Салинджър не бе чувал досега за него, но вече щеше да го помни цял живот.
— Струва ми се, че не съм го чел точно него.
— Значи твърдите, че не четете несъгласия, мистър Салинджър. Сега разбирам, че не обръщате внимание и на становищата на мнозинството. Какво четете, мистър Салинджър, любовни романи ли? Или жълта преса?
Някъде отзад се понесе лек смях. Очевидно няколко души се почувстваха задължени да се засмеят, но същевременно не желаеха да привличат вниманието върху себе си.
Целият почервенял, нещастният студент се взираше безпомощно в Калахан.
— Защо не сте прочели материалите по делото, мистър Салинджър? — настоя за отговор Калахан.
— Не знам. Сигурно, хм, съм го пропуснал.
Калахан прие това изненадващо добре.
— Не се и учудвам. Споменах за него преди една седмица. Миналата сряда, ако искаме да бъдем точни. Ще фигурира сред въпросите за изпита. Не мога да разбера защо подценявате нещо, което може да ви се падне накрая. — Сега Калахан се разхождаше бавно пред катедрата и оглеждаше залата. — Някой направи ли си труда да го прочете?
Гробно мълчание. Калахан заби поглед в пода и остави тишината да зазвъни в ушите им. Всички очи бяха наведени надолу, всички моливи и химикалки — замръзнали неподвижно. От последния ред се носеха кълба дим.
Накрая от четвъртия стол на третия ред Дарби Шоу полека вдигна ръка и целият клас въздъхна от облекчение. Пак ги беше спасила. Това се и очакваше. Втора в курса, при това на педя разстояние от първия, тя можеше да изрецитира всички факти, заключения и становища за практически всяко дело, което Калахан им тръснеше. Нищо не й убягваше. Съвършената мажоретка бе завършила с отличие биология и възнамеряваше да завърши с отличие и право, а след това да печели добри пари, като съди разни химически компании за замърсяване на околната среда.
Калахан се взря в нея с привидно безсилие. Бе напуснала апартамента му преди три часа, след като бяха пили вино и говорили за право цяла нощ. Но той не бе споменавал делото „Неш“ пред нея.
— Добре, кажете, мис Шоу, за какво се тревожи Розенбърг?
— Той смята, че законите на щата Ню Джърси нарушават Втората поправка — отвърна тя, без да го поглежда.
— Точно така. А сега, за да разберат всички, бихте ли обяснили какво гласят те в това отношение?
— Обявяват за незаконно притежаване на полуавтоматично оръжие. Както и много други неща.
— Чудесно. И просто за мое удоволствие, какъв вид оръжие е притежавал мистър Неш по време на арестуването му?
— Автоматична пушка, тип АК-47.
— И какво е станало с него?
— Бил е осъден на три години и е обжалвал. — Тя знаеше и подробностите.
— С какво се е занимавал мистър Неш?
— В становището не се казва ясно, но се споменава за допълнително обвинение в контрабанда с наркотици. До арестуването си не е имал досие в полицията.
— Значи този човек е търгувал с наркотици и е притежавал АК-47. Но в лицето на Розенбърг е открил приятел, нали така?
— Естествено. — Сега тя вдигна очи към него. Напрежението се бе разсеяло. Много погледи го следваха, докато кръстосваше залата и си търсеше нова жертва. В повечето случаи на тези лекции се изявяваше само Дарби, а той искаше да участват повече хора.
— Защо според вас Розенбърг проявява съчувствие към този човек? — обърна се той към класа.
— Защото обича трафикантите на наркотици — обади се Салинджър, който се опитваше да се окопити от раните си.
Калахан много държеше на обсъжданията в час. Професорът се усмихна на жертвата си, сякаш да го приветства отново на ешафода.
— Така ли мислите, мистър Салинджър?
— Естествено. Всякакви търговци на наркотици, сексманиаци, педофили, контрабандисти на оръжие, терористи. Розенбърг направо обожава тия хора. Те са му като деца, слаби и онеправдани, та той трябва да ги защитава. — Салинджър се мъчеше да изглежда обзет от искрено възмущение.
— А според вас, учени мистър Салинджър, какво трябва да се прави с тия хора?
— Много просто. Справедлив процес с добър адвокат, после обжалване, бързо, но справедливо разглеждане на молбата и наказание, ако са виновни.
Съществуваше реална опасност младежът да бъде възприет като представител на десните, тръбящи непрекъснато за законност и ред, а това се смяташе за смъртен грях всред изучаващите право в Тулейн.
— Продължавайте, моля — скръсти ръце Калахан.