— Сю знае ли за него?
— Не съм й казвал аз.
— Тя пие ли много?
— И двамата обичаме чашката.
— Как реагира Корд на всичко това?
— Там, в канцеларията, когато ни… изхвърлиха, думичка не каза, не откъсваше очи от Стоуни. Все едно че майка му го напускаше.
— А после?
— После просто изчезна и след време цъфна на вратата ми. Изглеждаше ужасно. Каза, че е спал в килера на някакъв гей бар.
— Грил барът „Бат“ ли?
— Аха.
— Откъде е разбрал как да те намери?
— По-рано му давах ключа от време на време.
— За романтични забежки?
— Както там му викат.
— Изглеждате ми някак необичайна двойка.
— Че как иначе. Да имам за приятел някакво си педи. Но пък, от друга страна, бяхме в едно и също положение, домашни кученца, тъй да се каже.
Пъд млъкна и довърши закуската си.
33
Корд се беше съвзел. Присъедини се към нас изкъпан, избръснат, ухаещ на дискретен парфюм, спортно облечен. Имаше вид на преуспяващ брокер, отмарящ в свободния си ден. Настани се в сепарето до мен и се усмихна любезно.
— Съжалявам, че се разкиснах преди малко. Напоследък ми е доста притеснено.
Келнерката се появи, наля кафе в чашите ни и попита Корд дали иска нещо за ядене.
— Има ли пшеничени ядки?
Русокосата поклати глава.
— Вече сервираме обедното меню. Минава единайсет.
— Тогава препечени филийки, ако обичаш, и чаша чай.
— Чай ли?
— С лимон, ако обичаш.
Момичето се отправи към кухнята. Корд ни се усмихна бодро.
— Вие, момчета, изяснихте ли нещата?
— И още как — отвърнах. — Я кажи, според теб защо й е хрумнало на жена ти внезапно да сложи край на брака ви?
— Наистина ли е необходимо?
— Наистина.
— Сигурно сте чули версията на Пъд. Колкото и грубиянски да звучи, бракът ни в известен смисъл беше… измамен… Все пак можех… — Замълча, търсейки подходящите думи — Да й служа. Но по един нетрадиционен начин.
— Ясно, сексуално не сте си подхождали. Но сигурно това и на двама ви е било известно доста отдавна.
— Така е. Когато се оженихме, се надявах, че мога да опитам, но…
— Но не успяваше да го вдигнеш натърти Пъд.
Корд сякаш се смути. Предположих, че по-скоро от изречените думи, отколкото от самия факт.
— Да приемем, че си опитал. От колко години сте женени?
— От осем.
— Имало ли е хубави моменти?
— Като се изключи сексът, да. Бяхме много добри приятели.
— Не бих казал, че сексът може да се изключи току-така, но това не е важно в случая. Въпросът е, защо точно сега?
— Защо се разделихме ли?
— Именно.
Момичето донесе чаша гореща вода, пликче чай, намазани с масло препечени филийки и сладко от грозде. Пъд поднесе чашата си за още кафе, аз отказах.
— Какъв плодов сладкиш имате? — попита Пъд.
— С праскови — гласеше лаконичният отговор.
— Донеси едно парче. Какъв е смисълът да изпиеш толкова кафе, ако не хапнеш нещо сладко.
Момичето се усмихна по навик и отиде да изпълни поръчката. Корд потопи пликчето чай в чашата и внимателно го натисна с лъжичката.
— И сам съм си задавал същия въпрос — рече той. — И неизменно стигам до Пени.
Изчаках. Наблюдавах го как побутва пликчето, докато получи желания цвят. Момичето се върна и постави прибори и чинията със сладкиша пред Пъд, пъхна отстрани сметката и пак ни остави. Взех листчето.
— Пени реши, че трябва да си отидем — продължи мисълта си Корд.
— И защо?
— Нямам представа. А ти, Пъд?
— Ами тя никога не ни е харесвала, нито мен, нито него.
— Не мисля така — възрази Корд. — Може да не е одобрявала теб, Пъд. Заради пиенето и хулиганското ти поведение. Но мисля, че мен ме харесваше.
— Боя се, че грешиш — отвърна Пъд.
— А какво знаете за Делрой? — намесих се аз.
— Бива си го — рече Пъд.
— Гаден фашист — отсече Корд.
— Откога работи за семейството?
— Аз го заварих — отвърна Пъд.
— Аз също — додаде Корд. — Когато ние със Стоуни се оженихме, той си беше тук.
— Винаги ли се е грижил за охраната?
— Така изглежда — сви рамене Корд.
— Мен ме е измъквал от разни пиянски истории — рече Пъд. — Отървавал е и Корд, като изперка и го удари хормонът.
— Какви истории? — настоях аз.
Пъд налапа последната хапка сладкиш.
— За мен ли питаш? Непристойно поведение в пияно състояние. Веднъж пък бях погнал някаква мацка, а тя се оказа полицайка под прикритие. Такива неща.
— И какво правеше той, за да те измъкне?
— Знам ли. Просто се появяваше в ареста или където там ме бяха прибрали, връщаше ме у дома и ме съветваше да се държа прилично. И с това се слагаше край на предявените обвинения.
— Ами ти? — попитах Корд.