменкови не са давали обява във вестника за загубено куче. Това е паролата.
И отново гласът на Консулов:
— Вторник, дванадесети август, седемнадесет часът и тридесет и осем минути.
— Промишленост.
— Обажда се вашият сътрудник Христофоров. Мога ли да говоря с другаря Атанасов?
— Тук е редакция, другарю, и нямаме такъв човек — отговаря сърдит мъжки глас и затварят телефона.
— Справка. Справка. Телефонът принадлежи на седмичния вестник „Промишленост“. Петров го набра правилно, очевидно е попаднал и на нужния му човек, но въпреки това разговорът не можа да се състои. Сигурно в стаята е имало неудобни хора. Това се потвърждава от следващия запис, направен двадесет минути по-късно.
— Вторник, дванадесети август, седемнадесет часът и петдесет и осем минути.
— Промишленост — обажда се същият глас.
— Обажда се вашият сътрудник Христофоров. Мога ли да говоря с другаря Атанасов.
— Атанасов е на телефона.
— Какво ще ми кажете за есето, което ви донесох?
— Това не е никакво есе, а най-обикновена дописка.
— Интересуват се от новия завод, който се строи край село Павелско в Родопите. Планов пуск и всичко останало за него, необходима суровина и нейното обезпечаване, комплектуваност на оборудването, подробна характеристика на продукцията и особено на вторичната, на редките метали. Подчертавам, редките метали са най-важното. Какво ще кажете?