Грей я наблюдаваше внимателно.
— Някой я е проследил до Ню Йорк, после дотук — каза той на Войлс. — Кой?
— Сигурна ли сте? — обърна се към нея Войлс.
— Бяха цял ден долу на улицата и наблюдаваха тая сграда. — Дарби кимна към прозореца.
— Видяхме ги — намеси се Грей. — Те са там, долу.
— Виждали ли сте ги преди? — В гласа на Войлс се прокрадна недоверие.
— Единият от тях. Беше на погребението на Томас в Ню Орлиънс. Той ме преследваше и във Френския квартал. Едва не ме откри в Манхатън, а преди пет часа го видях да говори с един друг. Знам, че е той.
— Кой е той? — запита Грей отново.
— Не ми се вярва ЦРУ да тръгне да ви преследва.
— О, тоя наистина ме преследваше.
— Сега виждате ли ги някъде?
— Не. Изчезнаха преди два часа. Но са някъде там.
Войлс се изправи и протегна нагоре дебелите си ръце. После обиколи бавно масата, развивайки внимателно пурата си.
— Ще ви пречи ли, ако запаля?
— Да — заяви тя, без да го поглежда.
Той остави пурата на масата.
— Ние можем да ви помогнем — каза той.
— Не искам помощта ви. — Тя обърна глава към прозореца.
— Какво искате?
— Да напусна страната, но когато това стане, искам да съм абсолютно сигурна, че никой няма да тръгне след мен. Нито вие, нито те, нито Рупърт, нито някой от приятелчетата му.
— Ще трябва да се върнете, за да свидетелствате пред съда, който ще реши дали ще има дело, или не.
— Само ако успеят да ме открият. Отивам на място, където не обичат много-много призовките.
— Ами процесът? Ще трябвате за процеса.
— Това ще е поне след една година. Тогава ще му мисля.
Войлс сложи пурата в устата си, но не я запали. Така мислеше по-добре.
— Ще ви предложа една сделка.
— Не съм в настроение за сделки. — Тя се облегна на стената и го изгледа почти презрително. После очите й се спряха на Грей.
— Добра е. Разполагам със самолети и хеликоптери и много хора, които носят пистолети и ни най-малко не се страхуват от ония момчета вън, дето си играят на криеница. Първо, ще ви измъкнем от сградата, без никой да разбере. Второ, ще ви качим на моя самолет и ще отлетите закъдето искате. Трето, оттам можете да изчезнете. Имате думата ми, че няма да ви следим. Но, и това е четвърто, вие ще ми разрешите да се свържа с вас чрез мистър Грей, ако — и само ако — действително се наложи.
Докато го слушаше, Дарби гледаше в Грей. Беше ясно, че на него предложението му харесва. Лицето й остана безизразно, но, ей богу, наистина звучеше добре. Ако се бе доверила на Гавин след първия телефонен разговор, сега той щеше да е жив и тя нямаше да е държала Камел за ръка. Ако просто бе напуснала Ню Орлиънс с Верхик, както й бе предложил, нямаше да го убият. Всеки пет минути през последната седмица бе мислила за това.
Тази работа се оказа прекалено голяма лъжица за нейната уста. Идва време, когато просто свиваш знамената и се оставяш в ръцете на другите. Този мъж не й харесваше, но от десет минути насам бе невероятно искрен с нея.
— Ваш самолет с ваши пилоти ли?
— Да.
— Къде се намира?
— В базата „Андрюс“.
— Да направим така. Аз се качвам на самолета и той се отправя за Денвър. В него сме само аз, Грей и пилотите. Трийсет минути след излитането аз нареждам на пилота да поеме, да кажем, към Чикаго. Може ли да стане?
— Той трябва да подаде маршрута, преди да излети.
— Знам. Но вие сте директор на ФБР и имате достатъчно връзки.
— Добре. Какво следва в Чикаго?
— Слизам от самолета сама, а той се връща в базата заедно с Грей.
— И вие какво ще правите в Чикаго?
— Загубвам се в голямото летище и хващам първия самолет, който напуска страната.
— Ще стане и все пак имате думата ми, че няма да ви следим.
— Знам. Простете ми, че съм толкова предпазлива.
— Разбрахме се. Кога искате да тръгнете?
— Кога ли? — Тя погледна Грей.
— Трябва ми около час да преработя статията и да добавя забележките на мистър Войлс.
— След един час — обърна се тя към директора на ФБР.
— Ще ви изчакам.
— Може ли да поговорим насаме? — Тя посочи Грей с глава.
— Разбира се. — Войлс взе шлифера си и тръгна да излиза. Но на вратата се спря. — Вие сте изумителна жена, мис Шоу. С вашия ум и кураж сте на път да ликвидирате един от най-страшните престъпници в тази страна. Възхищавам ви се. И ви обещавам, че винаги ще бъда откровен с вас.