— Тя вика ченгетата, когато се появи любовникът й?
— Да. Понякога пристигат незабавно. Но невинаги.
— Името на възлюбения?
— Бившият. Името му е Кевин Шей.
— Кевин заплашва ли я?
— Да. Освен това представлява заплаха и за детето ми.
— Чието име е?
— Миранда.
— На колко години е?
— На година и четири месеца. Защо ми задавате всичките тези въпроси?
— За да следвам насоката на разказа ви. Случвало ли се е Кевин да нарани Кейт?
— Когато са били заедно, я е биел.
— А заплашвал ли е Миранда?
— Самото му присъствие застрашава детето ми. Кейт не е в състояние да се грижи за нея, ако онзи звяр я тормози.
— И вие сте решили да ме наемете?
— Да, според Оуен тъкмо вие сте подходящият човек.
— И за каква работа?
— Да го накарате да се махне.
— Имате ли предвид някаква конкретна линия на действие?
— Не, разбира се, от къде на къде? Вие би трябвало да знаете по-добре. Що се отнася до мен, бих искала вече да е мъртъв.
— Това не влиза в номенклатурата от услуги, които предлагам.
Валъри тръсна глава сякаш за да прогони досадна муха.
— Казах го просто така. Освен това и силите, и търпението ми са на изчерпване. Нужна ми е вашата помощ, за да се разреши проблемът.
— Добре — съгласих се аз.
— Каква е таксата ви?
Казах й.
— Това не е ли твърде скъпо? — сепна се Валъри.
— Дойдохте при мен с молба да спася дъщеря ви.
— И това ви накара да вдигнете цената?
— Не, не съм я променял. Опитах се да ви помогна да решите дали си струва да платите за това.
— Разчитали сте на гузната майчина съвест?
Не си спомнях да сме споменавали нещо подобно, но реших да премълча.
— Ще се справите ли?
— Естествено. Ще го съсипя.
— Нужна ли е предплата, за да започнете?
— Не, ще ви представя сметката, когато приключа.
— Какво ще предприемете?
— Ще говоря с Кейт.
— Тя е много изплашена. Трябва да бъдете крайно внимателен.
— Нужен ми е адресът.
Валъри извади визитна картичка и написа адреса на гърба.
— Предпочитам да говорите с ней в мое присъствие.
— Добре.
— Да кажем, тази вечер.
— Няма проблем.
— В седем?
— Чудесно.
Валъри се изправи. Аз също.
— Къде е Кейт в момента? — попитах.
— Изпратих я с детето в дома на майка ми в Бруклин. Докато се погрижа за нейната безопасност. Адресът е записан на гърба на картичката ми.
— Ще се видим там.
Тя ме изгледа, както човек оглежда кон, преди да заложи.
— На вид поне изглеждате повече от внушителен.
— Да можехте да ме видите на ринга.
— Не вярвам да ми се размине.
23
Разговарях с Кейт в дневната на голяма къща, облицована с ламперия в стил късна английска готика, която се намираше покрай една отбивка на магистрала 9, недалеч от тенис клуба „Лонгуд“. Миранда се появи за кратко под зоркия поглед на майката на Валъри и кученце шицу на име Бътънс. Момиченцето ми се стори навлечено повече от необходимото и леко притеснено. Все пак нямах опит с невръстни дечица. Кученцето внимателно подуши глезените ми, сетне последва Миранда и баба й нанякъде.
— Порода шицу, нали?
Валъри потвърди, че съм познал.
— Моя позната от Еймс, щата Айова, имаше същото.
— Колко интересно — отбеляза тя.
— И носеше същото име. Бътънс.
Валъри се усмихна сковано.
В претрупаната с мебели стая на канапето под прозореца, тапицирано в дамаска на големи жълти цветя, седеше грозновата млада жена, червенокоса, с много бяла кожа. Седнах на табуретката пред канапето.
— Ти си Кейт — казах като начало.
— Да, сър.
— И те тормози мъж на име Кевин Шей.
— Да, сър.
— В какви взаимоотношения сте?
— Не сме роднини.
— Били ли сте любовници?
— Да, сър.
— А сега не сте ли?
— Не, сър.
— В какво се изразяват действията му, които те притесняват?
— Той ме следи.
— Заговаря ли те?
— Да, сър.
— Какво ти казва?
— Ругае ме и други такива.
— Заплашва ли те?
— Казва, че щом няма да съм негова, няма да бъда с никой друг.
— Наранявал ли те е?
— Сега ли, като ме преследва?
— Изобщо.
— Да, сър.
Напредвахме бавно. Имах чувството, че по-лесно бих разговарял с Торнадо.
— Какво та е направил?
— Веднъж ме удари, когато живеехме заедно.
— Беше ли пиян?
— О, да, сър. Той много пие. Казва, че само така прогонвал болката.
— А теб с какво те привлече? — попитах аз.
— Обичаше ме.
— А сега защо те преследва, как мислиш?
— Защото ме обича. Не може да се откаже от мен.
— Това е нелепо, Кейт — намеси се Валъри.