— И аз се надявам.
— Мислиш ли, че някой е подправил завещанието, за да заличи името ти? — попитах аз.
— Не зная какво да мисля. Не искам да останеш с впечатлението, че съм алчна, но…
Последва ново наместване в стола и поредното прекръстосване на краката. Имах усещането, че се поизправи.
— В едно по-изтънчено общество биха ме нарекли куртизанка. Била съм не само сексуален партньор, но и приятел и поддръжник на неколцина разполагащи с власт мъже. Последният беше Клайв.
— Някой от останалите да те е измамил?
— Никой от тях не е мъртъв. Признавам, че всеки ме осигури, когато връзката ни приключи. Не се съмнявам, че и Уолтър би направил същото, ако се бяхме разделили преди смъртта му. Нито една от тези връзки не се основаваше на любов. И в същото време с всеки от тези мъже сме изпитвали взаимна симпатия, а и бяхме наясно какво вършим.
— Разполагаш ли с нужните средства?
— Да. Добре съм осигурена, а и не се съмнявам, че след време ще установя… как да кажа, подобна връзка с някой друг състоятелен и влиятелен мъж.
— Следователно искаш да ме наемеш от жажда за справедливост.
— Искам синът ми да получи наследството си.
— Според теб Уолтър Клайв е трябвало да остави пари на сина ти?
— Той е наш син.
— На теб и Уолтър?
— Да.
— Той знае ли?
— Още не.
— А Уолтър знаеше ли?
— Казах му. Разбрахме се Уолтър да си направи изследване за ДНК.
— Направил ли го е?
— Не зная.
— Умря, преди да ти каже?
— Да.
— Доколкото разбрах, с Уолтър сте били заедно от осем години. И Джейсън е ваш син?
— Да.
— Джейсън трябва да е над двайсет.
Тя отново се усмихна.
— През последните осем години имахме явна официална връзка. А другото започна доста преди това, докато Уолтър все още беше женен за онази битничка.
— Шери Ларк ли?
— Забременях с Джейсън горе-долу по същото време, когато тя беше бременна със Стоуни. Нищо не казах. Бях достатъчно прозорлива да проумея, че не е времето да предявявам претенции. Преустанових връзката си с Уолтър, заминах, родих Джейсън и го отгледах. По-късно, когато битничката си отиде, отново се върнах при него. Никога не му обясних присъствието на Джейсън, пък и Уолтър не ме е разпитвал.
— Имали ли са изобщо развод?
— Уолтър и битничката?
— За тях питам.
— Не, не са се развеждали.
— А защо?
— Според мен всеки от тях твърде много мразеше другия, за да отстъпи.
— Защо не си казала на Клайв за Джейсън още щом си се върнала при него?
— Раздялата беше ужасна. Онази битничка може и да беше се увлякла по цветята и мира, но правеше всичко възможно да му измъкне всичките пари. Ако беше научила за Джейсън, щеше да успее.
— А това би означавало да получиш много по-малко.
— Също и Джейсън.
— Какво те накара да промениш решението си?
— Уолтър се канеше да напише ново завещание. Исках Джейсън да получи онова, което му се полага. Никой нищо нямаше да узнае до смъртта на Уолтър, а впоследствие мис Хипи нямаше да може нищо да направи.
— И Уолтър поиска доказателство, че Джейсън действително е негов син? Затова ли беше нужно изследването на ДНК?
— Да.
— Къде си е направил изследването?
— Не знам.
— Джейсън изследва ли се?
— Даде кръв, за да се установи със сигурност. Предварително бях говорила с лекаря ни Лари Клайн. Приятен мъж. И много умен. Джейсън остана с впечатлението, че това е част от обичайния годишен преглед.
— Някой друг от семейството знае ли?
— Доколкото ми е известно, знаем само аз и ти… и доктор Клайн, естествено.
Знаеш ли със сигурност дали Уолтър е ходил при доктор Клайн?
— Не. Каза ми, че е ходил. И че чака резултатите.
— Сигурна ти си, че Клайв е бащата на Джейсън?
— Казах ти, че съм куртизанка. Не съм уличница.
Поседяхме мълчаливо. Обмислях предложението.
Случаят имаше и добри страни, пък и ми даваше възможност отново да се върна там, където бе започнало всичко. Много лошо се отразява на бизнеса, когато някой убие клиента ти. Отдаваше ми се възможност отново да видя Пени, която харесвах. И щях почти сигурно отново да се порадвам на коленете на Доли, която също ми допадаше.
— В Джорджия през август! — изпъшках аз. — Същински хотдог!
28
В Ламар беше горещо. Нямаше облаци и слънцето изпичаше през натежалия от жега въздух. Паркирах в края на дългата алея. Всичко си беше същото. Моравата беше все така свежа и зелена. Пръскачките работеха, прорязвайки въздуха с тънки цветни дъги. От просторната веранда под сянката ме наблюдаваха двама в униформи на „Секюрити Саут“. Когато слязох от колата, единият слезе по стъпалата и се приближи. Носеше папка.