Излях остатъка от кафето в чашата си, изплакнах каната, изхвърлих филтъра, добавих малко мляко и много захар в чашата, седнах отново и вдигнах крака на бюрото. Отпивах от кафето и си мислех за семейство Клайв и Теди Сап, за Поли Браун и Додтън Бекър, опитвайки се неуспешно да проумея случилото се.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Вини.
— „Крокър Кънстръкшън“ — рече направо. — Кажи на твоя човек да търси Марти Ринкоун. От мое име.
— Къде се намират?
— Строят жилищни блокове край брега в Ревиър. Ще види камионите.
— Благодаря ти.
— Няма защо — отвърна Вини. — Да знаеш къде е Хок?
— Във Франция.
— По работа ли?
— Не мисля. Замина с една красива преподавателка по френски от Британска Колумбия. Мога ли аз да ти помогна?
— Можеш, ама няма да го направиш.
— Добре тогава, ако Хок се обади, ще му кажа, че си го търсил.
Затворихме. Вини не беше от приказливите.
Пристигна пощата. Прегледах я. Никой не ми пращаше чек. Все пак елин клиент ми бе написал благодарствено писмо. Имаше две сметки, за които написах чекове. Изхвърлих няколко предложения да си намаля таксата за телефона.
Сюзън дойде. Колкото и да закъснееше, винаги си струваше чакането. Този ден беше облякла къси бели панталонки, раирана риза и маратонки. Досетих се, че няма да ходим на някое официално място. Тя седна на канапето и сбърчи нос.
— Пак ли си се окъпал с „Клъб Мен“, или току-що са пребоядисали радиаторите?
— Страх те е от моето ухание, а? Защото се боиш, че вдъхнеш ли го, либидото ти ще се изтръгне от оковите на разума и ще затанцува ей тук, на килимчето.
— Сигурно си прав. Искаш ли да чуеш какви са плановете ни до края на деня?
— Да, но първо трябва да намеря работа на една бавачка.
— Бавачка ли? — повтори Сюзан.
— Именно.
Разказах й за Кейт и Кевин, за Валъри и Миранда.
— Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат заключи Сюзан.
— Значи и ти си го забелязала.
— Все пак съм дипломиран психолог. Намери ли вече работа на Кевин?
— Да. Чрез Вини Морис.
— Не мисля, че имам неговите връзки.
— И бъди благодарна за това.
— Все пак мога да поразпитам. Повечето жени, които познавам, ходят на работа.
— Както и повечето мъже — добавих аз.
— В смисъл?
— Може и някой баща да се нуждае от бавачка.
— И мъжете ще разпитам — обеща Сюзан. — А сега искаш ли да чуеш какви са плановете ни?
— Включват ли учестено дишане?
— Задължително — откликна Сюзан. — Стига само да вдъхна парфюма ти.
26
Сюзан намери работа на Кейт като помощничка в една частна детска градина в Кеймбридж. Кевин бе нает от „Крокър Кънстръкшън“, където всички го приеха с подобаващо уважение. Няколко дни след като Кейт я напусна, Валъри Хач нахлу в кантората ми, без да затвори вратата след себе си.
— Що за услуги се предлагат тук, по дяволите? — рече вместо поздрав.
— Не е нужно да ми благодариш — отвърнах. — Просто си върша работата.
— Копеле гадно! Заради теб сега нямам бавачка за детето.
— Радвам се, че можах да услужа.
— Имаш ли някаква представа какво е да си едновременно майка и да правиш кариера?
— Не.
— Е, опитай се някой ден да се пребориш с конкуренцията с едногодишно бебе, вкопчило се в полата ти.
— Не ми се вярва полата да ми помогне да се изявя.
— Не се отклонявай от темата.
— Ние вече нямаме обща тема, мис Хач. Кейт нямаше желание да продължи да работи за теб, затова напусна и си намери друга работа.
— С твоя помощ.
— Не отричам.
— Ти дори си намерил работа на онзи тъпак, приятеля й.
— Така е.
— Бях те наела за нещо съвсем друго.
— Спомням си. Аз също напуснах.
— Не си въобразявай, че ще се примиря с предателството ти.
— Добре де, няма да си въобразявам.
— Твърдо съм решена да предприема съответните действия пред агенцията, издала разрешителното ти.
Кимнах.
— Трябва да знаеш, че няма да ти платя сметката.
— Няма никаква сметка.
— Искаш да кажеш, че са те подкупили?
— Искам да кажа, че извърших един вид безплатна услуга. Искаш ли да знаеш какво мисля?
— Не.
— Често чувам подобен отговор.
Замълчахме. Тя ме гледаше гневно.
— Е, и какво? — попита тя най-сетне.
— За кое?
— Нали искаше да чуя какво мислиш. Господа, колко си глупав.
— Мисля, че трябва да си потърсиш нова бавачка.
Валъри зяпна насреща ми.
— Сам ли се сети, или някой ти подсказа?
Усмихнах се и кимнах. Тя продължи да се блещи.
— Мъже! — заключи накрая, обърна се и с отсечена крачка напусна кантората.