— А ти какво изпитваш към него? — продължих аз.
— Страх ме е. Направо е полудял от любов. Не знам какво може да направи.
— Как искаш да оправим нещата?
— Не искам да пострада — отвърна Кейт.
Валъри направи гримаса на отвращение.
— За бога, Кейт, опомни се! — извика тя.
— Нали ме питате — настоя момичето. Не искам да пострада. Той ме обича.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо! — възкликна Валъри. — Та той те с бил. И заплашва, че ще те убие. Това не е любов, а безумие.
Нищо не разбирам от психология или както там му казвате. Знам само, че той е луд по мен.
— Че е луд, няма никакво съмнение — отсече Валъри.
Дребното бледо лице на Кейт отново се стегна. Момичето явно нямаше намерение да се откаже от най-голямата си любов.
— Щом толкова държиш на него, тогава защо го напусна? — попитах.
— Кевин не работеше. Нямахме пари. Имах нужда от тая работа.
Погледнах към Валъри Хач.
— Обясних на Кейт, че тя носи отговорност за Миранда, а не би била в състояние да изпълнява задълженията си, ако онзи непрокопсаник се мотае наоколо.
Кимнах.
— И къде живееш, откакто започна работа? — попитах Кейт.
— В дома на мисис Хач на Комънуелт Авеню.
— Имаме голям апартамент — обясни Валъри. — Близо до пресечката с Дартмът.
— Следователно, щом живееш там, а мисис Хач не иска Кевин да се мотае наблизо, не го виждаш много често.
— Не, сър, почти никак.
— И кога се виждате?
Когато извеждам Миранда на разходка или на детската площадка.
— Боиш ли се от Кевин?
— Да, сър, той е много ядосан.
— Защо не напуснеш работа и не се върнеш при него?
— По дяволите, Спенсър… — намеси се Валъри.
Вдигнах ръка, за да я накарам да замълчи. Странно, но жестът ми я усмири.
— Имам нужда от тия пари — рече Кейт. — Пък и заради Миранда. Не искам да я оставя.
— Привързана ли си към нея?
— Обичам я.
— Не разбирам накъде биеш с тия въпроси — отсече Валъри.
— И самият аз не разбирам, докато не ги изрека.
— Кевин Шей е необразован безработен пияница — заяви Валъри. — Не искам да се доближава до дъщеря ми, нито до бавачката й. И честно казано, не ми се ще бавачката на дъщеря ми да живее с подобен тип.
— Това го разбирам — рекох аз.
— Надявам се.
— Можеш ли да ми уредиш среща с Кевин? — отново се обърнах към Кейт аз.
— Не знам къде живее в момента. Изнесъл се е от квартирата ни.
— Знаеш ли къде би могъл да се появи?
— В малкия парк, където водя Миранда всеки ден. Той често идва. Също и когато я разхождам с количката покрай реката.
— Не си ми казвала, че се появява толкова редовно стресна се Валъри.
— Двамата с теб можем да отидем утре в парка — предложих на момичето. — А може да се разходим и край реката.
— Няма да допусна дъщеря ми да бъде изложена на опасност — извиси глас Валъри.
— Може да остане с теб — предложих й аз.
— Целият ми ден е плътно зает със заседания отвърна Валъри.
— А майка та?
— Обикновено този ден ходи да играе голф.
— Що се отнася до Бътънс, той едва ли ще се справи.
— Не смятам, че можем да се отнасяме към въпроса така лекомислено — тросна се Валъри.
— Гледай да предумаш майка си да отложи голфа.
Валъри изглеждаше раздразнена, но в същото време готова да се вслуша в думите ми.
— Предлагам да се срещнем на Комънуелт Авеню към девет сутринта. Какво ще кажеш, Кейт? Обикновено в количка ли разхождаш Миранда?
— Да.
— Вземи я, като излезеш.
— Без бебето ли?
— Да.
— Ами ако Кевин се опита да ме нападне?
— Няма да му позволя — успокоих я.
— Той е ужасно едър и много силен.
— Аз също.
— Не искам да пострада — добави Кейт.
— За бога, Кейт, чуй се какви ги приказваш!
Кейт очевидно нямаше навика да противоречи на господарката си. Седеше, забила поглед в килима пред себе си.
— Добре тогава — обявих бодро. — Утре ще излезеш с количката и ще тръгнеш по обичайния си маршрут. Не се озъртай да ме търсиш. Ще бъда наблизо, но не искам да уплаша Кевин.
— И какво ще направите, ако дойде?
— Ще го вразумя.
24
Утрото се случи облачно и не много горещо. Вървях от другата страна на улицата и наблюдавах Кейт Малой да бута количката по Комънуелт, да пресича ъгъла с Дартмът и да се насочва към малкия парк. Тя спря до една пейка, седна и се загледа в децата и бавачките. А може и майки да имаше сред тях. Никой не я закачи. Никой от хората наоколо нямаше вид на човек, наумил си да я тормози. След малко момичето се изправи, стигна до края на улицата и зави наляво по Арлингтън Стрийт към реката. Последвах я. Заедно пресякохме надлеза за пешеходци към крайречната алея. Не знаех какво да очаквам, ако се появи Кевин. Бях готов за всякакви изненади. Пистолетът ми бе втъкнат в колана, в джоба имах палка, но ако и това се окажеше недостатъчно, винаги можех и да го ухапя. И все пак, когато Кейт говореше за него, сякаш не ставаше дума за чудовището, описано от Валъри. Сигурен бях, че не съм чул цялата история. Не ми беше за пръв път В Ламар, Джорджия, също не бях научил всичко. Това се случваше често. Вероятно всеки път събитията криеха някакъв дълбоко философски смисъл, който ми убягваше. А може пък изобщо да не съществуваше такова нещо като цялостна картина. Никога.