Към 22 часа всичко беше прегледано и нищо изобличаващо не бе намерено. Нима Петров не притежаваше нищо, никакви вещи, апарати, пари, необходими при шпионската му дейност! Това не беше възможно. Най-малкото трябваше да намерят съдържанието на черния куфар. Или поне на част от това съдържание. Та Морти, Пешо не бяха пренасяли празен куфар, я! Или криеше предметите, които биха могли да го изобличат другаде — у друг човек, в друга къща, закопани някъде. Възможно ли е да ги държеше в цеха? Трябваше ли и там да претърсват? Поне за сега генералът предпочиташе отсъствието на Петров да бъде обяснено като внезапно заболяване. А не беше изключено и просто да бяха недостатъчно добре търсили. Така или иначе, Ковачев нареди да се отложи за другия ден по-нататъшният обиск, като се използува масово и техниката на научно-техническия отдел. Поемните лица освободиха, запечатаха всички врати и оставиха двама души охрана. А Петров и жена му прибраха в ареста. Негласното наблюдение на килиите им показа, че докато Евлампия дълго не можа да се успокои и задряма за малко едва преди развиделяване, Петров заспа със съня на праведник. Железни нерви ли имаше този човек или… Не, невинен той не беше. А дали не се чувствуваше такъв?…
Обискът продължи на другата сутрин, щом експертите от научно-техническия отдел донесоха сложната си и разнообразна апаратура. Докато другите преглеждаха всяка вещ поотделно, от всички страни, разлистваха всяка книга страница по страница, всички мебели се измерваха, търсеха се тайни скривалища. Стените се прослушваха с ултразвукови апарати, магнитометрите преглеждаха всеки квадратен дециметър, специалните рентгеноскопи и гама-детектори оглеждаха всички потайни места. И към обяд бе открито първото скривалище. То се намираше в комина на една от стаите. След това бързо откриха и второто — в комина на другата стая. Мястото не беше кой знае колко хитро измислено и не на Петров хрумваше за първи път да се възползува от тази кухина. И, естествено, още при първото претърсване бяха пробвали: и вестник палиха — коминът теглеше идеално, и коминочистачески топуз с четка пускаха — мина свободно, като през комин, в който не е скрито нищо. Мястото на скривалището беше познато, дори традиционно. Но конкретното решение беше оригинално и ценното му беше именно в това, че използуваше поновому банална кухина, която, като я провериш веднъж, повече няма да се занимаваш с нея. И ако не беше гама-визовърът, така и щеше да остане неразкрита.
В средната част на комина имаше паралелна кухина-влагалище, в което като в магазин се пазеха три пластмасови контейнера. Електромоторчето на малкия асансьор спускаше и издигаше контейнерите до долния отвор на комина (който беше не в стаята, а в мазето!) и през вратичката те можеше да бъдат вадени и слагани. Най-оригиналното беше как се командуваше тази прецизна инсталация. Чрез контакта, който се намираше недалеч от комина. Но не беше достатъчно да пъхнеш в него щепсела на някой електродомакински уред, за да се задействува. Асансьорът се спускаше, само ако се пъхне щепселът, вързан „на късо“, а се издигаше, ако се запали лампа от 60 вата. Разбира се, самата лампа и тогава не светваше. А другият комин бе съоръжен по същия начин и общо в двете скривалища имаше шест контейнера.
Дори когато стана ясно, че в стената край комина има кухина, че в нея има скрито нещо, Петров не промени държанието си. Нито мускул не трепна на лицето му, не се изписа никакво любопитство. То не нарасна особено, когато отвориха контейнерите и започнаха да разглеждат съдържанието им. Наивният наблюдател можеше да си помисли, че Петров го вижда за първи път. Впрочем, той нищо не каза и никой нищо не го запита. Важното сега беше в присъствието на поемните лица всичко да бъде най-подробно описано в протокола. А за разговори щеше да има достатъчно време.
Единият контейнер беше плътно натъпкан с доларови банкноти от по двайсет, сто и петстотин долара. Във втория имаше български левове в банкноти от по десет лева. Но те не бяха толкова много, беше вземано от тях, докато доларовият контейнер сякаш беше прясно напълнен, може би от пратката, получена в черния куфар. В останалите четири контейнера имаше само техника — многобройна, разнообразна и непонятна дори за експертите. Те я оцениха високо и се задоволиха да кажат, че е най-модерна електроника, изпълнена на базата на миниатюризацията. Само дето взривни вещества не намериха!
Тук имаше и апаратура за шифриране и дешифриране, и приставка, с помощта на която цифрите на шифрограмата, записани при нормална скорост на ръка, се излъчваха стотици пъти по-бързо и съответно по-компактно. Имаше и два радиопредавателя — единият за далечни връзки на къси вълни, а другият на ултракъси вълни, които е безсмислено да се подслушват от пеленгаторите поради ограничения им обсег на действие. Те бяха добре за връзки в границите на града, с някоя чужда дипломатическа мисия. Имаше и редица други апарати, чието предназначение специалистите щяха тепърва да установяват.