— Името ви, сър?
— Спенсър — отвърнах аз. — Имате хубава папка.
— Не виждам тук името ви, сър.
— Проверете пак. Пише се като името на английския поет.
— Няма го, сър. Обадихте ли се предварително?
— Разбира се.
— И с кого разговаряхте?
— С някакъв мъж на име Дуейн.
— Ще го попитам, сър.
— Разбира се.
Той се отдалечи на няколко крачки и се обади по радиостанцията. Чу отговора и после се върна до мен.
— Дуейн каза, че вече ви е съобщил, че присъствието ви тук е нежелателно — каза мъжът от охраната.
Сега не проявяваше същото уважение. Другият, който беше все още на верандата, се приближи няколко крачки, без да напуска сянката, и сложи ръка върху кобура на пистолета си.
— Знам — отвърнах аз. — Но съм сигурен, че не е искал да каже това.
— Напротив.
— Пени знае ли, че съм тук?
— Мис Клайв не желае да ви види.
— Колко обезкуражително е всичко това. Ами Стоуни и Сю?
— Никой не иска да те вижда, приятел. Включително и аз. Писна ми да говоря с теб.
— Разбрах, че си в беда, още щом видях папката ти.
— Разкарай се.
Той посочи към колата ми. Кимнах, качих се и включих двигателя.
— Съществуват повече от един начини за одиране на котка — промълвих аз.
За съжаление не можех да се сетя кой течно, затова вдигнах стъклото на прозореца, включих климатика, дадох бавно на заден по дългата алея, а после потеглих към града, за да говоря с Бекър.
Той беше в кабинета си в участъка на Ламар и пиеше кока-кола от пластмасова бутилка, досущ като оригиналните стъклени шишета.
— Помниш ли оригиналните бутилки? — попитах го аз и седнах.
— Да, бяха стъклени, сто и шейсет милилитра.
— А после се появи пепси-колата — двойно количество на същата цена.
Бекър се ухили.
— „Двойно повече на същата цена, пепсито е питие мечта!“
— И оттогава нищо не е същото — добавих аз, Бекър сви рамене.
— Стават всякакви тъпотии — каза той. — Ти защо се върна?
— Имам клиентка.
— Наистина ли?
— Да.
— Коя е тя?
— Доли Хартман.
— Иска да разбереш кое е убил Уолтър?
— Да.
— Смята, не ние не можем да се справим, така ли?
— Досега не сте успели.
Бекър кимна и отпи от кока-колата.
— Не сме напреднали много — съгласи се той. — А и от семейство Клайв не ни помагат.
— Знам. Ходих там. Не ме пуснаха да вляза.
— Е, мен ме пускат, но какво от това? Никой не иска да ми каже нищо.
— Доли намекна, че може би не ги притискаш достатъчно, защото са много влиятелни.
— Тя е права. Назначен съм от шерифа. А него никой не го назначава. Избират го, а за това са нужни пари.
— А семейство Клайв са фрашкани с пари.
— Несъмнено.
— Притиска ли те някой?
— Аха.
— Между нас казано, имаш ли някаква представа кой е убил Клайв?
— Бил си ченге — отвърна Бекър. — Когато умре някой богаташ, кой е първият в списъка?
— Наследниците му — отвърнах аз.
— Именно.
— Има ли други убити коне? — попитах.
— Не.
— Мислиш ли, че има някаква връзка?
— Ако не ме притискаха, може би щях да открия нещо.
— Мен не ме притискат — казах аз.
— Засега — отбеляза Бекър.
— Какво знаеш за „Секюрити Саут“?
— Само това, което вече ти казах.
— Това знаеше ли го, или те ти го казаха?
— Те ми го казаха — отвърна Бекър. — Тогава нямах причина да се интересувам от въпроса.
— А сега?
— Следващата година предстоят избори.
— Не и за мен — отвърнах аз.
— Виж какво — рече Бекър, — смятам се за много добро ченге. Но жена ми не е работела нито един ден през живота си, а аз имам само още няколко години до пенсия. Имам и дъщеря в Мемфис, на която редовно изпращам пари. Но ако ми представиш неопровержими доказателства, няма да си затворя очите.
Той вдигна бутилката с кока-кола, пресуши я и я остави върху бюрото си.
— Можеш ли да ме използваш като троянски кон?
Бекър се подсмихна.
— Това е най-доброто, което мога да направя — отвърна той.
29
Грил барът „Бат“ се тресеше здравата, Беше претъпкан с танцуващи и с двойки по масите, плътно доближили глави. Жалките пред бара бяха образували три редици. Теди Сап седеше сам на своята маса пред чаша кафе. Понечих да си проправя път, но хората сами се отдръпваха. Онези, които ме погледнаха, определено не ме харесаха.
— Пак си тук — посрещна ме Сап Не се отказващ лесно.
— Нов клиент — отвърнах и се отпуснах на свободния стол.
Появи се келнер, който наля кафе на Сап. Погледна и мен, но аз поклатих глава.
— Нищо ли няма да пиеш? — учуди се Сап.