— Както желаете — не се трогна особено Луис. Това се и очакваше. — Просто ви правя едно предложение.
— Глупаво обаче.
— Директорът не се е и надявал на разбиране по този въпрос. Но очаква да бъде уведомяван за всички намерения да се пътува извън града, за да можем да осигуряваме охраната.
— Искате да кажете, че възнамерявате да пращате полицейски ескорт за всеки съдия при всяко негово излизане извън града?
— Да, председателю. Точно това възнамеряваме.
— Няма да стане. Тези хора не са свикнали да се отнасят с тях като с малки деца.
— Разбирам. Но не са свикнали и да ги дебнат убийци. Просто се опитваме да ви защитим — вас и уважаемите ви колеги. Разбира се, никъде не е казано, че трябва да правим нещо. Струва ми се, че вие ни повикахте, сър. Можем да си идем, ако желаете.
Ръниън се залюля на стола си, грабна един кламер и почна яростно да го изправя.
— А как стоят нещата тук, вътре?
Луис въздъхна и едва не се усмихна.
— Не ни безпокои тази сграда, председателю. Лесно може да се охранява. Не очакваме никакви проблеми вътре.
— Къде тогава?
Луис кимна към прозореца. Шумът растеше ли, растеше.
— Там, навън. По улиците е пълно с идиоти, маниаци и всякакви екстремисти.
— И до един ни ненавиждат.
— Очевидно. Освен това, председателю, много ни тревожи съдията Розенбърг. Все така отказва да допусне нашите хора в дома си и ги кара да висят по цяла нощ в колата на улицата. Позволява само на любимия си полицай… как му беше името, Фъргюсън май, да пази отвън пред задната врата, и то само от десет вечерта до шест сутринта. Никой не може да припари в къщата, освен съдията и санитарят му. А вътре се прониква съвсем лесно.
Ръниън зачопли ноктите си с кламера и лекичко се поусмихна, сякаш на себе си. Смъртта на Розенбърг, причинена с каквито и да било средства или начини, щеше да бъде истинско облекчение. Не, щеше да бъде направо празник. Председателят щеше да се облече в черно и да произнесе трогателна и много хвалебствена реч на гроба му, но зад заключените врати на кабинета той и помощниците му щяха да ликуват. Идеята страшно му допадна.
— Какво предлагате?
— Не можете ли да поговорите с него?
— Опитах вече. Обясних му, че вероятно е най-мразеният човек в Америка, че милиони хора го проклинат всеки ден, че повечето от тях искат смъртта му, че получава четири пъти повече заплашителни писма, отколкото всички ние, взети заедно, и че е твърде лесна, направо идеална мишена за всеки убиец.
Луис почака малко.
— И какво?
— Рече да го целуна отзад, после заспа.
Помощниците захихикаха тихичко — спазваха приличие — а хората от ФБР усетиха, че тук може да се прояви малко чувство за хумор, и от своя страна също се засмяха.
— И какво ще правим? — запита Луис с непроменено мрачно изражение.
— Охранявайте го, доколкото можете, изложете подробно всичко в писмена форма и повече не му мислете. Той не се бои от нищо, включително и от смъртта, и щом на него не му пука, защо пък вие трябва да се вълнувате?
— Директорът се вълнува, така че и аз се вълнувам, председателю. Много е просто. Ако някой от вас пострада, на Бюрото няма да се гледа с добро око.
Председателят се залюля лекичко на стола. Бъркотията отвън наистина почваше да му действа на нервите. И тая среща продължаваше прекалено дълго.
— Стига с тоя Розенбърг. Може пък да си умре, докато спи. Повече ме притеснява Дженсън.
— Дженсън също ни създава проблеми — запрелиства доклада Луис.
— Знам, че създава проблеми — провлече глас Ръниън. — И големи неудобства. Сега е решил, че е либерал. Един месец гласува като Розенбърг. Другият пък ще защитава господството на белите и ще се обяви за сегрегация в училищата. После ще вземе да се влюби в индианците и ще поиска да им се даде Монтана. Все едно че си имаш работа с умствено недоразвит.
— Лекува се от депресия, нали знаете?
— Знам, знам. Каза ми. Аз съм му нещо като настойник. Какво взема?
— Прозак.
Председателят пак зачовърка ноктите си.
— Какво стана с оная преподавателка по аеробика? Още ли ходи с нея?
— Не съвсем. Той като че ли не си пада много-много по жените. — Голяма лисица беше Луис. Знаеше повече. Сега хвърли поглед към един от сътрудниците си — да потвърди тая сочна клюкичка.