Мъжките ръце около стъпалата й напомниха за Томас. Той се напиваше — е, не съвсем — и почваше да размазва лака около ноктите й. И докато седеше в полюляващия се леко самолет, унасяна от едва доловимото бучене на моторите, Дарби усети, че Калахан изведнъж остава някъде далеч, изчезва. Беше загинал само преди две седмици, но сякаш бяха минали години. Толкова много неща й се случиха през това време. Така се оказа по-добре. Ако беше останала в Тулейн, щеше всеки ден да минава покрай кабинета му, да влиза в залата, където той четеше лекции, да разговаря с другите преподаватели, да поглежда към апартамента му от улицата. И щеше ужасно да боли. Малките подробности и изобщо спомените са хубаво нещо, но когато раната е прясна, те просто пречат. Тя беше вече друг човек, имаше друг живот, на друго място.
И друг мъж галеше стъпалата й.
Отначало се бе държал като магаре. Нахален и рязък, типичен журналист. Но бързо взе да омеква и под грубата повърхност тя постепенно откриваше чувствителна душа. И той явно я харесваше. Много.
— Утре е голям ден за теб — усмихна се тя.
Той отпи от топлия тоник. Би дал какво ли не за една леденостудена бира в зелена бутилка.
— Голям ден — повтори той, загледан в пръстите на краката й. Изключителен ден беше, но той изпитваше някаква нужда да не му придава, поне засега, такова значение. В момента мислеше за нея, а не за утрешния хаос.
— Какво ще стане?
— Сигурно ще се върна в редакцията и ще чакам новината да гръмне. Смит Кийн каза, че ще стои там цялата нощ. Много хора ще дойдат рано-рано. Ще се съберем в заседателната зала, ще донесат още телевизори и цяла сутрин ще гледаме как се вихри скандалът. Ще бъде голямо шоу, като предават официалната реакция на Белия дом. „Уайт и Блазевич“ също трябва да се произнесат по въпроса. И всички, които знаят нещичко за Матис. Председателят Ръниън ще иска да направи изявление. Войлс ще вземе най-активно участие. Правистите ще почнат да свикват съдебни заседания за насрочване на процеса. А пък политиците ще изпаднат в делириум. Целия ден ще дават пресконференции в Капитолия. Чуден ден за новинарите ще бъде. Съжалявам, че ще го пропуснеш.
Тя изхъмка саркастично.
— И какъв ще е следващият ти материал?
— Вероятно ще е за Войлс и за записа му. Може да се очаква, че от Белия дом ще отрекат всякаква своя намеса и ако положението стане твърде напечено, на Войлс ще му падне пердето и хубаво ще ги подреди. Много ми се иска да имам тоя запис.
— А после?
— Зависи от много неизвестни. След шест сутринта конкуренцията става много по-жестока. Ще тръгнат милион слухове и хиляди истории и всеки вестник ще се бори да отмъкне по нещо.
— Но ти ще си звездата. — Този път говореше с възхищение, не със сарказъм.
— Да, ще си получа моите петнайсет минутки на върха.
Вторият пилот почука на вратата, отвори я и въпросително погледна Дарби.
— За Атланта — каза тя и той затвори вратата.
— Защо пък Атланта? — Грей искрено се учуди.
— Сменял ли си някога самолети в Атланта?
— Естествено.
— Някога да си се губил, докато си търсел своя полет?
— Май че да.
— Тогава е излишно да обяснявам. Летището е огромно и вечно претъпкано.
Той допи тоника си и остави кутията на пода.
— И оттам накъде? — Знаеше, че не бива да пита, защото тя не беше предложила да му каже. Но трябваше да знае.
— Ще се кача на някой самолет за някъде. Ще си изиграя моя номер с четирите летища за една нощ. Може би е излишно, но така ще се чувствам по-сигурна. Накрая вероятно ще се озова на някой от Карибските острови.
Карибските острови ли? Е, да, те бяха поне хиляда. Защо говореше с недомлъвки? Не му ли вярваше? Държеше краката си на коленете му, оставяше го да ги гали, а не искаше да му каже къде отива.
— Какво да предам на Войлс? — попита сдържано Грей.
— Ще ти се обадя, като пристигна. Или пък може да ти драсна някой ред.
Страхотно, няма що! Щяха да си пишат! Той щеше да й праща материалите си, а тя — картички с изгледи от плажа.
— И от мен ли ще се скриеш? — впи поглед в очите й той.
— Не зная къде отивам, Грей. Няма да зная, докато не пристигна.